Емблематичната книга за мафията


Имаме един тиквоглав министър-нападател, който си „държи главата на кестерме“, както го описва д-р Тони Филипов в своите дневници. Точно тази поза е емблематична за едно знаменито превъплъщение на актьора Марлон Брандо, а именно главата на мафиотската фамилия Корлеоне, Дон Вито Корлеоне, в легендарната кино лента “Кръстникът” от 1972 година. Този кино шедьовър е всъщност екранизация на едноименната книга на американския писател с италиански корени Марио Пузо.

2043.maxПризнавам, че прочетох книгата много години след като бях гледал филма на Копола. Вероятно ще прозвучи банално, но тази лента се превърна в културен фетиш за кастата на мутрите в България, включително и на тиквоглавия министър-нападател. Филмът стана вдъхновение на много главорези, на хора, чиито живот е свързан с престъпността, с никакъв морал и задръжки.

Но нека се върна към книгата “Кръстникът”. Вероятно това е един от малкото случаи, в които филмът превъзхожда книгата, която е публикуван през 1969 г., а през 1970 година става и световен бестселър. Тя съчетава фамилна история, близък поглед до  организираната престъпност и мафиотските войни в САЩ. Персонажите са измислени, но всеки от тях си има със сигурност прототипи в историята на мафията.

Разликите между книгата и първият филм “Кръстникът” от 1972 година не са много, а самият Копола се движи много близо до голяма част от писанията на Марио Пузо. Четивото е приятно за четене, без всякакви излишни отклонения и размисли, събитията се развиват динамично, думите са пестеливо подбрани, няма досадни описания. Ако сте гледали вече трите филма на Копола и много ви харесват, можете спокойно да заделите няколко часа и за книгата на Марио Пузо.

Приятно четене. 🙂

 

Някои цитати:

Приятелството е всичко. Приятелството е повече от таланта. Повече от правителството. То е почти наравно със семейството. Никога не забравяй това. Ако се беше обградил със стена от приятели, днес нямаше да ме молиш за помощ.

***

Чувствуваше се спокойна, като не споделяше болките на своите мъже, в края на краищата споделяха ли те болките на жените? Съвсем спокойно тя свари кафето и сложи масата. От опит знаеше, че болката и страхът не убиват глада, от опит знаеше, че храненето убива болката. Тя щеше да се възмути, ако някой лекар се опиташе да я успокои с лекарство: кафето и коричката хляб бяха друго нещо — тя имаше, разбира се, по-примитивни разбирания.

***
Отмъщението е ястие, което има най-добър вкус, когато е студено.

 

Стефан Станчев, София

04.03.2016 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s