Хиляди километри в Атлантика в името на една благородна кауза


Беше началото на септември 2021 година, по време на фестивала Аполония в стария град на Созопол. Гледах документален филм под откритото небе на симпатичния крайморски град, а всяка една секунда с преживяното в него ме стягаше гърлото. Става въпрос за “Живот от живота” на режисьора Стефан Командарев. Филмът разкрива истории на хората, които очакват трансплантация или на които вече са били трансплантирани органи. 

По време на зимния панаир на книгата се запознах с две много усмихнати човешки същества – Стефан и Максим, баща и син. Те са мореплаватели, които през 2021 г. изминават със специално направена от тях гребна лодка 4444 морски мили (8230 км), през Атлантическия океан (от Португалия до Барбадос) и в сезона на ураганите. Издателство “Вакон” отпечатва техните разкази под формата на книга, а заглавието ѝ е “Неверест”. 

Максим и Стефан са застъпници на кампанията „Да! За живот!“ на Министерството на здравеопазването, която има за цел да стимулира донорството на органи след смъртта за животоспасяващи трансплантации. Двамата мореплаватели превръщат тази кампания в своя кауза по време на дългото си пътешествие. Борбеният им дух, вдъхновението и несломимостта им са пълен унисон с избраната от тях кауза.

Съдържанието в книгата е стегнато, без излишни описания и детайли. Започва се със самата идея за мореплаване, избирането на дизайн и оборудване. Следва създаването на “Неверест” от Стефан и Максим, физическата подготовка и различните тестове, които правят с плавателния съд. Като втора част може да се очертае самото пътуване, различните предизвикателства, с които се сблъскват бащата и сина по време на пътешествието: аварии на оборудване, изгарящото Слънце, ураганите, летящи риби, акулите, косатките и много други. “Неверест” завършва с успешното пристигането на Стефан и Максим в Барбадос след 105 дни на вода. Между другото Максим официално подобрява два рекорда на “Гинес”: за – „Най-младият гребец, прекосил океан“ и „Най-младият гребец в двойка, прекосил океан.”

Четивото е изключително увлекателно, историите вътре са завладяващи, а снимковият материал дава едно допълнение към въображението ми като читател.

Темата за донорството в България е нещо, върху което досега не се бях замислял, а се оказва, че информацията за подобна кампания рядко се публикува в публичното пространство и се дискутира. 

Според сайта на Българското национално радио, 1010 души в България чакат за трансплантация на органи. Много от нуждаещите се умират, без да дочакат това да се случи. Оттам посочват още: “ Според действащото в България законодателство всеки човек би могъл да бъде донор на органи след настъпването на категорично доказана мозъчна смърт, освен ако приживе писмено не е декларирал отказ. След края на жизнения ни път най-близките ни роднини трябва да дадат съгласие за донорство. За съжаление, в много от случаите близките отказват тази възможност, въпреки че починалият не е направил отказ приживе. Затова е важно за донорството да се говори, особено в тесен семеен кръг. 

Един донор може да спаси 8 човешки живота чрез донорство на органи и да подобри живота на до 100 души чрез донорство на тъкани.”

Всеки път когато гледам трейлъра на филма онова стягане в гърлото се появява с пълна сила. 

Приятно гледане и приятно четене!

Трейлър на документалния филм „Живот от живота“ (2021), реж. Стефан Командарев

Цитати:

“Почти всички океански гребци избират благотворителна кауза, на която да посветят плаването си. Така те насочват вниманието на обществеността към полезна и важна идея и плаването им не остава самоцел. Знаех, че когато има нещо допълнително, което да ни мотивира, ще съм още по-целеустремен и амбициран да доведа начинанието до успешен край. Открихме информация, че експедициите на океански гребци са помагали за набиране на средства за болници , сиропиталища, бедстващи хора и какви ли не здравни, екологични и социални дейности. Всички тези каузи бяха смислени и постигнатите резултати придаваха допълнителна стойност на физическите и психическите усилия на мореплавателите по време на експедициите. Заедно с баща ми, майка ми и сестра ми обсъдихме куп идеи…

Третата идея беше да допринесем за популяризирането на кампанията “Да! За живот!” на Министерство на здравеопазването. Целта ѝ беше да повишим осведомеността на обществото по темата за донорството на органи и да помогне на повече хора да вземат информирано решение да станат донори след смъртта си.”

***

“За сравнение в Испания, която вече 28 години е световен лидер в донорството и трансплантациите на органи, през 2019 година починалите донори са 49 на един милион жители, средно в Европа те са 17, а в България – двама.”

***

“Пак в този дух бяхме залепили върху люка на каютата надписа: “Растежът  се случва извън зоната на комфорт”, който беше вариация на цитата от Тони Робинс: “Растежът започва там, където свършва зоната на комфорт”.  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s