Първоаприлска шега

Настоящата лирична творба е част от некървавия цикъл „Нискокачествена офисна поезия“.

Стефан Станчев предупреждава: Шегувайте се умерено :).

Усмивка в пролетния ден
Озарява на Пинокио лицето.
На шегата той е голям фен,
Бързо оставя усмивка в детето.

Теди, пухкава, весела и сладка
Срещна засмян Пинокио в гората.
Тя показа своята малка тетрадка,
Там пише как се стига до водата.

Подскочи усмихнат малък Пинокио,
Плесна радостно с дървени ръчички:
“Окъпвам се и излитам за Токио.
Ще си измия дори калните цвички”.

Пинокио картата мътна последва,
Грееше усмивка на лицето.
Ще поседне, с водата ще беседва:
“Ще измия дори и дупето”.

Опули затъжено Пинокио очи,
Дъскорезница видя той, а не вода.
Очите мигат на слънчеви лъчи:
“Беда, ах, каква ужасна беда”.

Теди щастливо в храста се киска,
Груба шега с човечето направи.
Тъжно Пинокио къса своята ризка.
Машината на трески ще го остави.