Есеистичният Бернар Вербер


Познаваме го като майстор на перото, които съчетава в своите романи по уникален начин енциклопедичност, приключенски дух, научна фантастика и вълнуващи сюжети. Френският писател Бернар Вербер ме увлече с книгите се “Мравките” и “Танатонавтите”, както и с техните продължения, но наскоро успя да ме впечатли и с едно мъничко четиво, излязло в края на 2014 година – „Книга за Пътя“ (на издателство “Колибри”).

IMG_20150313_081445Това е едно есе, в което четящият влиза в ролята на герой, пътуващ във времето, а самата книга говори сама за себе си. „Книга за Пътя“ може леко да ви учуди, но със сигурност ще ви накара да се замислите. След края й няколко минутното съзерцаване на хвърчащия мартенски сняг, се оказа добро потвърждение за силното й въздействие.

Бернар Вербер в последната страница посочва, че в писането на книгата го е съпътствала музика от песни на: Пинк Флойд,Вивалди, Майк Олдфийлд, Мерилиън, Йес, Дженезис. Можете и вие да опитате да слушате тези парчета докато четете  „Книга за Пътя“. 🙂

Не бих препоръчал есето за хора, които го подхващат в лошо настроение, както и на тези, които не са чели Вербер… да не се разочароват.

Любими цитати:
 
Не обичам много големите класически книги, те са прекалено институционални, прекалено самодостатъчни, но трябва да им се признае, че имат добри попадения.
 
***
 
Дрогата. религията. Свързването на сетивата  към компютър.
Три начина за полет, за които се плаща висока цена, нали?
 
***
Системата се приближава.
Тя протяга към теб метална халка, за да те окове към веригата на затворниците си.
Тя напредва, защото знае, че всичко се случва автоматично и че ти нямаш никакъв избор нито средства да я избегнеш.
Питаш ме какво да правиш.
Отговарям ти, че срещу Системата трябва да се прави революция.
Какво?
РЕВОЛЮЦИЯ.
Тогава ти си връзваш червена лента на челото, грабваш първото знаме , което ти попадне, и го издигаш с викове:
“Смърт на Системата”.
Страхувам се, че си се объркал.
Реагирайки по този начин, не само нямаш никакъв шанс да победиш, но дори подсилваш Системата.
Виж, тя притяга с още една дупка халките, под предтекст, че трябва да се защити от “твоята” революция.
Окованите не са ти благодарни.
Преди те са имали поне някаква надежда да разширят халките, като ги поразмърдат.
Заради теб сега това е още по-трудно.
И вече не само Системата е срещу теб, но и всички оковани.
И това знаме, дето го развяваш, наистина ли е “твое”?
Съжалявам да те предупредя.
Системата се храни от енергията на противниците си.
Понякога тя самата си създава знамена и им ги подава.
Хвана се в капани й!
Не се притеснявай – не си първият.
Тогава какво, да се подчиниш ли?
Не.
Ти си тук, за да победиш, а не да се смириш.
Срещу системата трябва да се изобрети друга форма на революция.
Предлагам ти да сложим в скоби една буква.
Вместо да правиш революцията на другите, направи твоята лична (р)еволюция.
***
Ако училището те е подготвило да се справяш с трудностите, то е трябвало да те научи да управляваш и успехите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s