Cliff ‘Em All


Тази биографична книга стоеше в библиотеката поне от две години, а препоръките и положителните оценки, които срещнах за нея бяха много. След поредната препоръка реших да я измъкна от лавицата, да издухам праха от нея и да я зачета. Заглавието е “To live is to die: животът и смъртта на Клиф Бъртън”, авторът е Джоел Макайвър, a издателството е „Addix“. 

В средата на 90-те, аз както и хиляди деца в България, се запалих по “Металика” за известен период от време, а самата група бяха издали Черния албум (“Metallica” – 1991), a “Load” (1996) и “Reload”(1997) не се бяха появили още. Пиратски записи на техните албуми са предаваха от ръка на ръка, а почитателите се увеличаваха. 25 години по-късно  продължавам да слушам техни неща, но най-вече от годините с втория им басист Клиф Бъртън (първият, Рон Макгавни, е заедно с бандата по-малко от година), който реално е големия мотор в създаването на музиката в първите им години и в първите им три студийни албума (та дори и в четвъртият, когато вече не е между живите, с остатъци от негови композиции). 

Биографичната книга на Джоел Макайвър е едно много увлекателно четиво, което описва живота на Клиф, като акцентът пада върху музикална кариера и отношенията му с другите членове на бандата (Джеймс Хетфилд, Ларс Улрих, Кърк Хамет). Авторът разказва за създаването на албумите Kill ‘Em All (1983), Ride the Lightning (1984) и Master of Puppets (1986). Макайвър прави анализи на песните в албумите, като дава повече детайли за бас партиите и интересните хрумвания на легендарния басист. Клиф Бъртън е бил човекът с най-сериозни познания по музикална теория в бандата и за тези три години той е успял да предаде много своя знания на останалите членове. Разбира се сюжетът на книгата е споен с различни пиянски истории на младите и буйни музиканти, както и с интересни разкази за характера и вижданията на басиста.

27 септември 1986. На тази дата всичко земно за Клиф Бъртън приключва. По време на европейското си турне, в Швеция на път към Дания, автобусът, в който членовете на групата пътуват, се преобръща, басистът изхвръква от един от прозорците и накрая автобусът го затиска. Трагедията и мъката на семейството, близки и приятели е описана в отделна глава, а финалните две глави описват историята на групата след неговата смърт и голямото музикално наследство, което оставя.

В книгата има и скромен снимков материал от 12 страници на Клиф и другите от групата, който придава още по-завладяваща рок атмосфера към четивото.

Ще завърша с лириката от епичната песен “To live is to die” (от албума “Justice for all” 1988). Парчето е изградено от различни китарни рифове, които са обаче хармонично обединени, а текстът съдържа четири стиха, написани от Клиф, който Джеймс тържествено прочита:

“When a man lies he murders some part of the world

These are the pale deaths which men miscall their lives

All this I cannot bear to witness any longer

Cannot the kingdom of salvation take me home”

Приятно четене! 

Весели празници!

гр. София

26.12.2021

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s