София в киша


Стихчето съм го драснал преди година, но всяка зима то си е актуално. Намерих го случайно из записките си. Би трябвало да влиза в цикъла „Нискокачествена офисна поезия“ 🙂

София в киша.
Сняг и кал.
София не диша.
Градът е заспал.
 
София потъва в киша.
Приказка черно-бяла.
София тежко издиша.
Лицето й – усмивка вяла.
 
София плува в киша.
На кого ли му пука.
Всеки живее в своя ниша
И държи се за своята кука.

2014 година

Advertisements

One comment

  1. Все едно , че слушам рап
    Пак и пак топи се снега
    И пролет настъпва – никак не отстъпва
    Всички сме там , където кокичето цъфти
    Там всичко струи от нови стремежи
    Мечти и жени , снегът се топи, времето
    Лети и се сменя , сезони пременя , всичко е пак кварта , всяка година, а
    В австралия има още двама трима,
    Сезона, нова пъртина , секста и още питай кучето на Берта;)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s