Мирчо Христов – скромната история на един български опълченец

Документален разказ с тъжен край

На 9 август (по стар стил) 1877 година в разгара на Шипченска битка на вр. Свети Никола – Орлово гнездо българското опълчение заедно с руски войници отблъскват многобройната турска армия, която пълзи по южните склонове на Стара планина. В този ден немалко войни падат, а много други са ранени. Сред ранените е един опълченец, който е много специален за мен, тъй като е мой пра- прадядо – Мирчо Христов.

Предлагам ви информация (вероятно ще ви изглежда малко телеграфна и суха), която събирах близо два месеца. Тя е базирана на документи от различни държавни институции (музеи и държавни архиви). Тъй като според различните източници той се е казва по различен начин, ще приема компромисно решение да го наричам Мирчо Христов.

Мирчо Христов

 

Роден на 24 декември 1854 година

Мирчо (Минчо) Кръстев (Христов) Мирчев е роден на 24 декември 1854 година в село Мишуклии (сега Климентово), община Полски Тръмбеш. През 1874 година една случка ще промени неговия живот. В книгата “Климентово”, чиято автор е Иван Крумов Иванов (издание 2002 година), откриваме следния пасаж свързан с Мирчо Христов: “През 1874 година, по време на най-големите золумлуци, които вършели турските аги и бейове, пристига в дома ми привечер турско заптие. То било прието най-любезно, конят му разведен, почистен и назобен. За госта били приготвени най-вкусните и хубави ястия. След богата вечеря и почерпване, заптието започнало да превишава своите права на гост и да безчинствува. Двамата братя Мирчо и Стефан Кръстеви решават и го ликвидират. Още същата нощ по-малкия брат, Мирчо Кръстев, напуска бащиния си дом и заминава за Румъния, за да не попадне в ръцете на турците.”

Паметна плоча в с. Климентово

От Национален музей Шипка-Бузлуджа (НМШБ) наскоро получих два документа, които хвърлят повече светлина върху живота на Мирчо Христов. В единия от тях се дава точна информация за произхода му и се описва същата случка от неговия живот. Данните в единият документ са базирани на статия от 1980 година в регионалния вестник ”Подем”. Документът е всъщност резултати от извършената проучвателска работа от Генка Григорова Карагьозова, екскурзовод, в гр. Полски Тръмбеш. Той започва така: “Мирчо/Минчо/Христов/Кръстев; Опълченец от дружина; кол.47-3 п,п.д. номер 496. На 21 април 1982 год. посетих гр. Полски Тръмбеш. В кметството за опълченеца Мирчо Христов сведения не можах да получа. Казаха ми, че опълченция от Полски Тръмбеш няма. Дрюгарят Рачо Илиев – редактор на в-к ”Подем” ми даде 12 брой на в-к “Подем” от 1.VII.1980 год., от който преписах статията за опълченеца Мирчо Кръстев.

“Роден е на 24.XII.1854 г. в с. Мишуклии /дн. кв. Климентово/. Произхожда от крайно бедно селско семейство. През 1874 г. заедно с брат си ликвидира турски изедник, който прави опит да се гаври със семейството му. За да се спаси Мирчо избягва в Румъния и работи градинарство.”

Резултати от извършената проучвателска работа от Генка Григорова Карагьозова, екскурзовод, в гр. Полски Тръмбеш

 

Присъединяване към опълчението

Според книгата “Климентово” на Иван Крумов Иванов Мирчо работи като градинар до обявяване на Руско-турската война. “Когато започва сформирането на българското опълчение, той веднага се записва в неговите редове и става опълченец от Първа дружина с командир подп. Кесаков.”

Същата информация получаваме и от проучвателска работа на екскурзовода Генка Григорова Карагьозова: “На повикът на руското правителство се отзовава и записва в българското опълчение – 1 дружина.”

Гробът му в църковния двор на село Климентово

От справка в “Алфавитната книга на опълченците от Първа дружина на Българското опълчение през 1877-1878”, която ми предостави дирекция “Държавен военноисторически архив” (номер 9213) научваме подробности за неговто присъединяване към опълчението: “Христов, Мирчо (Марчо, Минчо) (така се води); от с. Мишуклии, В. Търново; постъпил на 11 май 1877 г. в 1. дружина, 2 рота (заповед N21, § 3 на дружината).”

Информацията от дирекция “Държавен военноисторически архив” посочва също датата на присъединяване, която се разминава с 4 дена от горепосочената: “л. 36. Свидетелство номер 539. Дадено от 1 дружина на Бъларското опълчение на редник Мирчо Христов от Търново, постъпил на 7.5.1877 г., участвал във всички походи и сражения на дружината.”

 

Документ от Национален музей Шипка-Бузлуджа (НМШБ). БИА, колекция номер 47-з.п., арх. ед. номер 273, п.д. 496

 

В тежките боеве на Шипка и седем ордена за храброст

Oт книгата “Климентово” разбираме, че “взема участие в боевете при Стара Загора на 19 юли, а после на 11 август 1877 година храбро се сражава на върха Свети Никола, при отбиване бесните атаки на Сюлейман-пашовите войски, заедно с шепа руски “орловци” удържат позицията. За проявена храброст е награден с “Георгиевский кръст за храброст”. Иван Иванов посочва в книгата си, че “в страшните боеве през август 1877 година, при височината Орлово гнездо е тежко ранен в кръста от парче граната. Откаран е и е лекуван в Русия. От руското правителство е награден с още 7 ордена и медали.”

Информацията от дирекция “Държавен военноисторически архив” (БИА, колекция номер 47-з.п., арх. ед. номер 273, п.д. 496) дава точна дата, на която опълченеца Мирчо е ранен – 9 август 1877 година (заповед N 110, § 2 до дружината).

“При отбраната на Шипченския проход ранен с граната в левия крак и изпратен на лечение в болницата”, сочи информацията от Национален музей Шипка-Бузлуджа. “След излекуването се върнал  обратно в дружината (30.5.1878 г., София; Ком. др. полк. Кесяков). Получил сребърен медал.”

Проучвателска работа на екскурзовода Генка Карагьозова потвърждава горната информация: “Най-активно се сражава в боевете на Шипка. В ожесточен бой при “Орлово гнездо” е тежко ранен, след което е откаран в Русия на лечение. Награден е със седем ордена за храброст.”

След войната

Данните от дирекция “Държавен военноисторически архив” посочват, че той е уволнен на 31 май 1878 година (N 538 по изх. журнал). От документите от Национален музей Шипка-Бузлуджа разбираме немалко детайли за живота му след войната от 1877-1878 година, включително за семейното му положение:

“л. 34 Билет номер 538. Даден от 1 дружина на Българското опълчение на редник Мирчо Христов, жител на Търново, жител на Търново, уволнен от 1 дружина по семейни причини (30.5.1878 г. София; Ком. др. полк. Кесяков)

л. 30. 1896 г., с. Мишюклии. Семейно пложение: Мирчо Христов, съпруга, Мита 38 г. деца – Куна 13 г., Станка 11 г., Мария 9 г., Пена 6 г., Яна 3 г., Рада 1 г. Съвършено беден.

л. 1. Преписка по отпуснатото с указ номер 263 от 29.8.1900 г. 300 пособие на Мирчо Христов от с. Мишюклий, Търновска околия.

л. 56. Семейно положение, 1900 г., Мишюклии. Мирчо Христов на 48 г., съпруга Мита 46 г., деца – Николина 20 г., Станка 18 г., Мария 18 г., Пена 11 г., Яна 8 г., Рада 5 г., Георги 2 г. Има къща за 560 лв, ниви 11 дка.

л. 4. Молба, 1926 г. Мирчо Христов, жител на с. Мишуклий, за отпущане на пенсия. През 1894 г. получил 30 дюлюма земя в село Яйджии, Свищовско, а през 1908 г. – 12 дка. в село Акчар, Свищовско. Не е ползвал земята. Грамотен.

л. 5. Удостоверение, 1926 г., с. Мишюклии, Търновско. Мирчо Христов на 75 г,. съпруга Мита Мирчева на 70 г.“

В книгата “Климентово” се разказва също малко за живота му след войната: “След Освобождението се завръща в родното си село. Прославеният опълченец Мирчо Кръстев е имал 12 декара земя и къщичка. Умира в нищета, забравен от тогавашните управници. Тялото му е погребано в църковния двор на село Климентово.”

Проучвателска работа на екскурзовода Генка Григорова Карагьозова потвърждава информацията от книгата: “След като оздравява се завръща в Освободена България. Живее в мизерия и жалко съществувание. Умира на 14 юли 1935 година и е погребан в родното си село. От направената справка в музея се вижда, че Мирчо Христов и Мирчо Кръстев е едно и също лице. От Рачо Илиев получих снимка на опълченеца /до кръста, с шинел и с ордените/.”

В информацията за децата има някой несъответствия в годините, но едно със сигурност е ясно – Мирчо е имал 6 дъщери и един син. Вероятно скоро ще публикувам материал за родословието на опълченеца, където ще разкажа повече за неговото семейство.

 

Специални благодарности на:

Марияна Георгиева

Национален музей Шипка-Бузлуджа (НМШБ), гр. Казанлък

Дирекция “Държавен военноисторически архив”, гр. Велико Търново