Let’s go back to the rock and see it at 440


Първоначалната ми идея за този пост бе да споделя впечатления от една от големите научно-фантастични класики на 70-те – романът “Щамът Андромеда”. После, обаче, се сетих за екранизацията от 1971 година, която бе и една от първите Sci-FI кино ленти, които разпалиха привързаността ми към този жанр. Гледайте го. След това пък дойде ред на две песни, едната е кавър на другата. Та сега е момента да задам въпроса: Знаете ли какво е общото между жестокото парче “Aint Talkin’ Bout Love” на рок боговете “Ван Хален” и филма/книгата “Щамът Андромеда”? Малко е объркано нали? За да се изясни ще изсипя парченцата от пъзела на масата, а отговорът ще го намерим след малко, след като сглобим тези парченца. 🙂

maxresdefault

Книгата “Щамът Андромеда”

 

1097.maxКнигата е във всяко такова начало, а и в много други начала.

През 1969 г. излиза романът „Щамът Андромеда“, авторът е американския фантаст Майкъл Крайтън. Той е автор на доста други книги, които са екранизирани и заедно добиват огромна популярност. Само ще спомена “Конго”, “Сфера” и “Джурасик парк” (предпочитам Юрски парк, ама кой ли ме пита?).

Връщам се на книгата „Щамът Андромеда“. Ще разкрия част от сюжета. Мъничък град в Аризона (Пидмонт) с няколко десетки жители измира за отрицателно време (с изключение на бебе и старец) в резултат на нещо, което донася върнал се от космоса изследователски сателит (конкретно Скууп VII). Това смъртоносно нещо се оказва неземен щам. За неговото изследване в специална лаборатория са привикани експерти в областта на биологията

и медицината. Проблемът е, че щамът е необикновен и ако не се изследва добре, то той може да предизвика катастрофа в огромни размери. Дали екипът учени се е справил, можете да разберете ако прочетете книгата или по-лесно – преминете към филма. Най-добре и двете

 

Филмът “Щамът Андромеда”

 

В интерес на истината екранизациите са две: тази от 1971 г. и ТВ сериал в 4 епизода от 2008 година. Аз ще се фокусирам върху филма от 1971 година.  

Филмът го гледах за пръв път някъде през 80-те. Даваха го покрай някой празник по Първа програма (то нямаше голям избор какво да се гледа, сега младежта е зверски пренаситена). Бях истински очарован от филма, а заедно със сериалът “Седморката на Блейк” ще се окажат големите виновници да се увлека по научната фантастика. Именно в него прозвучава и репликата “Let’s go back to the rock and see it at 440”, която присъства и в книгата. Произнася я актьорът Артър Хил.

m2hayxmin0znadyaqzl2

Две музикални паузи, едната е кавър на другата

 

Надявам се всички Вие сте чували под една или друга форма якия китарен риф от песента Aint Talkin’ Bout Love на Еди Ван Хален от “Ван Хален” от 1977 година? Ако не сте, лошо. За всеки случай прилагам снимка с ноти и таблатури. Ливърпулската  дръм енд бейс електро китарна група “Apollo 440” създадава кавър (с името “Ain’t Talkin’ ’bout Dub”) на това парче в средата на 90-те, който започва в началото с репликата Let’s go back to the rock and see it at 440 (явно са търсили връзка с числото 440).

Връщам се към въпроса: Знаете ли какво е общото между жестокото парче “Aint Talkin’ Bout Love” на рок бандата “Ван Хален” и филма/книгата “Щамът Андромеда”? След като събрахме парчетата от пъзела, отговорът е вече ясен: групата “Apollo 440” и песента “Ain’t Talkin’ ’bout Dub”.

 

Тъй като съм вкарал този пост в раздела “книжни впечатления”, ще отделя още малко внимание на книгата с пасажи от книгата, които ми направиха впечатление. Гледайте филма от 1971 година и поне веднъж си пуснете песните, за които стана въпрос. Друго си е да сглобиш парченцата от пъзела, нали? 🙂

 

Пасажи от книгата, които ми направиха впечатление:

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА ХИПОТЕЗАТА ЗА РЕШАВАЩИЯ ГЛАС: Изследването показва, че женените хора са се държали различно от неженените по няколко точки. Хъдзъновият институт даде средни отговори, т.е. теоретически „правилните“ решения, направени от компютъра въз основа на данните от сценария. След като бяха сравнени отговорите, дадени от изследваните групи, бе установен индекс на ефективността, показател за броя на правилните решения.

Група, Индекс на ефективността

женени мъже: 0.343

омъжени жени: 0.399

неомъжени жени: 0.402

неженени мъже: 0.824

Данните показват, че женените мъже вземат правилно решение само веднъж на три пъти, докато неженените вземат правилно решение четири пъти от възможните пет. Групата на неженените мъже беше разделена на подгрупи за по-точна класификация.

Подгрупа, Индекс на ефективността

неженени мъже: 0.824

Военнослужещи офицери: 0.655

младши команден състав: 0.624

Инженерно-технически работници и инженери: 0.877

надземен персонал: 0.901

Обслужващ персонал ремонт и служба битово обслужване: 0.758

Професионалисти научни работници: 0.946

***

Повечето хора винаги свързват бактериите с болести, но всъщност само три процента от тях са болестотворни, останалите са или безобидни, или полезни. В червата например има множество бактерии, които улесняват храносмилането. Човек се нуждае от тях и разчита на тях.

Фактически ние живеем в море от бактерии. Те са навсякъде: по кожата, в ушите и устата, в дробовете и в стомаха. Всичко, което притежаваме и докосваме, всяко вдишване е наситено с бактерии. Те са вездесъщи, но в повечето случаи ние дори и не подозираме за тях.

Това е така, защото и човекът, и бактериите са привикнали един към друг и са си изработили някакъв вид взаимен имунитет. Приспособили са се взаимно.

И това си има причина. Според един от основните принципи на биологията еволюцията се стреми да повишава възможностите за продължение на рода. Ако човек загива бързо от бактерии, значи се приспособява трудно и няма да живее достатъчно дълго, за да продължи рода си. Но и бакерията, която причинява смърт на организма, от който се храни, също не се е приспособила добре. И тя ще умре заедно с него, защото няма да има къде да паразитира. Всъщност преживяват тези бактерии, които живеят, без да погубват човека.

И обратно, приспособим е онзи човек, който успява да търпи паразита и даже да го използва, карайки го да работи за него.

„Най-приспособимите бактерии са онези — обичаше да повтаря Бъртън, — които причиняват леки болести или изобщо не причиняват нищо. Човек може да живее заедно със стрептококовата клетка шестдесет-седемдесет години. През това време той расте, продължава рода. Може също да носи у себе си и стафилококови клетки и това да му причинява само пъпки и акне. Може да влачи туберкулозата например десетилетия, а сифилиса — цял живот. Последните не могат да се нарекат, разбира се, леки болести, но не са толкова опасни, както едно време, защото и човекът, и бактериите са се приспособили един към друг.“

Известно е например, че преди четиристотин години сифилисът е бил твърде опасна болест, причинявал е огромни гнойни рани по цялото тяло и често хората са умирали за няколко седмици, но с годините и вековете спирохетът и човекът постепенно са привикнали един към друг.

Тези разсъждения не са толкова абстрактни и академични, както изглеждат на пръв поглед. В началния етап на програмата „Уайлдфайър“ Стоун обърна внимание, че около четиридесет процента от болестите на човека се причиняват от микроорганизмите. Бъртън възрази, че въпреки това само три процента от микроорганизмите причиняват болести. Явно, че макар и от бактериите да произтичат много болести, вероятността една отделна бактерия да е опасна за човешкия живот е много малка. Това е така, защото процесът на адаптиране на човека и бактерията е много сложен.

— Повечето от бактериите — подчертава Бъртън — просто не могат да живеят достатъчно дълго у човека, за да му причинят вреда. В едно или друго отношение условията са неблагоприятни. Човешкото тяло е или прекалено топло, или прекалено студено, средата е или прекалено киселинна или прекалено алкална, кислородът е или прекалено много, или недостатъчен. Човешкото тяло е враждебно като Антарктика за повечето бактерии.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s