Тъжното лице на българското образование


15-ти септември, деца, цветя, балони, родители, учители, слънце, ентусиазъм, песни, приповдигнато настроение. Странният и умело излъскан патос в речите на учителите от първия учебен ден е същия както преди 30 години, когато бе моя първи учебен ден. Всъщност и съдържанието на самите тези речи много не се е променило, само дето липсват хвалебствени слова за партията закрилница и нейните герои.

12011228_10204834908128359_5970395409480820160_nПечалният образ на българското училище ме гледа всеки ден. Според данни на КТ „Подкрепа“ от май т.г. (информацията е от сайта на БНР)  за последните 15 години са закрити 923 училища, което е 36 процента от общия им брой, сега училищата в България са 2 568. От образователния синдикат смятат, че броят на училищата в страната не съответства на броя на учениците, като училищата са с около 35 процента по-малко от средностатистическото европейско съотношение. Тъжно, нали?

Разбира се не можем да разглеждаме образованието извън контекста на съвременното българско общество, напротив, дори то го онагледява. Държавата с изключителни усилия се старае обществото да е глупаво, като задължително включва и образованиетo в тази насока. С добро образование тъпо стадо няма да се получи.

Открива се новата учебна година, но самата образователна система е болезнено остаряла, учениците зубрят механично, наизустяват много и безсмислени неща (ако изобщо се занимават да го правят), скучно и досадно им е.

Същевременно образователната система е толкова недъгава, че се налага почти всеки ученик да ходи на допълнителни частни уроци за дообучаване на неща, които уж училището трябва да даде.

Учениците

Според сайта Дневник (днешна дата) броят на учениците е почти 758 хиляди, а близо 65 хиляди от тях са първокласниците.  Данните на КТ „Подкрепа“ сочат, че от 2000 г. насам учениците са намалели с 40 процента. Кошмарно! Това с прирастът е тема на един отделен разговор, но тази цифра смазва съзнанието.

Ученикът на 21-ви век е въоръжен с таблет, смартфон и евентуално с електронен четец. Това са неговите прозорци към света, а книгата представлява все по-малък интерес. Технологиите са повече забавление и комуникация отколкото образователни инструменти и източник на достоверна информация. Всъщност Мрежата е препълнена с безумни, но превличащи вниманието данни (най-вече мултимедия), които ученикът трябва да се научи да филтрира. Обаче, за да се отделя хубавото от лошото, ученикът има нужда от наставления, добри примери и систематичност, това което образованието (а и семейството) трябва да даде.

Съвременното българско училище е скучно за децата. Те имат невероятен извор на информация в своето мобилно смарт устройство или лаптоп и не се налагат да чакат със седмици за една книга в библиотеката. Всъщност книгата е табу, тя не е атрактивна, изисква време детето да си представи това което чете, ако може да чете. Във всекидневната си комуникация през смарт устройства или лаптопи ученикът привиква с шльокавицата (маймуница). Това е неговата азбукa, кирилицата отива на кино. Няма да е далечно времето, в което порасналите деца ше попълват официални документи на шльокавицата, така както пишат OBI4AM TE.

На мното от децата идоли са им Фики Стораро, Криско, Николета, както и цяла плеяда чалга герои. Да наречеш друго дете “мишка” или “парцал” е толкова лесно и доставящо удоволствие. Моралните и културните граници на много деца за просто разядени, те не осъзнават когато прекрачват границите, но за това голямата вина имат родителите.

Родителите

Те израснаха в една епоха, в която се кълняха в името на Георги Димитров, стремяха се да бъдат истински пионери, комсомолци и комунисти, в свят със страх от дружинната, но със респект към учителя. Спомените ми преди 10 ноември 1989 г. бяха свързни с дисциплината и тишината в класната стая, страхопочатнието от даскала. В онзи свят нямаше интернет, наличен бе голям телевизор (по-често дори бе черно-бял) и една програма, която по обяд дори не излъчваше, но имаше книги, които в един момент приех като културни фетиши.

Привидната промяната в политическата система развихри един бунт към соц. ценностите и сериозна липса на морални и културни норми. Образованието, както и много други сфери в България започнаха да страдат.

Порасналите ученици, вече родители, в голямата си част не се занимават с децата. Немалко настоящи възрастни насърчават децата си да бъдат арогантни, да воюват за своите си интереси без значение дали е справедливо или не. Антикултурното явление обобщено в думата “чалга” отрази търсенето на родителите към лъскавото, максимално опростеното и откровено посредственото.

Оскотяването, пошлостта и примитивното мислене съчетано с тарикатщина са в основата на това родителите да са такива. Не на последно място стои и успешно разбитото семейството, един процес, който тече в България от десетилетия.

Сега има компютри, Интернет, завладяващи филми, изсмукващи съзнанието игри. Благодарение на технологиите родителят може вече да се радва на малко по-спокоен живот, докато клетото му дете се зомбира. Та, децата един ден искат или не искат заприличват на своите родители и следват тяхното поведение, мислене и примери.

Учителите

Статусът на учителите е смъкнат до ужасни низини, даскалуването се превърна в една зле платена професия. За последните 15 години се наблюдава процес по унизително отношение от страна на ученици и родители към учителите.

Според информация на КТ „Подкрепа“ от май тази година, в България в средното образование работят 85 000 учители. На базата на тези данни става ясно, че средната възраст на учителите от училищата е 57 години. Учителите до 30 години са 717  – или под 1 процент. Нека да ми обясните как един 50-годишен учител по литература с мизерна заплата и смазано самочувствие ще бъде в крак с технологиите, които неговите учениците ползват. Технологичната бездна е огромна, но в 21-век тя е дори пагубна.

Големият учител по физика Теодосий Теодосиев казва в едно интервю: “В момента българският учител няма никакъв авторитет, защото той пише  шестиченца. И съответно цената му е толкова – като на шестиченца. Няма уважение към учителя, защото той не пише реалните оценки. Има една непрекъсната инфлация. Инфлация на оценките в българското училище, бих казал и в българския университет. Това е много опасно явление.”

Идеи има

Преди две години правих интервю с академик Петър Кендеров, та той тогава ми сподели следното: “Идеята е учителят да подпомогне техния мисловен процес, да ги покани те да задават въпроси, да се разпитват взаимно, да търсят информация в Мрежата, да търсят връзка с онова, което вече знаят, за да надграждат своите знания. Т.е. учениците да действат по начин, по който работят учените и тъкмо в това се състои методът на изследователския подход в образованието. Знанието не трябва да идва като последна инстанция, готово, от някого направено, а да се съприживее начина, по който хората са го открили. Тогава се включва емоционалната компонента и това знание става част от съзнанието на човека, то става живо, т.е. можем да го използваме пълноценно.”
Вероятно след 2 години и аз ще бъда в ролята на родител на 15-ти септември, на първия учебен ден. Сигурно ще има пак много деца, цветя, балони, родители, учители, слънце, ентусиазъм, песни, но по-важното е да има промяна на самата образователна система, а и не само. Иначе ще остане емоцията от първия учебен ден, нищо повече.

 

15.09.2015 година, Стефан Станчев

Advertisements

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s