Около коледните празници, в една празнична атмосфера и домашен уют, давам шанс на някои чакани четива. На проЛетния Панаир на книгата тази година се сдобих с книгата “Къщата с белите фенери и нейните тайни странджански приказки” на Ивелина Петкова. Ще бъда честен, рядко чета съвременни български автори, с някои вече известни изключения като Иво Иванов, Милен Русков, Георги Бърдаров или Георги Господинов. Все пак реших да заложа на приключението и на препоръката на издателя от фондация “Буквите”, и не сгреших.
Авторката Ивелина Петкова, която е била дълги години директор на Историческия музей “Проф. Александър Фол” в Малко Търново, ни предлага повече от дузина легенди от района на Странджа, планина свещенна за древните траки. Като човек, който е слушал лекции и е бил на изпити при Александър Фол в Софийския университет, мога да кажа, че този човек умело можеше да запали всеки любител история към мистериите на тракизма и орфизма.
Може би е добре тук да уточня, че тези легенди са литературно интерпретирани от нея и не са представени като част от научно изследване.
Благодарение на умелия подбор на думи и описателен изказ, лесно се телепортирах сред летните склонове на Странджа, бодящите храсталаци и мистичните образи на тази магична планина. В тези легенди се преплитат специфичните за този край тракийски мистерии и християнски обичаи. Ивелина умело съчетава вълшебните елементи с емоционалните човешки взаимоотношения. Сякаш усещам горещината на лятната Странжда и страстта в емоциите и поведението на героите. както казва авторката, това са: “прошепнати видения в планината на чудесата.”
Ако трябва да откроя най-любимите ми разкази, бих посочил: “Корабокрушенецът”, “Нестинарката” и “Змейска приказка”.
Приятно четене!!!
гр. София
26.12.2020
