Футболното хулиганство – дълбоко в неговите корени и минало


През 2016 година се появи книгата “JRF Beyond the hatred” („Отвъд омразата”) на моите дружки от детството Tosh McIntosh и Gilly Black (споменавам ги с техните алтер его-та, понеже така се представят като автори на книгата). Тя бе една от първите представители на футболния хули-ултра лит. жанра в България, който не бе толкова познат за родния книжен пазар. Четивото пожъна доста добър успех у нас, като дори бе преведено на английски, за да стане достъпна и за англоезичните читатели. Все пак корените на този жанр за именно на “мрачния Албион”. Миналата година (2018 да бъда по-точен) Tosh McIntosh и Gilly Black, заедно с известната хули легенда Milen Panayotov, пуснаха второ подобно четиво, но вече представящо една цялостна картина на футболното хулиганство у нас – “Top Faces BG Old School Terrace Legends – „Tоп Лицата на България“- (Легенди по трибуните от ‘старата школа’)”.

Книгата е разделена на две логически части. В първата авторите правят много сериозен по обем, изключително детайлен и чудесен анализ на различните субкултури през 70-те години до наши дни. Те разглеждат рок, метъл музиката, пънк музиката и техните разновидности – музикалните жанрове, които стоят до известна степен в основа на футболното хулиганство. Тази първа част е едно истинско социологическо, културологично и психологическо задълбочено изследване. Първо се правят тези анализи в рамките на Англия, а след това наблюденията се прехвърлят и на родна територия. Авторите  разглеждат сблъсъкът на тези западни “упадъчни” култури с т.нар. “комунистическа” репресивна система. В допълнение Tosh McIntosh и Gilly Black, заедно с Milen Panayotov много сериозно анализират и коментират различните типове хулиганско поведение.

Втората част представлява всъщност интервюта с фенове на различни отбори както от България, така и от извън страната. Въпросите към всички засягат както спомени за паметни случки по стадионите и извън тях, така и типа облекло, което те предпочитат (в зависимост от хулиганската култура, която предпочитат и изповядват).

Четивото завършва с нещо като епилог, в който се споделя копнежа и носталгия по времената, когато футболът и техните фенове в България бяха истински. Освен това авторите открито критикуват прогнилата система в родния футбол (която не е само там), която погребва футбола у нас.

 

Приятно четене!

София

02.02.0219

Стефан Станчев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s