ЖеПейски репортажи (част първа) – Letsgoturko.com


Отдавна се каня да напиша своите пътешествия с линиите на БДЖ из Клета Майка Република България, но дълго време Мързелът не ми позволяваше. Немалко книжки съм прочел в купетата на многострадалната компания, а и поне десетина картинки съм нахвърлял на таблета (въпреки тръскането). Пътуването с влак, въпреки очевидната мизерия на БДЖ, си има някои своите очарования: свобода на движението, възможност да се опънеш морно на седалките (при липса на хора, разбира се), при физeологична нужда – посещение на гнусна тоалетна (все пак можеш да се облекчиш де) и разбира се: срещи със странници (вероятно и аз за тях съм голям странник). В повечето случаи хората пътуват едни срещу други и често се заговарят, я за спирка, я за друг пътник, я за спонтанно впечатление,  я за чудна от новина от цветен парцал (разбирайте колоритен вестник).

Най-накрая се реших да започна своите ЖеПейски репортажи и това се случи. Не че нямаше и други случки преди това, но просто нямах намерение да ги систематизирам, а това е първата част от моите ЖеПейски пътешествия.

5 септември 2015. БДЖ ден. Първо пътуване: София – Горна Оряховица. Цел: прибиране на Вяра от лятна ваканция.

9:20 часа. Група гръцки младежи си търсят места щото не са си взели запазени такива. Опитват се да питат кондуктора на енгилизки, ама греда, той не го шпреха. Чува се звучно „фак“ и „маляка“. Пробвах да им помогна със съвет, но май бяха стресирани от тениската ми с надпис SLAYER.

11998983_783302811778747_8393737557411155562_n9:50 часа влакът закъснява вече 20 минути …

Към 12:20 часа мъж над шейсетте (малко по-късно научих, че се казва чичо Ангел) усърдно се опитва да ме заговори. Той пътува срещу мен и ми разказва как през 1967 година като част от отбор по борба на Локомотив Горна Оряховица посетил Куба. Та в Хавана жените били много красиви, но извън столицата – грозни, казва чичо Ангел.

Възрастният продължава: “Не само във футбола, а и в борбата се купуваха мачаове. През 60-те сядаха шефовете на клубове и разпределяха кой в коя категория ще бъде победител. Сядаха на гроздова ракия и се разбираха.” Чичо Ангел ми разкри, че  великият футболист Никола Котков пиел много мастика и за това го изгонили от Локомотив София, след това в Левски го приели с отворени обятия. Гунди беше много добър човек, каза с въздишка възрастният човек

11987140_10204779574465052_2099439768498495201_n

Разговорът с чичо Ангел приключи със заключението, че българите сме тракийски народ, щото се джафкаме взаимно (характерно било за тракийските племена), докато руснаци, поляци и сърби са славяни щото са истински пиянки и задружни.

В 17:00 часа вече бях във влака за София. От самото ни качване във вагона срещу нас пътува мълчалив младеж, който не спря да снима през прозореца на купето.  Това е Ахмет Туркоглу, по професия строителен инженер, роден е през 1985 година в Шумен, но знае половин дузина думи на български. През 1989 година, по време на Възродителния процес семейството му емигрира в Турция, разказва ми той на приятен английски. Ахмет е тръгнал на двугодишно околосветско пътешествие, а самото приключение е било планирано старателно близо 8 месеца.

11986526_780230732085955_7844734835999728894_n

Искам да намеря себе си в едно такова пътуване около света, каза надъхано Ахмет. Неговият път продължава през Сърбия, Унгария, Словакия, Чехия, Германия. То ще продължи и през Австралия, Япония, Тайланд, Мексико, Русия, Китай, Южна Корея … тиха прикл юченска завист се надига в мен. 🙂
11949557_10204779579425176_2095526443765852955_nПрепоръчах на Ахмет книгата “1984” на Джорд Оруел, както и самия филм, а  пътешественикът ми сподели, че Азис е популярен в Турция (какъв повод за гордост). Разговорите ни продължиха и на теми като: морал, социализъм, капитализъм, олигархия, корупция, музика, книги, религии. Колко много може да се каже човек с друг човек в едно купе и да не си омръзнат 3 часа. Вяра бе отегчена от неразбираемия за нея диалог

В 21:30 часа бях вече на Централна ЖП гара, Мордор.

Радвам се ако съм успял да помогна на Ахмет да си намери търсения хостел. След няколко дена видях, че турският пътешественик е отделил достойно място на нашата среща в своя сайт. Let’s go Turko.

 

09.09.2015 година

 

 

 

 

Advertisements

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s