Отдалечаващият се Хайтов


Преди няколко месеца зрителите на БНТ посочиха филма „Козият рог” (по разказа на Николай Хайтов) за втория най-велик български филм в класацията “Лачените обувки на българското кино”. Като малко дете, когато гледах тази черно-бяла кино продукция, бях много озадачен и дори малко уплашен. Години след това (като ранен средношколец) се срещнах по-обстойно и с други разкази на Хайтов, както и с техните екранизации. Отново ми бе трудно да ги възприема, най-вече заради архаичния език в тях и мъчната съдба на повечето герои.

divi razkazi - hajtov

На 36 години дадох нов шанс на сборника “Дивите разкази” (издадени през 1967 година) на Хайтов и май уцелих момента. Част от разказите вероятно са предания, които самият писател е чул, а други може би са свързани с работата му като участъков горски. Срещам все още спорове за автентичността на тези малки, но много силни творби. Вълнуващите текстове разкриват едни други български светове и истории от преди 50, 100, 150, 200 години назад. Разказите са изпълнени със страдание, болка, мъка, мъст, тъга, грях, страх, смелост, печал, гордост, подлост и … много неразбираеми думи за сегашното най-младо поколение, които вероятно ги изучават в неадекватното българско училище.

Смятам, че езикът в сборника наподобява този в “Записки по български въстания” на Захари Стоянов.

Подрастващите сега живеят с думи като апове, смартфони, френдове, куул, логване, тагване and etc. А “Дивите разкази” им предлагат наганта, одаята, артък, джанъм, серт, хатър, сурат, толчав и мноооого други. Хайтов едва ли е предполагал колко много ще се промени българския език, а и българският народ едва ли е предполагал колко много ще рухне духовно.

Вероятно всяко следващо поколение ще губи интерес и връзка с хайтовите “Диви разкази”, не само заради остарелите думи и турцизмите, а и заради зачезващи човешки добродетели като чест, доблест, справедливост. Това са все по-малко значещи за българския млад човек явления, чиято стойност намалява.

Губим връзка със света на хайтовите герои, все по-трудно го разбираме, превръщаме се в дървета без корени.

гр. Елена, 13 август 2015

Любими цитати:

Жена си имам вкъщи, вярно, ама тая — жена и половина, бяла като мляко, очите й те режат като с нож, а гърдите й — фурна, мили брате — хвърляй сурово тесто, печи хляб и яж!

— Искаш ли? — вика. — Ето ма!

И тогава, грях-хаир — побарах я на поляната в единия край, та сме се запрели чак в другия. Права билка, да ти кажа, не остана! Викам си: „Дотука — баш! Ами сега? Взема ли я — посрамявам занаята! Не я ли взема — право в сърцето я ранявам!“

Из “Мъжки времена”

***

— Не е работата, майсторчета, в папуците и в обувките, а в света! Ако светът е започнал да си събува папуците — няма кой да го отбие, нито да го спре. Събува ли си, кай, потурите, той ще си събуе и папуците! Не се закачайте с обущарите, ами който е по-млад, да зарязва папуците и да се хваща за обувките!

Из ”Когато светът си събуваше потурите”

***

Мир, ала за какво ти е мир! Аз на два пъти влизах във война: в първата — фронтално, а във втората — като дивизионен обоз, и да ти кажа, от войната не умрях, нито се уплаших, но мога да ти кажа, че от мир човек може преспокойно да умре.

И ще ти кажа как: слагаш човека в апартамент, оставяш го без работа, храниш го с майонеза, говориш му от дъжд на вятър и той е свършен!

Из “Дърво без корен”

***

Та да ти кажа, сбъркал съм се и на кучетата с храната съм нащрек: даваш ли малко — стават на вълците ортаци, прехраниш ли ги — надебеляват и не гонят.

Из “Катерин”

***

Само аз останах на гола съвест и половинка пенсия. Скъпо ми се върза, но какво да правиш — съвестта всякога се е купувала по-скъпо и от черния хайвер!

Из “Гола съвест”

***

Остана си грехът. Другото всичко на тоя свят с времето се смалява и успокоява, а грехът, колкото повече остаряваш, все повече остаряваш, все повече наедрява и стърчи … Стърчи и те убива, както и да легнеш, та все повече мастика ти трябва да го поливаш и гасиш.

Това е то грях да имаш, съвест да те бори …

Из “Грях”

***

 

Близо една трета от разказите са филмирани в началото на 70-те година на двадесети век, та в тази връзка споделям (как ме сърби да напиша шервам) няколко екранизации.

 

Гола Съвест (1971) по Николай Хайтов

***

Изпит (1971) по Николай Хайтов

***

Козият рог (1971) по Николай Хайтов

***

Краят на песента (1971) по сценарий на Николай Хайтов по неговия разказ „Ибрям Али“

***

Мъжки времена (1977)

***

Дърво без корен (1974)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s