Ислямът през погледа на една различна мюсюлманка


Irshad MandziКнигата си стоеше вече 3 години на полицата и няколко пъти й хвърлях поглед, когато гледах видео материали свързани с ислямския фундаментализъм. След трагедията на 13-ти ноември 2015 година в Париж сериозно се присегнах и я измъкнах. Книгата е “Проблемът с исляма”, а авторката е Иршад Манджи (издателство Весела Люцканова, 2005 година).

Първо за авторката. Иршад Манджи е канадската мюсюлманка и е едно от най-популярните лица на така наречения реформиран ислям в Северна Америка. Освен това тя е основател на Moral Courage Project … и е лесбийка. Заради своите открити и явно противоречащи на консервативния ислям идеи Иршад получава много заплахи за живота си от радикални ислямисти.

Малко за книгата. Едно събитие накара света да обърне масово и сериозно поглед към радикалния ислям – 11 септември 2001 година. За последните 3 години, Арабската пролет и смяната на т. нар. режими в няколко ислямски държави направиха така, че радикалният ислям да стане част от нашето ежедневие. Негови следи все по-често се забелязват и в България. Иршад Манджи говори открито и аргументирано за недостатъците на исляма, за унизителното отношение към жените, за фундаментализма. Книгата не е сухо поднасяне на факти, а един много раздвижен анализ, съчетан с много примери.  “Проблемът с исляма” е увлекателно четиво, което дава отговори на събития като това от 13-ти ноември 2015 година в Париж. Ако смятате, че празниците покрай Коледа и Нова Година са време да осмислите религиозни теми не само свързани с християнството, то анализът на Иршад Манджи може да е удачен избор.

Приятно четене!

Някои цитати:

Колцина от нас знаят до каква степен Ислямът е “дар от евреите”? Единството на Божието сътворение,  присъщата и нерядко тайнствена справедливост на Бог, целенасочеността на земния ни живот, безкрайността на това, което е след живота – всички тези и други “големи“ неща от монотеизма са достигнали до мюсюлманите от Юдаизма. Това откритие ме побърка, защото излизаше, че не е нужно мюсюлманите да се давят в антисеметизъм. По-скоро имаме основания да сме благодарни на евреите, не да ги мразим.

***

Според скорошни изследвания, за своята саможертва мъчениците не могат да очакват в рая девици, а стафиди! Думата, която изследователите на Корана от векове тълкуват като “тъмнооки девици” – hur – e по-вероятно да означава “бели стафиди”. (Стафидите са били достатъчно скъп деликатес  в Арабия от седми век, за да бъдат смятани за райско удоволствие.) …

Историкът , който твърди горното, Кристофър Люксемберг, е специалист по близкоизточни езици. Той открива първообраз на описанието на рая от Корана в християнски текст, писан три столетия , преди появата на Исляма. Текстът е написан на разновидност на арамейски – езикът, на който се предполага, че е говорил Исус Христос. След като Коранът е претърпял влияния от юдео-християнската култура – а това напълно съответства на твърденията в него, че отразява по-раншни пророчески откровени – излиза, че човешка ръка е превела арамейския текст на арабски. Или, по-скоро, превела го е погрешно , в случая с hur и кой знае още колко други думи.

***

Това, че Коранът се е появил в сърцето на Арабия, на езика на Арабия, означава, че “окончателните” откровения на Аллах принадлежат за вечни времена на представителите на Арабия. Никой друг не може да постигне такава близост. Никой друг не може да постигне такава близост, нито в географски смисъл, нито в духовен смисъл. Във всичко това има достойнство, дори спасение, след тежко сгромолясване.Този мехлем обаче е бомба. Много съществения баланс между минало и бъдеще се разпада до всеобхватно мислене за миналото – и, по конкретно, във фиксация върху момента на възникването. Наричам това “фундаментализъм”.

Фундаментализмът дава храна на няколко трагедии. Духовниците, кариеристите на Исляма, фактически се превръщат в негови пазачи. След като портата на ижтихад (Ijtihad) – независимата мисъл – се затръшва, до началото на дванайсети век, мюфтиите вече получават властта да контролират истината. Със стесняването на истината, мандатът им се раздува  и става по-близък до този на войници, отколкото на учени. Всичко нов става подозрително, и в края на крайщата, било забранявано.

***

Красотата е това, че пророк Мохамед е искал точно това от мюсюлманите, през цялото време – да преодолеем племето, с неговите вгледани навътре, заразно невротични импулси, същите които са превърнали Арабия през седми век в пустиня от неравенство, вражда и насилие. Като освободим предприемаческия талант на мюсюлманските жени, ние в 21 век, ще можем да превърнем честта в достойство и така да променим начина, по който се практикува Ислямът.

Стефан Станчев

23.12.2015 година

Прилагам и едно от многото интервюта с нея:

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s