Надежда една


karanci-2

Случайно влязох да ровя из Google Street View и се сетих да преоверя дали продадената преди години къща в село Каранци на покойната ми баба е все още там където беше. Май е там, дори е обновена, или пък е съборена и наново построена, но много е подобна на старата, не знам. Немалка част от детсвото ми премина в това село и в тази къща. Надвам се някой ден пак да отида там, надявам се. Мамка му.

Роден край, ти, порутен край.
Достолепен орех и къща стара.
Някога там бе един селски рай.
Нежни звуци от олющена китара.
 
Мирис на изорана кална земя.
Дъх на пролет и много мечти.
И времето дори за миг онемя.
Свеж въздух ме изпълва почти.
 
Роден край тъжен и в руини.
Само кокичета виреят там.
А там имаше безброй малини,
И в очите ни имаше плам.
 
Един тъжен и сив роден край,
Смазан за грабежи и разруха.
Тук от години не е било май,
А земята е спечена и суха.
 
Роден край, ти, порутен край.
Дано чуеш скоро детски глъч
Дано ти станеш отново рай.
Дано получиш животворен лъч.

21.03.2015

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s