Ателие 313 – арт пламъчето в мрачното сърце на Красна поляна


“Бъдете реалисти, искайте невъзможното!” Това послание ме изпраща всеки път, когато излизам от салона на един столичен театър, който всъщност е неповторим по своята същност и по още няколко други критерия. 🙂

Квартал Красна поляна притежава един своеобразен културен феномен. Вероятно не знаете, но в София само един театър не е позициониран в района на така наречения широк център. Това е Ателие 313 (ул.“В.Д.Стоянов“ до бл. 7). Ателието (както предпочитам да наричам театъра) е сгушен между високите и неособено красиви жилищни соц сгради около пазара на Красна поляна.

Театърът (http://www.atelie313.com/) живее в помещенията на старт трафопост, в една приказна атмосфера. В салона стотици празни буркани висят на фона на червен таван (за момента бурканите са демонтирани), а сценичните светлини причудливо се пречупват през стъклото. Част от декорът и реквизитът украсяват обстановката, като всеки посетител може да се докосне до приказния театрален дух във всеки един момент преди и след всяка постановка.Самият театър “Ателие 313” е създаден от Рашко Младенов през 1989 година като студийна формация,  експериментираща със синтеза на музикално – сценичните изкуства – танцов и музикален театър, пантомима, опера. Най-просто казано, ако харесвате куклени постановки (за деца и за възрастни) с експериментален привкус, то Атeлеие 313 е вашето арт местенце. Просто там приказките оживяват.

В момента водеща фигура на Ателието е Петър Пашов – младши. Той отправя едно важно послание към зрителите преди началото на всяка постановка и то е свързано поведението на зрителите.

Посланието на Петър Пашов – младши гласи: да не се шуми, да не говорим на висок глас, да не се разхождаме, да не се храним и пием, за родителите – да обезшумим мобилните си телефони. За съжаление често се случва поне един родител и поне едно дете да не съобразява с тези правила. А, родителите, ах ние родителите. Възрастна дама, първи ред, телефонът звъни с титанична сила, чува се следното: “Сега не мога, на театър съм”. Това смущава играта на актьорите и троши удоволствието от спектакъла на останалите зрители.

Та, драги родители, възпитавайте себе си, децата ще ви последват. Все пак театърът не е като кино салона. Една постановка не може да бъде превъртяна назад, за да разбереш или чуеш, това, което си пропуснал, не може да бъде изтеглена от някой торент сайт. Усещането на живата игра не може да бъде симулирано.

Театърът е магия, която всеки е добре да усети, та дори да не ви се нрави театъра във всичките му разновидности, ще ви кажа следното: Бъдете реалисти, гледайте и усетете приказното!

 

Стефан Станчев

София, 05.11.2017

Реклами

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s