Съдбата на самотните чорапи

Представям ви второто стихотворение, което е част от цикъла “Нискокачествена домашна поезия”.
 
Плачат ли самотните чорапи?
Самички, скъсани, протрити.
Закътани долу, в тъмни долапи.
От хората жестоки там затрити.
 
Плачат ли самотните чорапи,
Че другарче мило са загубили?
Кървят ли им сърдечните клапи?
Кръст на съдбата им са турили.
 
Ридаят ли самотните чорапи,
Липсва ли им братчето мило?
Жадуват ли за човешките лапи,
Или за дните със свежо багрило?
                                                                                                                    
Къде отиват самотните чорапи,
В коша за боклук или в музея?
Дали се превръщат в кални тапи
Или в бижу на паркова алея?
 
Има ли дом за самотните чорапи?
С грижи, слънчев парк и закуска.
Прострени заедно, на свежи канапи.
Любов сред чорапи там се допуска.

06.03.2015

снимка: photobucket.com