Карл Сейгън за псевдонауката и … баскетбола


Често се увличам по научно-популярната литература, разказваща за света на сложните точни науки по един по-семпъл начин. Карл Сейгън е сред любимите ми разказвачи на наука, а една от неговите книги – „Свят, населен с демони“ – разобличава масово ширещата се псевдонаука. Спомням си един епизод на “Космос” където задаваше риторичния въпрос: “Ако отворите всеки един ежедневник, в него ще намерите хороскоп, а колко често срещате статии, посветена на астрономия и астрофизика в тези издания?” И наистина астрологията е толкова масово около нас, че тя се превърнала в норма. Често срещано явление е вероятен въпрос след запознанство да бъде: “Абе ти коя зодия си?”. 

Наред с астрология, авторът пише и за магьосничеството и вещерството, също като масови човешки практики, въпреки че големите световни религии ги отхвърлят. Един вид доказателство, че трудно човекът се разделя с езическите навици, които всъщност са се преплели в монотеистичните ни вярвания.

Освен това в книгата си Сейгън прави и немалко анализи на човешката психика, поведенчески модели … и баскетбола. Точно така, авторът е заделил един цял, но малък пасаж на тази велика игра, което прави за мен четивото малко по-специално. 

Вероятно в очите на някои хора книгата изглежда и като оръжие срещу религиозните вярвания, аз обаче се абстрахирам от атеистичния подход на автора и насочвам по-скоро поглед към анализите на ирационалната същност на човека, както и към склонността му да придава свръхестествени сили на неща, които не разбира. 

Приятно четене!

Любими цитати:

“Понякога, когато заспиваме, изпитваме чувството, че сякаш падаме от високо или че крайниците ни сами започват да вършеят наоколо. Това се нарича рефлекс на сепването. Може би сме го наследили от времето, когато нашите прадеди са спели в короните на дърветата. Защо трябва да си представяме, че нашето припомняне е по-добро от усещанията ни в този случай — когато знаем, че сме на твърда земя? Защо трябва да предположим, че в цялата огромна съкровищница от спомени в главите ни няма нито един, който да е бил имплантиран след самото събитие — от това как е формулиран въпросът, когато съзнанието ни е податливо на внушения, от удоволствието да разкажем и чуем хубава история, от объркване с нещо, което някога сме прочели или дочули?”

***

„Тези, които през детските си години наистина са били жертва на сексуален тормоз или инцест, са чувствителни — по разбираеми причини — относно всичко, което сякаш отрича или омаловажава преживяното. Те са разгневени и имат всички основания да бъдат такива. В Съединените щати най-малко една от всеки десет жени е била изнасилена, в около две трети от случаите — преди да навърши осемнадесет. Едно направено наскоро проучване показва, че една шеста от всички известни на полицията жертви са били изнасилени, преди да навършат дванадесет години. (А това е категорията изнасилвания, които най-рядко биват съобщавани на полицията.) Една пета от тези момичета са били насилени от своите бащи. Те са били предадени. Искам да заявя това възможно най-ясно: има много случаи на жестоко сексуално хищничество от страна на родители или хора, които изпълняват тяхната роля. В някои случаи на бял свят излизат категорични физически доказателства — например снимки или дневници, или гонорея и хламидии при детето. Смята се, че сексуалният тормоз над деца е сред основните причини за по-късни социални проблеми. Според една статистика около 85% от всички осъдени за прояви на насилие затворници са били насилвани като деца. Две трети от майките без навършени двадесет години са били изнасилени или подложени на сексуален тормоз в детските или юношеските си години. При жертвите на изнасилване вероятността да се пристрастят към наркотици или алкохол е десет пъти по-голяма, отколкото е при останалите жени. Това е реален и належащ проблем. Само че при повечето от тези трагични и неоспорими случаи на сексуален тормоз жертвите запазват спомените и по-късно. Няма скрита памет, която да трябва да бъде извадена на бял свят.

Макар че понастоящем подобни неща се съобщават по-често, отколкото по-рано, все пак изглежда, че всяка година се наблюдава значително увеличение на случаите на сексуален тормоз над деца, които са докладвани от болниците и съответните власти. Между 1967 и 1985 г. техният брой в Съединените щати е нараснал десетократно (до 1,7 милиона случая). Сред „причините“ възрастните в наши дни да са по-склонни (в сравнение с по-рано) да упражняват насилие над деца се посочват алкохолът, наркотиците и икономическите сътресения. Може би по-голямата публичност, която днес получават случаите на сексуален тормоз на деца, одързостява възрастните да си спомнят и да се фокусират върху тормоза, на който те самите са били подложени.“ 

„При допитвания до общественото мнение повече от половината американци казват, че „вярват“ в съществуването на Дявола, а десет процента заявяват, че общуват с него — подобно на Мартин Лутер, който го правел редовно. В появилия се през 1992 г. „наръчник за духовна война“, озаглавен „Гответе се за война“, авторката Ребека Браун ни информира, че абортът и извънбрачният секс „почти във всички случаи водят до обладаване от демони“; че медитацията, йогата и бойните изкуства имат за цел да съблазнят нищо неподозиращите християни и да ги тласнат към почитане на демони; и че „рок музиката не просто се е случила, а е грижливо подготвена не от друг, а от самия Сатана“. Понякога „любимите ви хора са заслепени и оплетени от демонични сили“. Дори и днес демонологията е изконна част от чистосърдечната вяра на много хора.“

***

„Разбира се, вещерството не е единственото провинение, което заслужава мъчения и изгаряне на клада. Ереста е още по-сериозно престъпление и както католиците, така и протестантите го наказват безмилостно. През XVI в. книжовникът Уилям Тиндейл има дързостта да предложи да се направи английски превод на Новия завет. Но ако хората наистина биха могли да четат Библията на собствения си език — а не на тайнствения латински, — те също така ще могат да формират свои лични, независими религиозни възгледи. Те биха могли да се замислят за своя собствена директна връзка с Бог. Това е предизвикателство към гарантираността на работните места на римокатолическите свещеници. Когато Тиндейл се опитва да публикува превода си, той бива прогонен и е преследван в цяла Европа. В крайна сметка е заловен, екзекутиран е на гаротата и — за всеки случай — е изгорен на клада. След това копията от неговия Нов завет (който сто години по-късно ще предостави основата за изискания превод на крал Джеймс) са издирвани от къща на къща от въоръжени хайки — едни християни благочестиво защитават християнството, като пречат на други християни да познаят словото на Христос. Едва ли обвинените във вещерство са можели да извлекат някаква полза от този начин на мислене и от климата на абсолютна увереност, че знанието трябва да бъде възнаграждавано с мъчения и смърт.“

***

„Баскетболът обаче е нещо ново. Започнали сме да правим филми, преди да заиграем баскетбол.

Първоначално не се сетили да направят дупка в кошницата, така че да могат да си вземат топката и без да се налага да носят стълба. Но в изминалото оттогава кратко време играта се е развила. Основно в ръцете на афроамерикански играчи, в най-добрата си форма баскетболът се е превърнал във върховен спортен синтез на интелигентност, точност, смелост, дързост, предугаждане, сръчност, работа в екип, елегантност и грация.

Високият метър и шестдесет Мъгси Богс преминава през гора от гиганти; Майкъл Джордан изплува от мрака някъде отвъд точката за фала; Лари Бърд пуска точен пас, без дори да погледне; Карим Абдул-Джабар изстрелва висока кука. В основата си това не е контактен спорт като американския футбол. Това е игра на финес. Пресата по цялото игрище, двойните пасове, пробивът след заслон, пресичането на противниковите подавания и добавката след долетял някъде от нищото висок отскок — всичко това представлява координация между интелект и атлетизъм, хармония между разум и тяло. Въобще не е учудващо, че тази игра разпали духовете.

***

“Още от момента, в който мачовете от Националната баскетболна лига се превърнаха в основна храна за телевизията, аз започнах да си мисля, че те могат да се използват за преподаване на наука и математика. За да оцениш 0,926 като среден резултат при стрелба от фала, трябва да поназнайваш нещо за превръщането на обикновените дроби в десетични. Изстрелът с табло изпод коша е Нютоновият първи закон на динамиката в действие. Всяко хвърляне представлява изстрелване на топката по параболична дъга — крива, която се определя от същата гравитационна физика, която ръководи полета на балистичните ракети, орбитата на Земята около Слънцето или срещата на някой космически апарат с далечен свят. По време на забивка центърът на тежестта на играча за кратко влиза в орбита около центъра на планетата.

За да вкарате топката в коша, трябва да я изстреляте с точно определената скорост — сбъркайте с един процент, и гравитацията ще направи така, че да изглеждате глупаво. Независимо от това дали го знаят или не, стрелците от трите точки компенсират челното съпротивление на въздуха. Всяко следващо тупване на пуснатата топка я издига на по-малка височина над земята поради действието на Втория закон на термодинамиката. Когато Дарил Докинс или Шакил О’Нийл пръснат таблото на коша, това ни предоставя възможността да демонстрираме — наред с всичко друго — разпространението на ударната вълна. Изстрел със завъртане изпод коша влиза поради запазването на ъгловия момент. В нарушение на правилата е да пипаш топката, когато тя е в „цилиндъра“ над коша. Сега вече говорим за ключова идея в математиката: създаването на n-мерен обект чрез движението на (n–1)-мерни обекти.“ 

***

„Тези, които не могат да понесат тежестта на науката, са освободени от задължението да следват нейните правила. Но не можем да накъсаме науката на малки парченца — да я прилагаме там, където се чувстваме в безопасност, и да я пренебрегваме всеки път когато нещо ни заплашва. Просто не сме достатъчно мъдри, за да постъпваме така. Освен ако не разделим мозъка си на херметично затворени клетки, как иначе можем да летим със самолет, да слушаме радио и да вземаме антибиотици, като в същото време твърдим, че Земята е на около 10 000 години и че всички хора зодия Стрелец са общителни и приветливи?“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s