Втора порция рисунки с Autodesk Sketchbook

Започнах годината с опознаване и разучаване на андроидското приложение Autodesk Sketchbook. Определено наборът четки и други инструменти за рисуване е много богат, но аз използвам неповече от 5 от тях. Забележителна е леснотата, с която могат да се правят нюансите, а всяка една от рисунките ми отне неповече от 2 часа.

Относно тематиките: земна приказка с опит за бял мечок, пейзаж с наличие на рапица и един бълващ жупел дракон (нищо общо с тая ТВ полюция Game of Thrones). Използвах обикновен андроидски таблет, показалеца на дясната ръка и средния пръст на същия крайник (че показалецът се изтърка до болка).

Реклами

Един мъж, един автомобил, една камера и … една негова книга

Преди повече от 30 години за пръв път гледах едно от емблематичните предавания на БНТ (които за съжаление останаха в миналото) – “Атлас” (създадено от проф. Тянко Йорданов). Беше единствения телевизионен прозорец към света за мен тогава. През него с огромно удоволствие съзерцавах прекрасни природни гледки, екзотични места, странни растения и животни, необикновени хора, причудливи облекла и удивителни културни традиции и ритуали.

Това предаване бе известно с девиза “Един мъж, един автомобил, една камера.” Този един мъж е водещият Симеон Идакиев. През 2018 година то честваше своя 50-годишен юбилей. Въпреки че вече 8 години не е на екран,  за щастие то все още се помни от много хора.

Имах удоволствието да се срещна и запозная със Симеон Идакиев на зимното издание на Панаира на книгата в НДК през 2018 година. Раздаваше автографи върху неговата новоиздадена книга “Омагьосаните острови” на издателство “Вакон”. Това четиво преставлява сборник от 29 вълнуващи пътеписа из Антарктида, Корфу, Азорските острови, Папуа Нова Гвинея, Сингапур, Япония, Итака, Галапагос и др.

Историите омагьосват с духа на приключението и с порива към откривателство. Идакиев пресъздава вълнуващите и приказни картини на чудните кътчета, които посещава. Впечатленията на автора са допълнени от любопитни факти от миналото и настоящето на всеки остров и показват различните му лица през годините. Авторът разкрива в “Омагьосаните острови” неповторимата атмосфера на всяко едно кътче, като илюстрира местния колорит, специфичните му културни особености и екзотичното му привличане.

 

Приятно четене!

София,

05.05.2019 г.

Футболното хулиганство – дълбоко в неговите корени и минало

През 2016 година се появи книгата “JRF Beyond the hatred” („Отвъд омразата”) на моите дружки от детството Tosh McIntosh и Gilly Black (споменавам ги с техните алтер его-та, понеже така се представят като автори на книгата). Тя бе една от първите представители на футболния хули-ултра лит. жанра в България, който не бе толкова познат за родния книжен пазар. Четивото пожъна доста добър успех у нас, като дори бе преведено на английски, за да стане достъпна и за англоезичните читатели. Все пак корените на този жанр за именно на “мрачния Албион”. Миналата година (2018 да бъда по-точен) Tosh McIntosh и Gilly Black, заедно с известната хули легенда Milen Panayotov, пуснаха второ подобно четиво, но вече представящо една цялостна картина на футболното хулиганство у нас – “Top Faces BG Old School Terrace Legends – „Tоп Лицата на България“- (Легенди по трибуните от ‘старата школа’)”.

Книгата е разделена на две логически части. В първата авторите правят много сериозен по обем, изключително детайлен и чудесен анализ на различните субкултури през 70-те години до наши дни. Те разглеждат рок, метъл музиката, пънк музиката и техните разновидности – музикалните жанрове, които стоят до известна степен в основа на футболното хулиганство. Тази първа част е едно истинско социологическо, културологично и психологическо задълбочено изследване. Първо се правят тези анализи в рамките на Англия, а след това наблюденията се прехвърлят и на родна територия. Авторите  разглеждат сблъсъкът на тези западни “упадъчни” култури с т.нар. “комунистическа” репресивна система. В допълнение Tosh McIntosh и Gilly Black, заедно с Milen Panayotov много сериозно анализират и коментират различните типове хулиганско поведение.

Втората част представлява всъщност интервюта с фенове на различни отбори както от България, така и от извън страната. Въпросите към всички засягат както спомени за паметни случки по стадионите и извън тях, така и типа облекло, което те предпочитат (в зависимост от хулиганската култура, която предпочитат и изповядват).

Четивото завършва с нещо като епилог, в който се споделя копнежа и носталгия по времената, когато футболът и техните фенове в България бяха истински. Освен това авторите открито критикуват прогнилата система в родния футбол (която не е само там), която погребва футбола у нас.

 

Приятно четене!

София

02.02.0219

Стефан Станчев

Първи опити с Autodesk Sketchbook

За много години! Да сте живи и здрави. 🙂 Да ми е арт плодотворна новата 2019 година, старата 2018 не беше. Започвам годината с 3 русинка на нов 10,1-инчов таблет (старият след близо 6 години вярна служба сдаде багажа). Реших да пробвам и ново андроидско приложение за рисуване с ужасно много четки и ниструменти за творене – Autodesk Sketchbook. Опитах да рисувам със стилус, но явно не съм улучил коректната писалка, та продължавам с пръстенца да драскам. В периода на коледно-новогодишното безвремие успях да нахвърлям вижданията си за зимата и надеждата по-топлите месеци от годината.

 

 

06.01.2019

Гъливер и неговите невероятни пътешествия

Има книги, които са уж за деца, но всъщност са за пораснали и помъдрели хлапета. Сещам се за “Алиса в страната на чудесата”, “Малкият принц” и “Барон Мюнхаузен”. В тази категория си позволявам да причисля и „Пътешествията на Гъливер” на Джонатан Суифт. Признавам си, като малък бях чел орязаната версия с много картинки, но в пълния си вариант книгата ми се струва съвсем различна. Първо ще Ви представя някои основни неща за това приказно четиво. Произведението е в четири части: „Пътуване до Лилипутия“, „Пътуване до Бробдингнаг“, „Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдъбдриб и до Япония“ „Пътуване до страната на хоинъмите“. Главният герой Гъливер описва своите пътешествия, а повествованието се води от първо лице. Приказните страни, които фантазията на автора ражда са едни утопични светове, в които обществата са съставени от миниатюрни хора, гиганти или коне.

В книгата Джонатан Суифт силно иронизира английското общество от 17-18 век, критикува жлъчно упадъкът на морала, мерзавостта, човешката жестокост, раболепието и кариеризма. Авторът порицава пътешествениците, които се отклоняват от истината. В полезрението на неговата критика попадат автори като Даниел Дефо (“Робинзон Крузо”). Във връзка с това Суифт казва: “Лесно е за нас, които пътуваме в много далечни страни, рядко посещавани от англичани или други европейци, да описваме чудни животни по море и по суша. Докато главната цел на един пътешественик би трябвало да бъде да направи хората по-мъдри и по-добри и да разшири кръгозора им чрез лошите и добрите примери в разказите си за чужди краища.

От все сърце бих желал да се издаде закон, който да задължава всеки пътешественик, преди да му се разреши да публикува описание на пътешествията си, да се закълне пред председателя на Камарата на лордовете и пазителя на държавния печат, че всичко, което възнамерява да опише, е, доколкото се простират знанията му, чистата истина; защото тогава хората няма вече да бъдат измамвани, както става, а някои писатели, за да се харесват повече книгите им, натрапват най-груби лъжи на непредпазливия читател.”

Любими цитати:

***

Когато партиите в една държава много се разгорещят, той предлагаше великолепен начин да се помирят. Ето в какво се състои този метод. Вземате по сто души от всяка партия; нареждате ги по двойки според големината на главите им — те трябва да имат приблизително еднакви размери; тогава двама сръчни хирурзи едновременно да прережат с трион тиловете на всеки двама по начин, щото мозъкът да бъде разделен на две еднакви части. Така отрязаните части от главите се разменят, като се слагат на човека от противниковата партия. Тази работа наистина изглежда да изисква голяма точност; но професорът ни увери, че ако се извършила сръчно, това било абсолютно сигурно средство за лечение. Ето неговите доводи: двете половинки на мозъка, оставени да спорят по даден въпрос помежду си, вътре в един череп, скоро щели да се споразумеят и да постигнат умереността и разсъдливостта, толкова желателни у хората, които си представят, че са се родили на този свят само за да наблюдават и управляват движението му. А що се отнася до качествената и количествената разлика между мозъците на онези, които ръководят партиите, лекарят ни увери, черпейки от собствения си опит, че тя била съвсем нищожна.

***

„Ходих и в математическото училище, където учителят преподаваше на учениците си по метод, който едва бихме могли да си представим в Европа. С мастило, направено от мозъчна тинктура, красиво изписваха на тънка вафла теоремата и начина на доказването й. Ученикът трябва да глътне вафлата на гладен стомах и през следващите три дни да се храни само с хляб и да пие малко вода. При храносмилането тинктурата се качвала до мозъка, понасяйки със себе си и теоремата. Но досега не е последвал съответстващ успех, отчасти поради някаква грешка в „квантума“, или състава, отчасти поради опърничавостта на момчетата, които намират този голям хап толкова гаден, че обикновено се измъкват навън и го повръщат, преди той да може да подействува; също така никой досега не е успял да ги склони да се въздържат от ядене достатъчно дълго, за да подействува рецептата.”

***

„Мое приятелче Грилдриг, ти наистина отлично възхвали страната си. Ясно доказа, че именно невежеството, безделието и порокът са най-важните черти на вашия законодател. Че най-добре обясняват, тълкуват и прилагат законите онези, в чийто интерес е да ги извращават, объркват и заобикалят. Виждам у вас някои начала за едно държавно ръководство, които в първоначалния си замисъл не са били лоши, но те сега са почти изчезнали, а останалото е опорочено и опетнено от корупция. От всичко, което каза, личи, че не е необходимо да притежаваш кой знае какви ценни качества, за да получиш дадена висока длъжност; още по-ясно е, че хората не получават благородническата титла заради добродетелите си; свещениците биват повишавани не заради своето благочестие или ученост; военните — заради доброто поведение и храбростта си, съдиите — заради своята неподкупност; сенаторите — заради любовта си към родината; или съветниците — заради мъдростта си. Що се отнася до тебе — продължи кралят, — който си прекарал по-голямата част от живота си в пътешествия, много съм склонен да се надявам, че досега си избегнал много от пороците на страната си. Но от това, което схванах от разказа ти и от отговорите, които с голямо усилие изтръгнах от теб, не мога да не заключа, че мнозинството твои съотечественици са най-зловредната раса от омразни гадини, които природата е оставила да пълзят по лицето на земята.“

***

„Техните понятия за задълженията на родителите и децата са крайно различни от нашите. Защото, след като свързването на мъжко и женско почива на великите природни закони, които целят да продължат и размножат вида, лилипутите приемат необходимостта мъжете и жените да се съединяват, подобно на всички животни, водени от сластолюбие; а тяхната нежност към потомството отдават на същия природен закон. По тази причина те не смятат, че детето има някакво задължение към баща си, загдето го е създал, или към майка си, загдето го е родила”

***

„Войната е започнала по следния повод. Знае се, че първоначално обичаят е бил, когато се ядат яйца, да се чупят откъм тъпия връх. Но веднъж дядото на сегашния император, още като момче, счупил яйце по установения древен обичай и случайно си порязал пръста. Тогава баща му, императорът, издал указ, с който заповядал под страх на строго наказание всичките му поданици да чупят яйцата откъм острия връх. Народът силно негодувал срещу тези закони —от историята научаваме че по тази причина са избухнали шест бунта, при които един император загубил живота си, а друг — престола си.

Според пресмятанията общо единадесет хиляди души в различни времена са предпочели да умрат, отколкото да чупят яйцата откъм острия край. Стотици дебели томове са издадени по този спор; но книгите на тъповръхците отдавна са забранени и всички привърженици на партията са лишени със закон от правото да заемат държавна служба. По време на тези смутове императорите на Блефуску често протестирали чрез своите посланици и ни обяснявали, че сме създавали религиозен разкол, като нарушаваме основното учение на нашия велик пророк Лъстрог, което се съдържа в петдесет и четвъртата глава на Бръндрекъл (това е техният коран). Счита се обаче, че те просто изопачават текста, тъй като той казва буквално следното: «Всички правоверни трябва да чупят яйцата от удобния край.”

***

„Дворецът на първия министър е школа за подготовка на други в неговия занаят: пажовете, лакеите и вратарите, като подражават на господаря си, стават министри в съответните области и се научават да блестят в трите главни качества — наглост, лъжа и подкупничество. И така те — подвластните — биват ухажвани от най-високопоставени лица; и понякога посредством ловкост и безочливост успяват след няколко повишения да заместят господаря си.

Той обикновено се ръководи от някоя повехнала уличница или любим лакей — каналите, през които се предава благоволението му — и те са хората, които в крайна сметка можем да назовем управници на кралството.”

***

„Има три начина, посредством които човек може да се издигне до поста пръв министър; първият е да умее благоразумно да хвърли в играта съпругата, дъщерята или сестра си; вторият е да предаде своя предшественик или да разклати положението му; а третият е на публични събрания най-ревностно да напада разложението в кралския двор. Но всеки мъдър владетел ще реши да вземе на служба онези, които използуват последния от тези похвати; защото такива радетели за правда винаги се оказват най-раболепни и са най-послушно оръдие на волята и страстите на господаря си. Понеже тези министри разполагат с всички служби, те се задържат на власт, като подкупват мнозинството от членовете на сената или върховния съвет; и накрая, посредством закона за министерски имунитет (който му описах) те не дават никому сметка за делата си и се оттеглят от обществения живот, отрупани с плячката, заграбена от народа.Има три начина, посредством които човек може да се издигне до поста пръв министър; първият е да умее благоразумно да хвърли в играта съпругата, дъщерята или сестра си; вторият е да предаде своя предшественик или да разклати положението му; а третият е на публични събрания най-ревностно да напада разложението в кралския двор. Но всеки мъдър владетел ще реши да вземе на служба онези, които използуват последния от тези похвати; защото такива радетели за правда винаги се оказват най-раболепни и са най-послушно оръдие на волята и страстите на господаря си. Понеже тези министри разполагат с всички служби, те се задържат на власт, като подкупват мнозинството от членовете на сената или върховния съвет; и накрая, посредством закона за министерски имунитет (който му описах) те не дават никому сметка за делата си и се оттеглят от обществения живот, отрупани с плячката, заграбена от народа.”

***

„Също така трябва да се отбележи, че тази група от хора има свой собствен жаргон с думи, неразбираеми за останалите смъртни, на който са написани всичките им закони, като се полагат особено големи грижи да се увеличава броят на неразбираемите думи; по този начин изцяло са объркали самата същност на истината и лъжата, на правото и кривото; така че ще трябват тридесет години, да се реши дали нивата, наследявана от прадедите ми през шест поколения, принадлежи на мен или на някой непознат човек, който живее на триста мили далеч оттам.

Когато се съдят лица, обвинени в престъпления срещу държавата, процедурата е много по-кратка и похвална;

съдията първо изпраща някого да сондира мнението на властвуващите; след което лесно може да обеси или да оправдае престъпника, като строго спазва всички изисквания на закона.

Тук господарят ми ме прекъсна и каза, че било жалко създания, надарени с такива изключителни способности, каквито според моето описание били тези адвокати, да не бъдат поощрявани да учат другите на мъдрост и знания. На което отвърнах, като уверих негова светлост, че извън специалните въпроси, свързани със собствения им занаят, те обикновено са най-невежото и глупаво племе у нас, най-жалки в обикновен разговор, отявлени врагове на всякакъв вид знания и наука и склонни да извращават човешкия здрав разум при разговори на всички останали теми, както при упражняването на професията си.”

Приятно четене!

30.10.2018

София

Един литературен експеримент със Стайнбек, Илф и Петров

Дълго умувах как да представя две новопрочетени книги и накрая реших да експериментирам, като ги обединя в една публикация. Става въпрос за класическия роман на Джон Стайнбек “Гроздовете на гнева” и известния пътепис “Едноетажна Америка” на Илф и Петров (искам да благодаря на Емо от издателство Вакон затова, че преиздаде това чудесно четиво).

Причината да направя този експеримент е, че и двете книги, най-общо казано, описват живота в САЩ в годините след Голямата депресия. Ако при Стайнбек написаното е през погледа на местен човек, разказващ за мъките и неволите на фалиралите фермери, то пътеписът “Едноетажна Америка” е разказан през погледа на двамата съветски писатели, които разглеждат живота на обикновения американец.

Преди да престъпя малко по-подробно към двете книги, ще дам малко исторически факти за този период от 20-ти век, който е описан в двете четива.
Голямата депресия (1929-39) е най-дълбокият и най-дълготрайният икономически спад в историята на западния индустриализиран свят. Тя започва в САЩ със започналия на 4 септември 1929 година спад в цените на акциите. Всички стопански сфери са засегнати, а фермерство страда от срива на цените на земеделските продукти с близо 60%. До 1933 г., когато Голямата депресия достига своята кота нула, 13-15 милиона американци са безработни и близо половината от банките в страната затварят врати.
В рамките на същото десетилетие се случва и масовия глад в Съветска Украйна, наречен Гладомор (1932-1933 г.). Гладът през 1932 – 1933 засяга не само Украйна, но и други области в Съветския съюз. Жертвите варират между 2,5 милиона и 3 – 3,5 милиона.

Голямата депресия и нейните последствия са много сериозно застъпени в двете книги, но за масовия глад в Съветска Украйна Илф и Петров и дума не изписват.
Едно от предизвикателства, когато четох два романа едновременно, е да на оплета достатъчно объркващо сюжетите и героите, при условие че описват един и същи период и в една и съща държава. Стайнбек разкрива много болка и мъка, в тягостна атмосфера, докато Илф и Петров описват Америка използвайки много от своя неповторим хумор и ювелирен сарказъм.

Прочетох “Гроздовете на гнева” пътувайки в градския транспорт (както и още няколко дузини книги). Този роман ме смаза със своите тъжни картини и депресивна атмосфера. Сюжетът се върти около историята на земеделското семейството Джоудови, които са тръгнали от Оклахома да търсят своето щастие в слънчева Калифорния. Ако се изключат някои от авторовите монолози и природните описания, романът би се превърнал в повече от посредствен. Определям го като една литературна смесица между “Бразди” и “Съдби на кръстопът” (въпреки че земеделското предаване е с класи над тази псевдореалити боза).

През 1935 г., когато Иля Илф и Евгений Петров слизат от кораба „Нормандия“ на пристанището в Ню Йорк те са увлечени от динамиката на огромния град, от многообразието от емигранти, дошли тук от всяко кътче на света, за да търсят щастие, пари и слава. Двамата съветски писатели се впускат в едно тримесечно пътешествие от Атлантическия до Тихия океан и обратно с автомобил „Форд-Т“ през половината американски щати (25 щата и 16 хиляди километра).
Съветските сатирици са впечатлени от масовото присъствие на електрически уреди в американския бит – прахосмукачки, хладилници, радиоприемници – лукс по онова време в СССР. Илф и Петров са впечатлени още и от от изобилието на хранителни продукти в САЩ, но в същото време се дивят на вкусовото еднообразие на американската храна (лично потвърждавам за това, престъпно вкусовото еднообразие).

Ако не харесвате да четете книги описващи мрачни и тъжни картини, болка, смърт, глад, то “Гроздовете на гнева” на Джон Стайнбек не е за вас. От друга страна, ако сте почитатели на изтънчения хумор, сатирата и пътешествията, то “Едноетажна Америка” на Илф и Петров е вашето четиво.

Приятно четене!

 

 

Някои любими цитати и откъси от „Едноетажна Америка“:

„Революцията е форма на управление, възможно само в чужбина“.

***

„Славата в Америка е стока. И като всяка стока в Америка тя носи печалба не на онзи, който я е произвел, а на онзи, който търгува с нея.“

***

Но ето една прекрасна черта – любопитството – почти липсва у американците. Това се отнася особено за младежите. Ние изминахме шестнaдесет хиляди километра с автомобил по американските пътища и видяхме много хора. Почти всеки ден взимахме в колата си хич хайкър. Всички бяха много приказливи и никой от тях не бе любопитен и не попита какви сме ние.

***

И изобщо онзи, който пие кока-кола, живот ще живее! Средният американец въпреки своята външна активност е много пасивна натура. На него трябва да му поднасящ всичко наготово.

***

И изобщо без реклами дявол знае какво би станало. Животът би се усложнил до невероятност.Би се наложило над всяка жизнена крачка американецът да мисли сам.

***

Славата в Америка е стока. И като всяка стока в Америка тя носи печалба не на онзи, който я е произвел, а на онзи, който търгува с нея.

***

Американците се смеят и непрекъснато си показват зъбите не защото е станало нещо смешно, а защото да се смеят е техен стил.
Америка е страна, която обича примитивната яснота във всички свои дела и идеи.

***

Някои любими цитати и откъси от “Гроздовете на гнева”:

Целият живот на жената е в ръцете. А на мъжа — в главата.

***

Арендаторът се замисли.
— Чудно нещо! — възкликна той. — Имаш си малко земица, тя е всичко за теб, тя е твоя плът и подобие. Само ако земята е твоя, можеш да ходиш по нея весел, да я работиш с любов, да тъжиш, когато има суша, и да се радваш, когато валят дъждове — защото тя е всичко за теб и ти се чувствуваш по-силен, тъй като си неин собственик. Дори да изкарваш малко, пак се чувствуваш по-силен. Винаги е така.
И арендаторът продължи:
— А ако земята е много и очите ти никога не са я виждали, пръстите ти никога не са стривали нейните буци, ти не си стъпвал на нея, тогава господар става не човекът, а земята. Човекът вече не може да върши, каквото си иска, нито да мисли, каквото си ще. Земята е по-силна, тя е господарят. А човекът става нищожен. Владенията му са огромни, ала той е роб на собствеността си. Винаги е така.

***

Шосе номер 66 е главният път, по който се движат преселниците. Това е дълго, бетонирано шосе, опасващо цялата страна, извиващо се леко на картата от Мисисипи до Бейкърсфийлд; то минава през червени и сиви земи, лъкатуши сред планините, пресича Вододела, побягва надолу сред ярка, ужасяваща пустиня, минава през нея отново към планините и достига богатите калифорнийски долини.
Номер 66 е пътят на бегълците, пътят на онези, които се спасяват от праха и съсипаната земя, от грохота на тракторите и собственото си съсипване, от бавното настъпване на пустините на север, от силните ветрове, духащи от Тексас, от наводненията, които не само не обогатяват земята, а и крадат от нея последните й блага. Хората бягат от всичко това и многобройните притоци на страничните шосета — тесните междуселски пътища, виещи се сред полята с дълбоките си коловози — ги извеждат на път номер 66. Номер 66 е главната артерия, главният път на бегълците.

***

Последната, ясна функция на човека е да работи, да гради, и то не само за своя собствена полза — точно това е човекът. Да изградиш стена, къща, бент, да вложиш частица от своето човешко „аз“ в тази стена, в тази къща, в този бент и да вземеш в замяна нещо и от тях — от тази стена, от тази къща, от този бент; да заякчиш мускулите си в тежка работа, да се приобщиш към яснотата на линиите и формите, дадени на чертежа. Нали човекът е единственото същество в целия органически свят, което надраства пределите на създаденото от него, издига се над тях по стъпалата на замислите си, стреми се напред, задминава достигнатото. Ето какво може да се каже за човека: когато теориите се менят или търпят крах, когато школите, философските учения, националните, религиозни и икономически предразсъдъци възникват, а после се разпиляват на прах, човекът, макар и препъвайки се, се стреми все напред, продължава своя ход и понякога греши, получава жестоки удари. Направил крачка напред, той може да отстъпи назад, но само с половин крачка — цяла крачка назад той никога не прави. Ето какво може да се каже за човека; и това трябва да се знае, да се знае. Това трябва да се знае, когато бомбите се сипят от черните вражески самолети върху многолюдните улици, когато пленниците биват клани като свине, когато осакатените тела се валят на земята и багрят с кръвта си праха.

***

— Да — съгласи се Кейси. — И господ бог не плаща никому заплата. Хората искат да живеят човешки, да отглеждат децата си. А на старини всекиму се иска да седне на вратата на дома си и да погледа как залязва слънцето. А на младите пък им се иска да потанцуват, да попеят и да се любят. Да похапне, да попийне от време на време, да се труди — това му се иска на всеки. Да даде такава работа на мускулите си, че цялото му тяло хубаво да се измори. Божичко! Какво се разбъбрих.

София
11.08.2018