Корпоративната Америка видяна от саркастичния Хелър


“Параграф 22” е може би най-известния роман в творчеството на Джоузеф Хелър, но за щастие този американски сатирик ни е дарил с още няколко шедьовъра. Един от тях е публикувания през 1974 година “Нещо се случи”. Може би е добре да се направи една кратка вметка в началото, че човек непознаващ атмосферата на корпоративната среда, няма да разбере достатъчно добре това четиво. Но ако се позоваваме на Кант, то е възможно познание независимо от опита. Въпрос на възприятие и въображение.

4398-maxРоманът “Нещо се случи” бе закупен от мен в един горещ ден миналата година и престоя низвергнат в един кашон заради особено грозната рисунка на корицата (издание от 1982 година). Все пак една корица не може да ме откажe завинаги от Джоузеф Хелър. Ще бъда откровен, романът е разкошен, циничен, саркастичен и увлекателен.

Боби Слоукъм е персонажът, около който бушува цялото действие или бездействие. Това е човек на средна възраст и от средната класа, който изпитва с пълна сила кризите на тези години. Боб е част от корпоративната система в САЩ във вече спокойните години след Втората световна война. В тази атмосфера консуматорското поведение и мислене е във своя вихър. Именно консуматорското общество, пренаситено от забавления, вещи и удоволствия, е нещото, което попада под саркастичните атаки на Слоукъм. Но всъщност тези упреци са и към самия него и неговото изтрещяло семейство:

„В семейството, в което живея, има четирима души, от които се страхувам. Трима от тези четирима души се страхуват от мене, а всеки от тези трима се страхува от другите двама. Само един член от семейството не се страхува от останалите и този член е идиот.”

В заключение бих добавил, че книгата е прилично наситена с цинизми и кратки сексуални описания, които в никакъв случай не трябва да се възприемат като мръсоти и простащини от читателите пуритани. Да информирам все пак за тия, които не са я чели.

 

Любими цитати:

… а в отдела има една машинописка, която бавно полудява и ни кара да се страхуваме от нея. Казва се Марта. Най-много се страхуваме, че ще полудее някой работен ден между девет и пет часа. Надяваме се да полудее в почивните дни, когато не сме заедно.

***

Казвам си (мъдро) в заключение, че е тъп този, който е убеден, че е мъдър — като нас, мъдрите възрастни хора в компанията, които по цял ден влизаме и излизаме крадешком, плашим останалите по бюрата, стаичките и тоалетните и се опитваме да избягваме хората, които ни плашат. Идваме на работа, обядваме и си отиваме в къщи. Пристъпваме тържествено насам-натам, сменяме партньорите си и се мотаем навсякъде, гледаме да ни забележат и да ни погладят по главата, и правим разходки до дома, докато един ден не се строполим мъртви.”  

***

„Оттогава насам ми стана ясно, че е достатъчно да има място, голямо колкото напръстник, ако жената иска да го направи, а ако не иска, дори планетата може да се окаже твърде малка.”

***

„Сънищата — дори лошите, причудливи сънища, са единственият ми контакт с действителността, докато спя; аз искам да сънувам, дори приветствувам нощните главоболия; иначе преставам да съществувам.”

***

„От единия до другия блеснал океан страната се пълни с шлака, обелки, изтъркани автомобилни гуми. Плодните дървета са засипани с инсектициди и изкуствени торове. В днешни дни е рядкост да намериш чист оборски тор. В реките и езерата вече не се въди риба. Човек вече я лови в консерви. Умират градове. Лее се петрол. Парите си казват думата. Господ им се подчинява. Господ е добър, и той тегли същия впряг. „Прекрасната Америка“ не съществува — с нея е било свършено още в деня, когато първите бели са стъпили на континента и са се заселили. Банкерите от династията Фугер са си били добре, докато са стояли в Германия; после обаче изпратили майките си тук. Долнопробни мотели, автомобилни гробища и закусвални никнат като гъби след дъжд. Лицата и на бедните, и на богатите са състарени още по рождение с едни и същи разкривени дълбоки бръчки, изразяващи злоба и неудовлетвореност. Жените приличат на мъжете си. Господ не е имал компютър. Трябвало е да използува глина, с която се работи трудно, и човешко ребро, с което е било малко по-лесно. Господ е бил справедлив и умерено амбициозен, но по примитивен начин. Веднъж му се е наложило да използува потоп (не му е дошло на ум да използува смог или паралитичен газ), огън и жупел. Хората от категорията между богатите и бедните излъчват безпокойство. Не знаят към кои принадлежат. „Чувам как Америка пее“… чувам как пее „майната ти!“

Приятно четене!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s