Кино и психоанализа


10 ноември 2019 година е и аз слушам албума The Wall на Pink Floyd. Преди 30 години берлинчани тръгнаха да събаря една позорна и страшна стена, а ние българите пък наблюдавахме вътрешнопартиен преврат, който щеше да промени много неща, но други си останаха постарому. Милиони българи напуснаха родината си, а коварните кукловоди сътвориха уродлив преход към бленувания (не от всички, за съжаление) либерален и демократичен свят. Разкошните жълти листа на дървото пред прозореца леко се поклащат. Идеята за стената е акцента на днешния ден. Физическите стени между хората могат да бъдат съборени, но стените във въображението и мисленето трудно се срутват. За някои хора жълтите листа са просто съставна част от шумата по земята, за мен са освен това си източник на вдъхновение. Именно стените в мисленето и въображението може да са причина за тази разлика.

Похватите на киното дават много добър начин за анализ на мрачните кътчета на човешкото съзнание и подсъзнание, психичните травми, табута и перверзии. Те са резултат от едни коварни и невидими прегради, които могат да променят човек изцяло. Именно темата за психичните травми, табута и перверзии, представени в киното, са в основата на една нова книга, наречена “Огледало на въображението” на психоаналитика д-р Светлозар Василев, която излезе през март тази година. Във фокуса на автора влизат филми на Чарли Чаплин, Тери Гилиъм, Данис Та­нович,  Вим Вендерс. Педро Алмодо­вар и др. Светлозар разделя книгата на 9 условни части, в които разглежда различни аспекти във филмовата психоанализа, включващи: психични травми, детство, любов, интимност, сексуалност, творчество, въображение, фантазии, семейството, сексуалните роли и др. На базата на тези аспекти той разглежда и различни филми.  Въпреки сложната материя, информацията в четивото е представена с много точни и разбираеми думи, в недълги и неразточителни изречения. Текстовете са изключително добре структурирани и оформени визуално.

Книгата е много подходяща за читатели, които са възхитени от магията на седмото изкуство, както и за тези, които харесват психологията и психоанализата.

Все още е 10 ноември 2019 година, а аз продължавам да слушам албума The Wall на Pink Floyd, разкошните жълти листа се поклащат леко на дървото пред прозореца, а стените във въображението на мисленето на немалко хора са си все така солидни.

Любими цитати:

 

В този смисъл  както фантазиите, така и мечтите имат за основа несъзнавани фантазии с вътрешни обекти, а съзнателното фантазиране е втори етап, появяващ се в резултат на несъзнаваните ни преживявания.

***

Към настоящия момент се смята за доказано, че неблагополучията в детсвтото водят до промени в телесната и психичната регулация, които водят до повишен риск от развитие на соматични, психични разстройства и смърт при оцелелите и техните поколения. Също така обаче се установи, че при част от тях генетичното наследство и жизнения опит не водят до психопатология, а до повишена устойчивост към травматични събития.

***

Целта на “Незараснали рани” е друга – той демонстрира несъстоятелността на опита да се справим с травмата чрез мобилизиране на примитивни защити като отричане и фантазии за веселие. Неговият автор Данис Танович кани зрителя да извърви стъпка по стъпка болезнения път на възстановяването и интегрирането на травмата.

***

Филмите на Педро Алмодовар променят нормите, наложени от патриархалната култура, и настояват да бъдат актуализирани нашите разбирания за сексуалността, идентитета и различието. Една от ключовите теми в неговото творчество са табутата, тяхното прекрачване и последствията от това. Другата страна на творчеството му е изследването на природата и съдбата на желанието в романтичните и сексуалните отношения.

***

Древните гърци са разграничавали няколко вида любов. Агапе (agape) e емоционалният й аспект; Филия (filia) се отнася за чувствата на обич и лоялност към приятелите, семейството и дейностите, които желаем. С Ерос (eros) са описвали физическото привличане, чувственото желание и сексуалният стремеж.

***

Изглежда, че възгледите на Алмодовар са в съзвучие с психоаналитичния опит, който сочи, че в немалка част от случаите жертвите съзнателно или несъзнателно се опитват да упражняват власт над насилниците си. 

***

Едно от основните открития на психоанализата е, че когато се чувстваме застрашени, разделяме света на добър и лош. Това несъзнавано “опростяване“ представлява завръщане към психичното функциониране, характерно за детството.

***

От психоаналитична гледна точка израстването е невъзможно без постигане на вътрешна свобода. Тя е състояние, в което осъзнаваме ролята на емоциите и вътрешните обекти върху нашето поведение и сме способни на независимо и творческо мислене.

София, 10.11.2019

Стефан Станчев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s