Мечо Пух и 3-ти март

Стартирам цикъла “Нискокачествена домашна поезия”. Иначе не може.
Ето ви днешната история:

Ветровит, но леко слънчев 3-ти март.
 
Стискам куклата на Вяра…
Мечо Пух.
Площадът пред Невски.
Заглеждам се отблизо
в строяща се сцена.
Група мъже с рокерски одежди,
патриотични нашивки по кожените брони.
С дълги коси.
Големи прътове. Бяло, зелено, червено.
 
Стискам Мечо Пух.
Озъртам се за Магдалена и Вяра.
Иронични усмивки по лицата с рокерски одежди.
Ветровит, но леко слънчев 3-ти март.
Големи прътове. Бяло, зелено, червено.
Патриотични нашивки по кожените брони.
Рокерските одежди минават близо до мен.
Шеговито подвикват на висок глас:
 
“Мечо Пух, Мечо Пух,Мечо Пух.”
 
Стискам Мечо Пух.
Вероятно се задушава.
Рокерски одежди продължават да се смеят.
Голям смях.
Намирам Магдалена и Вяра.
Мечо Пух е безопасност.
Ветровит, но леко слънчев 3-ти март.
Вече знам КОЙ е виновен.
😦
 
Мечо Пух!