Щурите разкази на Джони и Джеки в една странна книга


846e864a8f06077687dd3c5abf4868feИсторията на тази книга е малко необикновена. Първо беше едно интервю с Джони Пенков в предаването “Какви времена” по любимото радио Тангра Мега Рок (честита десета годишнина). Та в това предаване водещите Илиана Бойчевa и Александър Обретенов предразположиха чудатият гост да разказва луди истории от своя живот. Образът на Джони ми е познат от телевизията още от детските ми години, последно го помня в  „Как ще ги стигнем американците” с Тодор Колев.

След като го прослушах още няколко пъти това интервю, получих препоръка от Бойчева да си купя последната книга на Джони съвместно с режисьора и сценариста Джеки Стоев “А дано, ама надали”. Случайно попаднах ден след препоръката в един софийски мол (България на три мола) и се забивам в книжарницата да търся въпросното четивото.

Продава ми го, за моя голяма изненада, съвипусникът Данчо от гимназията във Велико Търново. Захапах веселата и като оформление книга на момента и я приключих за 3 часа.

“А дано, ама надали” (с подзаглавие “Истории със сексуален и политически характер”) е един дуалистичен сборник от лични и особено щури разкази на Джеки Стоев и Джони Пенков. Двамата автори си имат свой дял в книга и тя реално си има две първи корици със съответно позициониране на текста и илюстрациите, но спрямо всеки, те са на обратно.

Веселата книга съчетава любовни истории, докарващи до сълзи от смях комични моменти, разкази за други чешите и малко анализи на полтическата система и народопсихология в България преди 10 ноември 1989 г. Четивото ме накара да изгледам пак филмчето  “Патилата на Спас и Нели” на Джеки Стоев и да си кажа “Какви времена”.

Някои цитати (по-скоро сериозни):

От Джеки Стоев

В България след началото на прехода всичко си беше на мястото – заводи, фабрики, язовири. Но през тези 45 години беше тотално разрушен моралът на българина. Само с лъжа, непочтенност и двуличие би могъл да просперираш и да осигуриш някакво бъдеще на децата си. На това ни научиха. Оказа се, че един морал се разрушава лесно, но повторното му изграждане иска много, много време и усилия. Нямам усещането, че ги полагаме.

***

Поначало обществените строеве не се делят на добри и лоши. Има само лоши, по-лоши, най-лоши и отвратителни. И капитализмът е безспорно един лош обществен строй. Но не трябва да забравяме, че в продължение на 45 години ние живяхме в един отвратителен.

От Джони Пенков

Хората се различават един от друг. И слава богу. Представете си на какво щеше да заприлича света, ако всички хора бяха еднакви, па макар и гении. Щяхме да умрем от скука. Основните сили, които движат света щяха да изчезнат. Нямаше да има злоба, нямаше да има ревност, нямаше да има завист, защото не възможно да ревнуваш себе си или да завиждаш на себе си. И така, слава Богу, хората се различават. Но по какво се различават? Основно хората се различават по това кой в каква кръчма ходи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s