Електронната читанка – огромната библиотека във вашия джоб

Или един обстоен поглед върху модела Prestigio PER3162BN

Преди да започна каквото е да било – глътка бира и една латинска сентенция: Libri amici, libri magistri (Книгите са приятели, книгите са учители). Съжалявам, че в днешно време четенето на книжки остава на заден план за много хора за сметка на ужасно многото време, което се прекарва в социални мрежи, усилен гейминг, задоволяване на телевизионен глад и прочие. Това донякъде би се обяснило с целия букет удобства, предлагани от всякакъв вид техника и от последвалото мързеливо отношение към възприемането на околния свят – сложните преди неща сега се случват бързо и лесно.

Случвало ли ви се да предприемете дълго пътуване с влак или автобус, в което да запланувате запасяване с любими четива? В една такава ситуация мястото за книжките е доста оскъдно, а и едно луксозно и дебело издание си е немалка тежест отгоре. Приключението се оказва наистина дълго, предпочетеното четиво – вече прочетено, а вие жадувате за още писмено слово. В такава ситуация се замечтавате за нещо, което да побере цяла библиотека с любими или планирани за четене заглавия.

Друга ситуация: често малкият ви дом се оказва тесен за трупащото се количество вещи, а книгите заслужават своето внимание и място по полиците. В един подобен момент може би сте си мислили: „Няма ли начин всичките тези заглавия да се поберат в далеч по-малко пространство и да продължават да изпълняват своята задача – да ви накарат да ги прочетете отново и отново, и отново…“

Ако се абстрахираме от магията от четенето на хартиеното издание, то в тези две ситуации решението се нарича електронен четец (четец на

електронни книги, е-четец, електронна читанка и т.н., аз предпочитам последното).
За тези устройства през последните няколко години у нас се изписа много (особено популярност набраха Kindle устройствата на Amazon), немалко модели се предлагат у нас, а други просто могат да бъдат закупени през е-магазини. Българските специализирани сайтове за електронните читанки, както и литература в дигитален формат има, мисля, достатъчно, а все повече хора в България се сдобиват с такова устройства, между които съм и аз.

В една такава читанка можете да “вкарате” хиляди дигитални издания, а възможностите за разширителна картова памет ще ви превърнат в притежател на една огромна библиотека, която се е побрала в рамките на под…200 грама.
Предполагам, че повечето неща, казани дотук, сте ги чели или ги знаете, но все пак наскоро навлязох в бездната на електронното четене, а впечатленията, натрупани за близо месец, са наистина много.

За да не продължавам с общите приказки, ще посоча и за кое устройство всъщност става дума – модела Prestigio PER3162BN с E-ink дисплей.

Накратко за E-ink

E-ink технологията явно е разработена от хора, които обичат книги, за такива със същите желания. Този екран не излъчва нищо (за разлика от LCD), а работи само с отразена светлина. Колкото по-силна е фоновата светлина, толкова по-контрастно и отчетливо е изображението. Усещането е точно както при хартиените книги.
Този тип екран консумира енергия само докато се променя страницата. След това изображението остава статично.

Конкретно за Prestigio PER3162BN

Устройството е с 6-инчов (152 мм) черно-бял дисплей (резолюция 800×600 точки), което се доближава най-много до формата на книжките от легендарната поредицата Библиотека “Галактика”. Prestigio PER3162BN идва с 2 GB вградена памет, която можете да запълните както с електронни книги и музика, така и със снимки. Наличен е и слот за SD/SDHC карта, като поддържаният капацитет е 32GB.
Читанката предлага наистина много приятен и удобен дизайн, който се допълва от чудесни и стилни калъф и слушалки, влизащи в комплекта към устройството.
Но нека да се върнем към основната функция – четенето. Prestigio PER3162BN осигурява история на “разгърнатите” книги, позволяваща да се запазват до 36 заглавия. Позволява до 5 отметки на книга, което лично за мен е крайно недостатъчно, като се има предвид, че има книги, предлагащи повече от 5 страници с интересни, вълнуващи и заслужаващи повторно прочитане пасажи, които обикновено са под формата на мисли на автора, реплики на героите, любопитен факт и др. Освен това можете директно препращане към определена страничка, след набиране на номерацията. Можете да увеличавате шрифтовете – 5 варианта за големина. Можете да обръщате изображението благодарение на акселерометъра, но с включена такава функция батерията заминава бързо (повече на тема батерия – малко по-долу).

Поддържаните формати са: TXT, HTML, HTM, RTF, PDB, DJV, DJVU, iw4, iw44, FB2, OEB, PRC, CHM, EPUB, MOBI, TCR, OPF, PDF с Adobe DRM; а за снимки: JPEG, BMP, GIF, PNG, TIFF;
Освен това е-четецът разполага с MP3 плейър, който ви предлага сравнително добро качество на звука и в комбинация със стилните слушалки тип ”тапи”. Често ми се случва да искам да чета нещо на конкретна,  спокойна и тиха музичка.
Самото меню се поддържа на 8 езика, но без български.
Теглото на читанката е 180 грама, а размерите й са 121,4х172х10,5 мм – перфектно се побира в джобовете на палтото ми например. 
Малка техническа подробност: е-четецът е базиран на процесор ARM9 (Rockchip 2729) на 400 MHz.

Батерията

За по-дългото време с едно зареждане има значение дали акселерометърът (или G-сензор) е включен или не. Ако той е активиран, не се учудвайте, че батерията ви бързо се изтощава, а вие сте прочели едва стотина страници за няколко дни. С изключен акселерометър читанка може да изкара седмици нормално четене и не много усилено цъкане.
Според прозиводителя с едно зареждане и с изключен G сензор могат да се прочетат 7000 страници. Самата батерия се зарежда в рамките на 4 часа през USB кабелчето.

Да не забравяме и гаранцията

С покупката на даден продукт трябва да отбележете и две важни подробности – гаранцията и сервиза. Все пак в една читанка може да възникне проблем както с дисплея и бутоните, така и с портовете, фабричния софтуер или слота за карта памет. Официален представител на Prestigio за България е Asbis. Съответно е наличен и сервиз за марката у нас, а е-четецът е със стандартна 2-годишна гаранция.

Приятно четене!

Любовните тайни, които се крият зад много велики рок изпълнения

Наскоро в ръцете ми попадна една нова книжка, спрямо която бях в началото малко скептично настроен. Причините бяха две – (първо) любовни истории, които (второ) бяха разказани от български автори (сравнително често попадам на БГ произведения, които не ми допадат). След като прочетох книжката, мнението ми обаче се промени.
В началото на май т.г. издателство “Махалото” пусна в продажба книгата “Кутия с форма на сърце”. Първото нещо, което мога да кажа за четивото е, че аз го “погълнах” (консумацията не прощава) буквално на един дъх. Осемте разказа вътре предлагат увлекателни истории за известни рок имена, без излишна протяжност и описателност, с много забавни моменти. Самите истории са потопени във море от емоции, страст, наркотици, алкохол…и много роооок. Разказите на Ивайло Александров, Евгений Дайнов и Ани Йорданова разкриват полудата на творческата душа, която избухва в уникални произведения, духът на които достигал до стотици милиони слушатели от десетилетия.

Историите в книгата “Кутия с форма на сърце” са подредени в един формален хроноличен ред. Първият разказ е за страстната връзка между Краля на рока Елвис Пресли и Присила (“Бейби, да си поиграем на семейство”).
“Да почукаш на райските врати” разкрива тайната връзка между Боб Дилън и Сара.
Третият разказ (“Краля и кралицата на гущерите”) описва емоционалните взаимоотношения между Джим Морисън от “The Doors” и Памела – една луда любовна история, изцяло в духа 60-те.

Една такава книга нямаше да е същата без Джон Ленън и Йоко Оно (“Йоко и Джон”). Мразената от останалите “битълси”, Йоко дава един нов творчески тласък на Джон, а това което сътворяват заедно продължава да ме учудва и до днес.
Може би най-вълнуващата за мен история в “Кутия с форма на сърце” е тази за Ерик Клептън и Пати Бойд. Едва след като прочетох разказа разбрах всъщност какво стои зад такива велики парчета като “Layla” и “Wonderful tonight”.
Легендата на пънка Сид Вишъс също не е пропуснат (Любовта убива). Неговата любовна афера с Нанси Спънджен е една от трагичните.

“Докато смъртта ги раздели” представя връзката между Ози Озбърн и Шарън. Тези, които са чели “Ozzy без цензура” на издателствто “Махалото”, тази историята  може да е добре позната, но тук разказът преминава пред очите ви толкова бързо, че заради забавните моменти или заради стремежа на читателя да разбере сложните взаимоотношения между съпрузите Озбърн, вероятността да го прехвърлите пак не е никак малка.
Книгата завършва с разказа “Кутия с форма на сърце” (както се е наречено и самото четиво) – грънджът нямаше да е същия без Карт Кобейн и Кортни Лав.

Една доза разказ от “Кутия с форма на сърце” може да бъде най-хубавото нещо преди да се потопите в царството на Морфей. 

Приятно четене!

Бедствие природно

Страдание и болка в условна схема
Се движат смело над Земята.
Кое по-лошо е (каква дилема?),
Страдание и болка тегне над телата.

И ужасът на горящия пейзаж
Приятел с тях е много близък.
С потопа кошмарът става дваж.
Брутално отчаяние в нечовешки писък.

Бедствие природно живота смазва,
Земята потенциала си разкрива.
Смъртта полетата полазва,
Трупове белеят в кална нива.

Трагедия жестока, истинско страдание.
Потопени в кръв хора ридаят.
Дайте им сърдечно послание.
Нека за тях това да не е краят.

В памет на жертвите от силно земетресение и последвалото цунами в Япония на 10-11 март 2011 г.

Тишината

С мечти обичам,
С мечти разбирам.
В копнеж се увличам
И щастие събирам.

Загадъчен оставам аз
Скрит зад теб отнесен.
Но всеки един съкровен час
Аз в твоя скут съм понесен.

Милиони квадрати в покоя
Загадъчна картина разкриха
В ужасен плен на прибоя
Твоят тайнствен лик те откриха.

Спомняте ли си магията на касетките със сборна музика

Знаете ли какво е общото между хубавите аромати и хубавата музика? Отговорът е прост: те оставя сериозни дири в нашите спомени. Освен това хубавите аромати и хубавата музика са вечните инструменти за ровичкане в миналото ни, което е изпълнено с много щастливи и задушаващо тъжните моменти.
До известна степен една нова книжка, излязла през февруари 2011 г. на българския пазар от издателство “Махалото”, ни потапя в мистерията на спомените, които музиката оставя. От престижното издание „Ню Йорк Таймс”  казват за тази книга: “Може би най-забавната, тъжна и проникновена книга за музика, появила се през последните години.” След прочитането й, аз се съгласих напълно с тях.

Четивото „Любовта е сборна касетка“на автора Роб Шефийлд (музикален журналист) може да звучи малко чуждо на поколението, което не „закачило“ ерата на касетките от 80-те и 90-те години на XX век. Аз лично съм слушал за последно касетки в по-стари автомобили, а на очукания си касетофон съм си пускал музика може би преди повече от 6 години.
Магията с касетите е наистина невероятна. Като малък доста съм си играл да залепям ленти след зверско нагъване и накъсване поради зацапани или аварирали части в касетофона. Освен това вълшебството  с касетките е много по-различно от изживяването, кoето може да донесе едно DVD или един MP3 плейър например.

Тази книга няма да ви разкаже специално за любовта към една банда или изпълнител, а за творческия микс на предпочитани песни от яки и не чак толкова яки песни. Всяка една подобна компилация е неповторима и е подходяща за различно занимание.
Момичето на живота и голяма любов на автора (Рене) е неизменна част от едно вълнуващо житейско пътешествие със сборни касетки. В по-голямата си част „Любовта е сборна касетка“ може изпълни читателя с много ведро настроение, но в края си вие ще се сблъскате с огромната тъга (за която автора споменава в началото на книгата). Тя спохожда Роб Шефийлд след внезапната смърт на неговата любима. Момент на ужас и шок, които съпровожда автора, но той лекувайки се с музика продължава да живее с него.

За отключа малка част от магията на книгата ще цитирам няколко изречения:
„Когато запишеш песен, я освобождаваш.”
„Чрез музиката водех живот, изпълнен с романтика, случайности и интригуващи случки – нищо общо с реалността извън уолкмена ми.“
„В човешката ни природа е заложена фундаменталната нужда да споделяме и разпространяваме музиката наоколо, и колкото да се развиват технологиите, мелодиите винаги ще продължават да се движат.“

Тъй като всяка една книга говори най-добре за себе си чрез собственото си съдържание, реших да пусна един от немалкото завладяващите фрагменти, който е долу-горе в самото начало на четивото:
„Има още много видове сборни касетки. За пушене на трева, за отиване на работа, за миене на чинии, за вземане на душ. Колекция от хубави песни, открити в лоши албуми, които никога не бихте си пуснали целите отново. Най-големите хитове от купчините с плочи на гаджето ви, които сте си записали в нощта преди да скъсате. В света са измислени милиони песни и съществуват милиони начини да ги свържете в една подборка. Това е част от забавлението да си фен и да харесваш музиката.
Вярвам, че когато човек прави компилация, всъщност създава история. Претърсваш трезорите със съкровища и нарамваш всичко, което можеш да извлечеш, а после превръщаш плячката в нещо ново. Преглеждаш цялата дискография на даден артист или група , като стопираш във времето онзи момент, когато ти си е искало да скачаш, да танцуваш, да полудееш и да си махнеш главата на съответното изпълнение. И след това можеш винаги  щом пожелаеш да се връщаш към това чувство.“

Приятно четене!

Уили ще ви очарова

Може би повечето от вас го познават с участията му в няколко филма (над 30), други са чували някои от многото му парчета, а трети просто са попадали на негова снимка в Интернет.

Той в момента е на 77 години (роден е на 30 април 1933 г.), женен е 4 пъти, има 7 деца, имал е сериозни проблеми с данъчните в САЩ, употребява без да се притеснява марихуана, открито се бори за нейна легализация, получил е 10 награди „Грами“ и т.н.

Ако се чудите за кого става въпрос, то веднага ви отговарям: това е кънтри легендата Уили Нелсън.

Причината този достолепен човек с индианска жилка (чероки) да попадне в моето полезрение, е автобиографичната му книга „Даото на Уили“ (написана съвместно с Търк Пипкин) на издателство „Махалото“. Предполагам, че повечето от вас не биха захванали веднага това четиво, защото веднага ще изтърсят обяснения от рода, че не слушат кънтри, или пък какво интересно би разказал някакъв дядка с кухарка, каубойска шапка, дълга бяла коса и брада.

Бих се определил като претенциозен читател, така че мога със сигурност да кажа, че това четиво се нарежда в челната ми десятка на най-забавните, жизнерадостни и позитивни книги.

В автобиографията си Уили редува интересни разкази за своята музикална кариера и личния си живот с вицове и забавни съвети. Веднага един от тях:

„Не е лесно да живееш позитивно в един свят, в който процъфтява негативизмът, но аз се преобразих и разгласих, че не бих желал да общувам с хора, които разнасят негативните си фъшкии наоколо.“

За Уили Нелсън „тайната е в дишането.“ Белобрадият веселяк дава и немалко доводи в посока… пиенето на вода (не безалкохолно и бира): „Животът и водата са неразделни“ и „Ако пикаеш повече, ще живееш повече.“

За да не бъде прекалено досаден с препоръките кънтри легендата казва: „Най-забавното нещо при съветите е, че независимо колко са добри, повечето хора правят обнова, което са си намислили, без да се съобразяват с тях. Ето заради това моята основна философия е никога да не пропускам възможността да си държа устата затоврена.“

В „Даото на Уили“ има и една специална, но доста кратка глава, която е посветена на … марихуаната, наречена „Колко високо е нагоре?“

В своя живот Уили Нелсън е имал немалко неприятности с властите покрай тревата (и продължава да ги има), но той просто има своя становище по въпроса, което активно защитава: „Най-страшният убиец на планетата е стресът и не са толкова много хората в Америка, които не се лекуват от стрес по един или друг начин. Някои хора са избрали при нужда да посегнат към бирата или към малкото хапче, което им е предписал докторът. Но най-доброто средство против стреса е тревата.“ Хм, интересно звучи…от думите възрастен и известен мъж.

За Уили Нелсън голфът е начин на живот и наркотик. „Генералната ни философия в тази игра беше: „Нека спечели човекаът с най-бързата количка!“ Излишно е да го казвам – аз имах най-бързата количка за голф.“

Уили има над 30 участия във филми, като не пропуска да разкрие малко в своята книга за това свое увлечение: „Много се забавлявам, когато се снимам във филми, и бих искал да участвам в още няколко хубави като „Барбароса“, Да разлаем кучетата“ и „Царете на хаоса.“

Уили Нелсън не пропуска да осмее американските политици, но смятам да спра дотук с подробностите и цитатите, като ви дам възможност в случай на желание и интерес сами да се потопите в това забавно четиво.

Ако не сте фен на музиката на Уили Нелсън, то книгата определено може да ви направи почитател на личността Уили Нелсън.

И за финал един от много вицове от „Даото на Уили“:

Един човек отива в библиотеката и казва, че търси книги за самоубийствата. Библиотекарят посочва рафта, но човекът много скоро се връща и казва:

„Там има само две книги!“

Библиотекатят отговаря: „Те никога не ги връщат.“

Нарисувай коледна картичка с програмката Pixarra

Или как може да имате едно художествено ателие за по малко от 20 мегабайта

Предполагам някои от вас изпитват особено желания да направят малък дар за своите близки и под формата на картички, които да дадат допълнително настроение. Ако не ви се занимава с купуването на картони, платна, четки, бой и др., и ви мързи да заемате определена площ от домашното си пространство за процеса на рисуване, то можете да опитате и нещо дигитално, което да  създава картини изцяло да изглеждащи като “живи”.

Решението се нарича Pixarra TwistedBrush (програмката е около 16 MB). Няма да ви описвам възможностите на софтуерчето, въпреки че то предлага изключително голямо разнообразие от интересни четки, инструменти и боички.
Направих две картинки пробно и определено бях много очарован (не правя реклама на разработчика, просто програмката ми допадна много).
Големият недостатък е липсата на усещане за истинското рисуване с моливчета, четки и боички, но все пак пълно щастие няма.

Предполагам, че чрез софтуерчето eнтусиазираните от вас любители и професионалисти художници (които не са си играли с Pixarra TwistedBrush) биха отделили повече време за творчество пред компютъра в дома или в офиса.
В мен се върна желанието за творчество и определено бих се възползвал от малкото свободно време по празниците (надявам се) да направя още картинки с програмката. 

Първата наивна проба отне не повече от 30 минути:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И малко по-конкретно и зимно:

Вяра Станчева – 9 месеца по-късно

Вяра Станчева скоро навърши 9 месеца ненаводнен живот на планетата Земя. В тази връзка ви предлагам някои от подбраните забавни моменти с нея:

Май 2010 година:

Октомври 2010 година:

Поносимата лекота на успеха

Кратки лични впечатления върху книгата „Разтърси живота“ от Рудолф Шенкер и Ларс Аменд

Предполагам някои от вас са били събеседници на подпийнал човек, който с уморени очи ви обяснява колко прекрасни моменти и провали е преживял, и какво е научил от строгия учител, наречен живот. Тогава с известна досада и с псевдодоволна усмивка отвръщаме на разказите за житейски приключения и несгоди на човека. Ако смятате обаче, че откривате в този разговор нещо вярно според вас и някоя ценна мъдрост, вие го запомняте.

Ето, че попаднах на книга, която обаче в безалкохолно състояние, житейските мъдрости на един…електротехник-мечтател се вплитат особено приятно със създаването и интересната история на рок легендата „Scorpions”.

Рудолф Шенкер positiv… оп, съжалявам…“Rock your life” (“Разтърси живота си“) просто зарежда с енергия, а енергията се удвоява, когато се видиш с него на живо (дори и за незапален фен като мен).

Истината е в това, че колкото и шаблонно да звучи, за да успееш, трябва просто да повярваш в себе си, като се бориш за дадена кауза, превръщайки борбата в …удоволствие.

Книгата предлага немалко послания, които са много директни и семпли като изказ. Не липсват и интересните случки, свързани със създаването на албумите и някои от големите хитове на „Scorpions”, разкази за немалко концертни приключения и любопитни моменти като срещата на музикантите с Михаил Горбачов.

Може би нямаше да се редя един час на опашка за автограф, ако не бях попил четивото преди това. Просто Рудолф ми допадна не само като композитор и текстописец, но и като човек, който успява да сподели своя успех с другите по един много позитивен начин в една чудесна книга. Напътствията и мъдростите в нея са наистина семпли и лесно биха накарали всеки човек прочел я, да се замисли. Като само за пример ви давам няколко цитата:

„Основният проблем на мнозина е нетърпението им, защото ако не сполучат веднага, те решават, че са поели по грешния път.“

“Ако искаш да имаш успех в живота, трябва предварително да откриеш какво ти доставя удоволствие и те прави щастлив.”

“Ако усетя, че в далечината се задава проблем, изобщо не му позволявам да ме победи, а на секундата го преобразявам в положително събитие, което да ме тласне напред.”

„Ако успееш да откриеш своята работа-мечта, няма да възприемаш труда като усилие.“

Разбира се още много житейски мъдрости всеки от вас може да открие в книгата, стига да пожелае, като разгърне това наистина леко и приятно четиво. Радостното е, че по никакъв начин Рудолф с тази книга не натрапва своя успех на читателя. Той просто дава мъдри съвети от позицията на изключително успешен музкант, с 45 години творческа кариера зад гърба си.

И за да бъде щастието пълно, четивото завършва с любовния романс на Рудолф с чаровна руска девойка – точно като в приказка.

Всеки читател си има едн особено любима част в една добра книга, а в случая с “Разтърси живота си“, това е седма глава – “Възпитание”. Обаче аз няма да ви я разказвам, а просто ще ви пожелая приятни моменти с четивото от издателство “Махалото”.

Вяра на 2 месеца

Вяра е вече на 2 месеца и заслужава Motorhead oблекло.

Двамата в състояние на размишление.