Мрън и изкуството да се чете Пърсиг


Рядко съм оставал с толкова смесени чувства след прочитане на дадена книга. “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите” от далечната 1974 година на Робърт М. Пърсиг не е четиво за всеки, не става да се чете при всякакви условия (примерно на плажа) и може няколко пъти да те накара да я захвърлиш. Познавам хора, които са започвали преди години и които още не са я завършили.

dzen-i-izkustvoto-da-se-poddarzha-mototsikletБяха ми нужни 7 месеца за това четиво, започвах, захвърлях я за месец-два и пак я почвах. С пасажи от тази книга се запознах преди повече от 10 години, звучаха обещаващо, но отлагах във времето нейното четене. В края на декември 2014 година реших да подхвана въпросното четиво и сега представям своите наблюдения.

“Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” се води една от големите съвременни американски класики с над 3 милиона тираж, окачествявана е често като една от 100 книги, които всеки трябва да прочете (на базата на някои престижни класации).

Сега по същността на книгата. В началото споменах противоречивите чувства относно нея. От една страна тя ме заинтригува с приятния сюжет и многото философски размишления, които, от друга страна, ми дойдоха в повече, пресоляват това разкошно душевно ястие. Това пресоляване ме караше няколко пъти да я захвърля. Човек би се замислил дали това е художествено произведение или съвременен философски труд.

Налице е един семпъл сюжетът, изразяващ се в пътешестване на мъж и неговият малък син с мотоциклет из обширните територии на САЩ. В един момент книгата се изпълва с леки, тежки и още по-тежки размишления върху битието, образовнието, качеството, моделите на мислене, диалектиката, Платон, Аристотел и какво ли още не. Ако майка ми тръгне да го чете, тя би казал, че Пърсинг е по-голям дървен философ и от баща ми, което си е голямо признание.

От моя гледна точка, книгата заслужава известно “мрън” заради пресоляването с разсъждения, но от друга страна тя впечатлява със своята оригиналност, задълбоченост и еклектичност. Може да се помисли дали това е наистина художствено произведение или постомодерен философски труд, който да бъде поставен до „Тъй рече Заратустра“ на Ницше или „Битие и нищо“ на Сартр. Ако философска книга с приключенски сюжет бъде определена като литературна творба, то тогава порно филм с криминална фабула може ли да бъде определен като криминален филм?

Все пак, който не е чел “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите”, то най-добре е да се въоръжи с много спокойствие, търпение, философски речник и подходящо питие. 🙂

 

P.S.

Ако ме срещнете някой ден, не споменавайте пред мен думите: “шътокуа” и “Федър”. Просто ми излязоха на пъпа. 🙂

 

Подбрани любими цитати:

Не можеш да водиш кой знае какъв разговор върху движещ се мотоциклет освен ако не обичаш да крещиш. Вместо това времето се прекарва в долавяне на нещата и размисъл върху тях. Върху гледките и звуците, върху настроението на времето и припомнени неща, върху машината и местността, в която си; разсъждаваш за нещата при пълно спокойствие, надълго и нашироко, без да бързаш и без чувството, че си губиш времето.

Това, което сега искам да направя, е да използувам предстоящото време, за да поговоря за някои неща, които ми дойдоха наум. Ние обикновено така бързаме, че почти няма кога да разговаряме. Резултатът е някаква безкрайна празнота от ден на ден, еднообразие, което години по-късно оставя човек да се чуди къде е отишло всичкото време и да съжалява, че си е отишло всичкото.

***

Има ери в човешката история, в които каналите на мисълта са били издълбани твърде дълбоко и никаква промяна не е била възможна, нищо ново не се случвало и „най-доброто“ е било въпрос на догма, но положението сега не е такова. Сега потокът на нашето обществено съзнание сякаш заличава собствените си брегове, загубил е основното си направление и цел, наводнява низините, изолира височините и ги откъсва една от друга без всякаква друга цел, освен да разхищава собствения си вътрешен заряд. Известно удълбочаване на канала като че е желателно.

***

Буда, божеството, се чувствува така удобно в интегралните схеми на електронноизчислителната машина или скоростните предавки на мотоциклета, както и на върха на планината или в листенцата на някое цвете. Да мислиш другояче, значи да унизиш Буда, сиреч да унизиш себе си. Това е, за което искам да говоря в тази шъто̀куа.

***

Законите на природата са човешки измислици, както и призраците. Законите на логиката, на математиката също са човешки измислици като призраците. Цялата проклета работа е човешка измислица, включително и идеята, че не е човешка измислица. Светът изобщо не съществува вън от човешкото въображение. Целият е един призрак и в древността се е смятало, че е призрак, целият калпав свят, дето живеем в него. Той се управлява от призраци. Ние виждаме онова, което виждаме, защото призраците ни го показват, призраците на Мойсей и Христос, Буда и Платон, Декарт и Русо, Джеферсън и Линкълн и още, и още, и още.

***

Проявяваш ли упоритост, започваш да се дразниш, без да знаеш защо.

***

За романтичния модел са характерни преди всичко вдъхновение, въображение, творчество, интуиция. Преобладават по-скоро чувствата, а не фактите. Изкуството, когато се противопоставя на науката, често е романтично. То не се развива по силата на разума или на някакви закони. Развива се по силата на чувства, интуиция и естетическо съзнание. В западноевропейските култури романтичният модел обикновено се свързва с женствеността, но това положително не е определящо.

Наопаки, класическият модел се подчинява на разума и на закони, които сами по себе си са подповърхностни форми на мисловността и поведението. В европейските култури това е преди всичко мъжки модел и областите на науката, законодателството и медицината са непривлекателни за жени главно по тази причина. Въпреки че карането на мотоциклет е романтично, поддържането му е чисто класическо. Мръсотията, маслата, съвършеното познаване на скрития смисъл, които се изискват, всичко това му придава такава отблъскваща сила за романтика, че жените и не помислят да се захващат с тях.

Хората имат склонност да мислят и чувствуват изключително в рамките на единия модел, като по този начин проявяват неразбиране и подценяване на ролята на другия. И никой няма желание да предаде истината такава, каквато я разбира, и доколкото ми е известно, никой жив човек не е измислил начин да сдобри тези истини или модели. Няма точка, в която тези мирогледи да се срещат.

***

Човек живее по-дълго, за да живее по-дълго. Няма друга причина. Това казва призракът.

***

Днешните наши модели на рационалност не движат обществото напред към един по-добър свят. Те все повече и повече го отдалечават от този по-добър свят. Тези модели са в действие от Възраждането насам. Докато нуждата от храна, облекло и подслон доминира, те ще продължават да действуват. Но след като за огромни маси хора тези нужди вече не изпъкват над всичко останало, целият строеж на мисленето, дошъл до нас от древни времена, вече не е адекватен. Започва да се вижда какъв е той в действителност — емоционално изпразнен, естетически безсмислен и духовно пуст. В такова състояние се намира той днес и ще продължи да се намира още дълго време занапред.

***

Разликата е в това, че класическата действителност е преди всичко теоретична, но си има и своята естетика. Романтичната действителност е преди всичко естетическа, но си има и своята теория. Разцеплението между теоретичното и естетическото произтича между съставки на единен свят. Разцеплението между класическото и романтичното произтича между два отделни свята, философската книга, която се нарича „Среща на Изтока и Запада“, от Ф.С.Ч. Нортръп предлага да се изучи по-добре „недиференцираното естетическо единство“, от което възниква теоретичното.

***

Материалният обект на наблюдение, велосипедът или автоматичният шиш, не могат да бъдат правилни или погрешни. Молекулите са си молекули. Те нямат някакви етически правила, които да следват, освен ония, които хората им дават. Изпитанието на машината е удовлетворението, което ни дава. Няма друго. Ако машината създава спокойствие, тя е правилна. Ако го нарушава, тя е погрешна, докато или машината, или съзнанието ни бъдат променени. Пробният камък за машината винаги е собственото ни съзнание. Няма друг.

***

Мисля, че съвременният разум е аналогичен с плоския свят от средновековния период. Ако отидем твърде напред, отвъд него, предполага се, че можем да изпаднем в безумие. А хората много се страхуват от това. Струва ми се, че този страх от безумие може да се сравни със страха на хората някога да не паднат отвъд ръба на земята. Или страха от ереси. Тук съществува много близко сходство.

Но става така, че с всяка изминала година старият наш плосък свят на конвенционалния разум става все по-неспособен да поема новите ни знания и това създава широко разпространено усещане за пълно объркване. В резултат на това все повече и повече хора се насочват към ирационални стимули за съзнанието — окултизъм, мистицизъм, опиатни състояния и други подобни, усещайки неспособността на класическия разум да се ориентира в познанията за действителността.

***

Училищата те учат да подражаваш. Ако не подражаваш на онова, което иска учителят, получаваш ниска оценка. Тук, в колежа, нещата бяха по-префинени, разбира се — трябва да подражаваш на преподавателя по такъв начин, че да го убедиш, че не му подражаваш, а че след като си възприел същността от преподавания материал, продължаваш напред със собствени сили. Това ти носи отлични бележки. Самобитността от своя страна може да ти донесе всичко — от отличен до слаб. Цялата система на оценяване се стреми да те предпази от оригиналност.

***

Най-голям проблем на студента е робският манталитет, изграждан у него години наред чрез камшика или бучката захар, предоставяни от оценките, един магарешки манталитет, който заявява: „Не ме ли биеш, няма да работя.“ Не го бият — не работи. И колата на цивилизацията, за която се предполагаше, че го обучават да тегли, просто ще скрибуца, напредвайки малко по-бавно без негова помощ.

Но това е трагедия сама по себе си — колата на цивилизацията, „системата“ да се тегли от магарета. Такова е общоприетото, професионалното, „магарешкото“ гледище, но не е в духа на храма.

Становището в този дух е, че на цивилизацията, „системата“, „обществото“ или както си искате го наречете, най-добре служат не магарета, а свободни хора. Задачата на премахването на оценките и степените не е да бъдат наказани магаретата, а да се създаде среда, в която магарето може да стане свободен човек.

***

Ако в изкуството не може да се различи хубавото от лошото, то изчезва. Няма никакъв смисъл да се окачва картина на стената, след като голата стена изглежда не по-зле. Няма никакъв смисъл да се създават симфонии, щом скърцането на грамофонните плочи и бръмченето на магнетофона звучат също така добре.

Поезията ще изчезне, понеже рядко звучи смислено и няма практическа стойност. И интересно — комедията също ще изчезне. Никой няма да разбира шегите, тъй като разликата между хумора и неговата липса е чисто качество.

***

Повярвайте ми, когато светът се разглежда не като двуединство от дух и материя, а като триединство на качество, дух и материя, тогава изкуството да се поддържа мотоциклет, както и другите изкуства приемат едно смислово измерение, което никога не са притежавали, фантомът на техниката, от който Съдърлендови бягат, се превръща от зло в положително, приятно явление. И да се докаже това е едно безкрайно удоволствие.

***

Изправен сте пред великото неизвестно, празнотата в цялата западна мисъл. Трябват ви някакви идеи, някакви хипотези. Но за жалост традиционният научен метод никога не се е простирал дотам, че да ви каже откъде точно да си вземете повече от тия хипотези. Традиционният научен метод винаги е бил в най-добрия случай петдесет на сто осмисляне на миналото. Това е подходящо, за да разберете къде сте били. Подходящо е за проверка на истинността на онова, което смятате, че знаете, но то не може да ви каже накъде трябва да вървите, освен ако посоката, в която трябва да вървите, не е продължение на онази, която сте следвали в миналото. Творчеството, оригиналността, новаторството, интуицията, въображението — изходът от блокировката, с една дума — това са неща, напълно извън владенията на традиционния научен метод.

***

Разликата между един добър и един лош техник, както и между един добър и един лош математик, се състои точно в тази способност да се отделят добрите факти от лошите на базата на качеството.

***

Митосът е натрупване на аналози върху други аналози и натрупани пак върху аналози. Те пълнят вагоните във влака на съзнанието. Митосът е целият влак на колективното съзнание на взаимосвързаното човечество. Всяка негова частица. Качеството е коловозът, който направлява влака. Онова, което се простира извън влака и от едната, и от другата страна, е тера инкогнита на безумието. Той е знаел, че за да разбере качеството, трябва да изостави митоса.

Advertisements

One comment

  1. Това е добро 🙂

    Проявяваш ли упоритост, започваш да се дразниш, без да знаеш защо.

    Тази книга я четох в ученическите си години, когато дълбоко интелектуални четва ми бяха далеч по-приятни. Сега незнам дали бих могла да я преглътна, честно казано… доста упоритост ще трябва да се прояви 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s