Има книги, които са уж за деца, но всъщност са за пораснали и помъдрели хлапета. Сещам се за “Алиса в страната на чудесата”, “Малкият принц” и “Барон Мюнхаузен”. В тази категория си позволявам да причисля и „Пътешествията на Гъливер” на Джонатан Суифт. Признавам си, като малък бях чел орязаната версия с много картинки, но в пълния си вариант книгата ми се струва съвсем различна. Първо ще Ви представя някои основни неща за това приказно четиво. Произведението е в четири части: „Пътуване до Лилипутия“, „Пътуване до Бробдингнаг“, „Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдъбдриб и до Япония“ „Пътуване до страната на хоинъмите“. Главният герой Гъливер описва своите пътешествия, а повествованието се води от първо лице. Приказните страни, които фантазията на автора ражда са едни утопични светове, в които обществата са съставени от миниатюрни хора, гиганти или коне.
В книгата Джонатан Суифт силно иронизира английското общество от 17-18 век, критикува жлъчно упадъкът на морала, мерзавостта, човешката жестокост, раболепието и кариеризма. Авторът порицава пътешествениците, които се отклоняват от истината. В полезрението на неговата критика попадат автори като Даниел Дефо (“Робинзон Крузо”). Във връзка с това Суифт казва: “Лесно е за нас, които пътуваме в много далечни страни, рядко посещавани от англичани или други европейци, да описваме чудни животни по море и по суша. Докато главната цел на един пътешественик би трябвало да бъде да направи хората по-мъдри и по-добри и да разшири кръгозора им чрез лошите и добрите примери в разказите си за чужди краища.
От все сърце бих желал да се издаде закон, който да задължава всеки пътешественик, преди да му се разреши да публикува описание на пътешествията си, да се закълне пред председателя на Камарата на лордовете и пазителя на държавния печат, че всичко, което възнамерява да опише, е, доколкото се простират знанията му, чистата истина; защото тогава хората няма вече да бъдат измамвани, както става, а някои писатели, за да се харесват повече книгите им, натрапват най-груби лъжи на непредпазливия читател.”
Любими цитати:
***
Когато партиите в една държава много се разгорещят, той предлагаше великолепен начин да се помирят. Ето в какво се състои този метод. Вземате по сто души от всяка партия; нареждате ги по двойки според големината на главите им — те трябва да имат приблизително еднакви размери; тогава двама сръчни хирурзи едновременно да прережат с трион тиловете на всеки двама по начин, щото мозъкът да бъде разделен на две еднакви части. Така отрязаните части от главите се разменят, като се слагат на човека от противниковата партия. Тази работа наистина изглежда да изисква голяма точност; но професорът ни увери, че ако се извършила сръчно, това било абсолютно сигурно средство за лечение. Ето неговите доводи: двете половинки на мозъка, оставени да спорят по даден въпрос помежду си, вътре в един череп, скоро щели да се споразумеят и да постигнат умереността и разсъдливостта, толкова желателни у хората, които си представят, че са се родили на този свят само за да наблюдават и управляват движението му. А що се отнася до качествената и количествената разлика между мозъците на онези, които ръководят партиите, лекарят ни увери, черпейки от собствения си опит, че тя била съвсем нищожна.
***
„Ходих и в математическото училище, където учителят преподаваше на учениците си по метод, който едва бихме могли да си представим в Европа. С мастило, направено от мозъчна тинктура, красиво изписваха на тънка вафла теоремата и начина на доказването й. Ученикът трябва да глътне вафлата на гладен стомах и през следващите три дни да се храни само с хляб и да пие малко вода. При храносмилането тинктурата се качвала до мозъка, понасяйки със себе си и теоремата. Но досега не е последвал съответстващ успех, отчасти поради някаква грешка в „квантума“, или състава, отчасти поради опърничавостта на момчетата, които намират този голям хап толкова гаден, че обикновено се измъкват навън и го повръщат, преди той да може да подействува; също така никой досега не е успял да ги склони да се въздържат от ядене достатъчно дълго, за да подействува рецептата.”
***
„Мое приятелче Грилдриг, ти наистина отлично възхвали страната си. Ясно доказа, че именно невежеството, безделието и порокът са най-важните черти на вашия законодател. Че най-добре обясняват, тълкуват и прилагат законите онези, в чийто интерес е да ги извращават, объркват и заобикалят. Виждам у вас някои начала за едно държавно ръководство, които в първоначалния си замисъл не са били лоши, но те сега са почти изчезнали, а останалото е опорочено и опетнено от корупция. От всичко, което каза, личи, че не е необходимо да притежаваш кой знае какви ценни качества, за да получиш дадена висока длъжност; още по-ясно е, че хората не получават благородническата титла заради добродетелите си; свещениците биват повишавани не заради своето благочестие или ученост; военните — заради доброто поведение и храбростта си, съдиите — заради своята неподкупност; сенаторите — заради любовта си към родината; или съветниците — заради мъдростта си. Що се отнася до тебе — продължи кралят, — който си прекарал по-голямата част от живота си в пътешествия, много съм склонен да се надявам, че досега си избегнал много от пороците на страната си. Но от това, което схванах от разказа ти и от отговорите, които с голямо усилие изтръгнах от теб, не мога да не заключа, че мнозинството твои съотечественици са най-зловредната раса от омразни гадини, които природата е оставила да пълзят по лицето на земята.“
***
„Техните понятия за задълженията на родителите и децата са крайно различни от нашите. Защото, след като свързването на мъжко и женско почива на великите природни закони, които целят да продължат и размножат вида, лилипутите приемат необходимостта мъжете и жените да се съединяват, подобно на всички животни, водени от сластолюбие; а тяхната нежност към потомството отдават на същия природен закон. По тази причина те не смятат, че детето има някакво задължение към баща си, загдето го е създал, или към майка си, загдето го е родила”
***
„Войната е започнала по следния повод. Знае се, че първоначално обичаят е бил, когато се ядат яйца, да се чупят откъм тъпия връх. Но веднъж дядото на сегашния император, още като момче, счупил яйце по установения древен обичай и случайно си порязал пръста. Тогава баща му, императорът, издал указ, с който заповядал под страх на строго наказание всичките му поданици да чупят яйцата откъм острия връх. Народът силно негодувал срещу тези закони —от историята научаваме че по тази причина са избухнали шест бунта, при които един император загубил живота си, а друг — престола си.
Според пресмятанията общо единадесет хиляди души в различни времена са предпочели да умрат, отколкото да чупят яйцата откъм острия край. Стотици дебели томове са издадени по този спор; но книгите на тъповръхците отдавна са забранени и всички привърженици на партията са лишени със закон от правото да заемат държавна служба. По време на тези смутове императорите на Блефуску често протестирали чрез своите посланици и ни обяснявали, че сме създавали религиозен разкол, като нарушаваме основното учение на нашия велик пророк Лъстрог, което се съдържа в петдесет и четвъртата глава на Бръндрекъл (това е техният коран). Счита се обаче, че те просто изопачават текста, тъй като той казва буквално следното: «Всички правоверни трябва да чупят яйцата от удобния край.”
***
„Дворецът на първия министър е школа за подготовка на други в неговия занаят: пажовете, лакеите и вратарите, като подражават на господаря си, стават министри в съответните области и се научават да блестят в трите главни качества — наглост, лъжа и подкупничество. И така те — подвластните — биват ухажвани от най-високопоставени лица; и понякога посредством ловкост и безочливост успяват след няколко повишения да заместят господаря си.
Той обикновено се ръководи от някоя повехнала уличница или любим лакей — каналите, през които се предава благоволението му — и те са хората, които в крайна сметка можем да назовем управници на кралството.”
***
„Има три начина, посредством които човек може да се издигне до поста пръв министър; първият е да умее благоразумно да хвърли в играта съпругата, дъщерята или сестра си; вторият е да предаде своя предшественик или да разклати положението му; а третият е на публични събрания най-ревностно да напада разложението в кралския двор. Но всеки мъдър владетел ще реши да вземе на служба онези, които използуват последния от тези похвати; защото такива радетели за правда винаги се оказват най-раболепни и са най-послушно оръдие на волята и страстите на господаря си. Понеже тези министри разполагат с всички служби, те се задържат на власт, като подкупват мнозинството от членовете на сената или върховния съвет; и накрая, посредством закона за министерски имунитет (който му описах) те не дават никому сметка за делата си и се оттеглят от обществения живот, отрупани с плячката, заграбена от народа.Има три начина, посредством които човек може да се издигне до поста пръв министър; първият е да умее благоразумно да хвърли в играта съпругата, дъщерята или сестра си; вторият е да предаде своя предшественик или да разклати положението му; а третият е на публични събрания най-ревностно да напада разложението в кралския двор. Но всеки мъдър владетел ще реши да вземе на служба онези, които използуват последния от тези похвати; защото такива радетели за правда винаги се оказват най-раболепни и са най-послушно оръдие на волята и страстите на господаря си. Понеже тези министри разполагат с всички служби, те се задържат на власт, като подкупват мнозинството от членовете на сената или върховния съвет; и накрая, посредством закона за министерски имунитет (който му описах) те не дават никому сметка за делата си и се оттеглят от обществения живот, отрупани с плячката, заграбена от народа.”
***
„Също така трябва да се отбележи, че тази група от хора има свой собствен жаргон с думи, неразбираеми за останалите смъртни, на който са написани всичките им закони, като се полагат особено големи грижи да се увеличава броят на неразбираемите думи; по този начин изцяло са объркали самата същност на истината и лъжата, на правото и кривото; така че ще трябват тридесет години, да се реши дали нивата, наследявана от прадедите ми през шест поколения, принадлежи на мен или на някой непознат човек, който живее на триста мили далеч оттам.
Когато се съдят лица, обвинени в престъпления срещу държавата, процедурата е много по-кратка и похвална;
съдията първо изпраща някого да сондира мнението на властвуващите; след което лесно може да обеси или да оправдае престъпника, като строго спазва всички изисквания на закона.
Тук господарят ми ме прекъсна и каза, че било жалко създания, надарени с такива изключителни способности, каквито според моето описание били тези адвокати, да не бъдат поощрявани да учат другите на мъдрост и знания. На което отвърнах, като уверих негова светлост, че извън специалните въпроси, свързани със собствения им занаят, те обикновено са най-невежото и глупаво племе у нас, най-жалки в обикновен разговор, отявлени врагове на всякакъв вид знания и наука и склонни да извращават човешкия здрав разум при разговори на всички останали теми, както при упражняването на професията си.”
Приятно четене!
30.10.2018
София
