Жестокият експеримент – философия, романтика и замечтана фантастика


zestokiat experiment-dilovМисля че няма човек, който да не е искал да се върне във времето назад, за да прегърне човек, да направи нещо за друг, да мине по определена улица, да каже нещо важно или да замълчи … Случки, които може да бъдат важни за съдбата на едни или други, за тяхното емоционално състояние, за техните мечти.

За момента това пътуване назад е възможно в научната фантастика, но само за момента. Този жанр дава тласъка за реализирането на всяка една идея, която писателите развиват в своите романи, новели и разкази.

Отдавна не бях чел нещо от роден фантаст, та съвсем самоцелно се насочих към един, който отдавна не бях чел – Любен Дилов (баща). Жестокият експеримент е роман, който трябва да се чете внимателно и в спокойна среда. Той съчетава романтиката, еротичност, разнообразни философски размишления и пътуване във времето ведно.

Няма да изпадам в подробности за сюжета, но само ще споменаняколко елемента в него: професор по квантова механика, млада актриса, яхта и мистичност.

Когато излиза този роман, еднопартийната критика го определя като “порнографски и скандален”. Вероятно тогава е изглеждал стресиращ и развращаващ, но сега звучи по-скоро замечтан и мистично еротичен. О, времена, о, нрави!

За финал (преди цитатите) ви пускам едно реплика на професора по квантова механика: “центърът на гравитацията се намира в яхтата, а нас времето ни отнася назад.” Бас ловя, че всеки би пожелал за една така яхта.

Някои цитати:

Осъзнал го още веднъж като начало на волния живот на яхтата, но свикнал да си задава въпроси там, където обикновеният човек не ги съзира, теоретикът у него се запита дали странната наслада, която влече мъжа да изпразва мехура си отвисоко или да плюе от мостове и от балкони, не му е останала от времената, когато е обитавал короните на дърветата. Може би е тържествувал по този начин над обсаждащите го врагове. Нали някои животни и птици и днес си служеха с такова отмъщение! А по-късно то се е трансформирало в подсъзнанието ни в акт на самоутвърждаване: да пикаеш на бездната под себе си, на своя извечен враг, а с това и на своя страх от нея!… Запита се уж в шеговито самооправдание, но му прозвуча едва ли не като антропологическо откритие, а от това на душата му стана още по-хубаво и той набра смелост да се отдаде на моряшките си радости.

***

Свикнал да търси формули във всичко, той бе извлякъл от непродължителните си любовни връзки и друг принцип: всеки човек идва на срещата с раница, пълна с грижи и проблеми, и нека не я стоварва на другия, защото трудно се прави хубава любов с две раници на гърба.

***

Докато приготвяше надуваемата лодка, той разсъждаваше за страха и за отчаянието в ритъма на педантичната си сръчност, почти весело. Питаше се дали отчаянието не е единственото състояние на човека, в което той осезателно се докосва до вечността и до безкрая? Защо тогава трябва толкова да му се плашим? И се питаше още дали все пак Буда или кой там някога не е открил по-правилния път за преодоляване на отчаянието, като е предложил чрез медитация и съзерцание човекът да се сприятелява с непонятното вечно, вместо да му се опълчва с противодействия.

***

— Боже мой, какво е това? Нямаш ли чувството, че е станало нещо и с времето?

— Една от хипотезите за него е, че то се съдържа и в самите нас, във всичко. Има си свой обективен ход, своя скорост, своя посока, свои енергия и плътност. Дори неодушевените предмети притежавали памет за него, но то течало само там, където се извършват процеси. Добре, ама ако то се движи еднопосочно, само към бъдещето, това означава връщане към старите ни представи за него, нали? Така опираме до първоначалния взрив на Вселената.

***

Вярно, модерната любов е такава — първо лягат заедно, а след това почват да се разпитват кой си, що си, но поне да си спомнеше кога и как са легнали заедно!

***

Животното се бои само от реалната опасност, а детето, още щом осъзнае себе си като индивид, вече осъзнава и своята преходност. Индивид, разбираш ли? Само интелектът, който се усеща противопоставен на света, може така да се бои. Ама защо ти приказвам тия баналности, ти сама си ги знаеш! Исках да кажа, нека уважаваме този свой страх! Той ни е направил хора, той ни вдъхва потребността да познаем света, и мечтата ни дава, и способността да побеждаваме, доколкото изобщо побеждаваме нещо на тоя свят.

***

Било ли е наистина, не е ли било — нямаше повече значение. Щом нещо лежи в спомените ни и ние виждаме себе си в него, то е било. Все едно дали е преживяно в действителност или в играта на въображението ни, което единствено осъществява неосъществимите наши желания. Защото… какво представлява всъщност действителността? Ще можем ли някога да отделим истинския свят от образите за него, които непрекъснато си изобретява човешката мисъл? И ще ли открием друго битие, което да ни носи повече радости, мъка и утеха от оная действителност, чието безкрайно платно неуморно тъчем, наяве и насън, за да го извезваме със собствените си видения?

***

Но докъде щяха да стигнат така? Щяха ли да се превърнат в деца, в бебета, в ембриони? Ембрион, пълен със знанията на зрелия мъж, ембрион професор по квантова механика, ембрион чудовище?….

 

Стефан Станчев

30.04.2016 година

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s