Преди близо 20 година за пръв път четох пасажи от книгата “Срещи с Буров” на Михаил Топалов-Памукчиев. Тъй като четивото бе сравнително трудно за откриване, реших да отложа малко във времето прочитането от корица до корица. Последните няколко месеца се отдадох на по-сериозно ровене из българската история и народопсихология и в тази връзка се поразтърсих за книгата “Срещи с Буров”.
За щастие я намерих както в електронен, така и в хартиен вариант. Четивото представлява стенографирани почти монолози от Михаил Топалов-Памукчиев (в първите години след 1944 година) на една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20-ти век – Атанас Буров. Той е определен от Владимир Поптомов, член на Политбюро на ЦК на БРПк тогава (човекът, който изпраща авторът на стенограмите при Буров), като “гениален и прозорлив горнооряховчанин, банкер и политик, дипломат и стратег.” Поптомов казва още за него: “Познава Клемансо, Лойд Джордж, президентите на Европа, царете и кралете по цялата планета… Бил е министър на външните работи, а това значи много.”
В краткия анализ в края на книгата, който е озаглавен “Равен на големите”, авторът му, професор Минчо Семов, споделя следното за Буров: “Но има и още нещо, което характеризира личността на Атанас Буров и то може да ни е за поука. Буров дълбоко вярва в съзидателната сила на българина. В това е другият източник на неговата духовна равноценност с големите от неговото време. Буров е убеден, че ние можем да се състезаваме с другите европейски народи в стопанската сфера, че можем да направим и нещо повече от тях, защото имаме здрав народен корен, защото в българската традиция има една силна и ведра връзка със земята и труда, нещо творческо, нещо майсторско.”
“Срещи с Буров” е букет от размисли върху различни тематики: финанси, народопсихолгия, светския живот преди 9 септември 1944 година, политика, бизнес стратегии, литературен живот и много други. В книгата известният банкер звучи на моменти доста цинично, но със сигурност откровено и запомнящо забавно.
Приятно четене!
Интересни цитати:
— Кое според Вас е най-ценното качество на един народ? Това, което Вие уважавате най-много.
— Труден въпрос, господин Памукчиев. Много труден. Аз мисля, че най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството. Не скромността. Не честността. Не и трудолюбието. Защото се доказа, че най-трудолюбивите народи най-често стават плячка на негодниците, като асирийците и немците. Последната война го доказа. Аз живеех с мисълта до вчера — до май 1940 година, че на света има три страни, само три страни, които са готови да умрат, да загинат, но да не превият врат и коляно пред противника си, пред своя враг.
— И кои бяха те?
— Русия, Англия и Франция. Обаче като видях, че Франция преви врат и коляно пред немеца, загубих тази вяра в нея. За мене французинът не е това, което съм си го представял. Само Русия и Англия са двете страни на света, които са готови да умрат, да загинат, но да не позволят враг да се гаври с тях. Защото с победения винаги се гаврят. Ебат му жената, изнасилват му децата — той мига и мълчи. Душат го, бесят го, колят го — той пак мълчи. Изземват му всичко, дори децата — той пак мълчи. Няма нищо по-страшно от това, да те победят. Само Русия и Англия не позволиха на Хитлер да се гаври с тях. И затуй аз най-много уважавам тези два народа. И ценя най-високо това тяхно качество родолюбието, гордостта на нацията. Нация без гордост не е нация. Никой друг народ, освен английския и руския, не застана пред немеца и не му стовари юмрука си в зурлата. Само тези два народа казаха „Стой. До тук.“ И му превиха врата. Казвате трудолюбието… Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари — това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин… Тя му еба майката. Тя го накара да празнува мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър — и все не се работи. Все се пие и се почива. Тя впиянчи тоз хубав наш народ, тя го направи дембелин, хайлазин.
*
Хората се раждат неравни — и по социално положение, и по дарби, и по пишки, и по всичко… Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният. Ето загадката за поетите в България — те имат талант, но нямат брутална сила.
*
Вълненията скъсяват живота на човек, а дългото ебане с хубава жена го удължава. Това да го знаете от мене. Затова, намерите ли хубава жена, няма да бързате да се разделяте.
*
България има нужда от мемоари, господин Памукчиев, мемоари.
— Господин Буров, защо според Вас е отказал Вазов?
— Защото е поет.
— Какво като е поет?
— Поетите не мерят нещата с нашия аршин.
— А с какъв аршин мерят?
— Със своя поетичен аршин. Те живеят в друг свят, като светците, като бога. Те са богове. И те знаят смисъла на живота по-иначе от нас, обикновените хора.
*
На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят.
Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него.
Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.
Ето защо нас, децата, баща ми и майка ми ни възпитаваха така, както се възпитават синовете на лордовете в Итън колеж, в Англия. „Бъдете умерени. Имайте парите само като средство да печелите с тях пари. Но не и да ви бъдат те цел в живота. Както земята е средство за прехрана на селянина, така и парата в банката трябва да е за вас като тази земя. Не яжте много. Не пийте нищо. Или пийте съвсем малко червено вино. По чашка на ден. Не повече. Бъдете умерени във всичко. По-малко говорете, повече слушайте.“
*
— В живота нищо не се чака. В живота вакуум няма. Всеки се бори. Всеки се стреми към нещо. И вие не чакахте, но трябваше да се роди онзи с мустака и с калпака, че да дочакате властта. Без Русия вие сте нула. Ще ви пометат за два часа.
*
Жената си крие лалето, за да му придаде по-голяма цена. Мъжът си показва керестето — за да му придаде по-голяма цена. Глупак. Той не знае, че големият хуй и през потурите си личи. И веднага се усеща кой влачи остро копие и кой клюмнал минзухар…
*
— Има велика мъдрост в чашата вино — казваше ми той. Селянинът има бъчва вино в мазето си, но отива в кръчмата като в клуб — да послуша новините, да се види с приятелите си, да побъбри с тях. Защото човек като мене, който цял живот е говорил с хората, иде се пръсне като парен котел, ако не говори, ако не изпразва акумулатора. Хората, надарени да говорят, трябва да говорят, господин Памукчиев. Защото говоренето, това е също така изблик на ум и на енергия, както електричеството. То трябва да се изпразва. И то навреме. Затова аз обичам да говоря. Желанието ми е да остана поне като приятен събеседник, а това е най-хубавото нещо на този свят. Да говориш, да поучаваш, да кажеш това, което знаеш. Каква полза да го погребеш?
*
Великият политик, господин Памукчиев, мисли сто години напред. Посредственият — ден за ден. И това е разликата между политиците.
*
Къде се учат, господин Памукчиев, момчетата да пушат? В кенефите на гимназиите. Срам. Позор. Утрешният премиер, президент или директор на банка пропушва в кенефа, при говната (плюе), и искате, господин Памукчиев, да ми кажете, че училището възпитава.
Възпитава, когато учителите и директорът не пушат. Пуши ли един от тях — край. Възпитанието пропада.
Човек се възпитава от лични примери — на майката, на бащата, на дядото, на бабата, а след това на учителя. Кой учител днес не пуши? Единици.
Аз, когато подбирах моите чиновници от Свищовската търговска гимназия, ги подбирах да не пият, да не пушат. Курвари могат да бъдат, но не пияници и пушачи.
Защото един пушач през работното си време, за осем часа, изпушва по 20 цигари. Всяка цигара се пуши за десет минути. Това са двеста минути или три часа и половина. Нека изпуши десет цигари. Това са сто минути — час и половина. Боже мой. Че за час и половина добрият чиновник ще отхвърли работа за милиони…
*
— Приказваме за демокрация, за работа, за свобода. Демокрацията е голям лукс, господин Памукчиев. Много голям лукс. Тя, демокрацията, е цвете, което вирее само на богата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Африка няма. Пустинята ражда пясъци и камъни. Тя не ражда хляб.
Демокрацията расте при хляба. Има демокрация там, дето хлябът е по-мек и по-дебел — като в Англия и Франция, в Америка и Чехословакия (до 1930-та година).
*
Кабарето е доходна работа. В България, господин Памукчиев, демокрацията, за която говорим, се създава трудно, поради липса на пари. Вожд без пари, еби му майката. Който черпи щедро, той създава партия и приятели. Партия се създава на маса, а не на крак. На крак се работи. На маса се мисли, на маса се яде, пие се и се кроят планове. Партия без големи планове става котерия.
*
И ние хората ще измрем от глад като изгубим селото си, земята си, родителите си там. Селянинът е наш праотец, наш прародител, наш хранител. Педя земя, но имай в село една нивка. Да седнеш на нея като стопанин и да кажеш: „Тя е моя и никой не може да ми я отнеме.“ Педя, но да имаш. Педя, но да седиш на своята си нива.
Посей я с боб, с леща, с царевица — да свариш през лятото от своята си нива и ще видиш колко тя сладка е за тебе. Но сей. Да има там чушки, домати, зеле, моркови, целина, тарос, магданоз, копър, девесил — да има… Посей една китка, едно цвете. Да има. Да ти радва окото. Наесен иди, обери зелето и го сложи в качето. Да има. Да не губиш връзка с него. А след това, по Коледа, иди, извади зелката, изцеди я и я сложи в една кофа, донеси я в София. Да ти замирише на твое зеле, на твое нещо.
Изгубим ли миризмата към своето, свършено е с нас. Твоят боб може да е с лико, може да е грозен, но е твой. Твоят домат е по-вкусен от оня, който купуваш. Това е човекът. На майката детето не й тежи — както на вола рогата, както на кравата вимето. То си е нейно. И посраните пеленки на детенцето й не й миришат лошо. Не. Това е зовът на живота, на земята — да ти напомня за себе си.
И като посадиш това-онова, иди в кръчмата. Седни при хората. Поръчай им по един юз вино или петдесет грама ракия. Няма да осиромашееш. Българинът се радва на малкото — на карфицата, на иглата, камо ли на юзчето вино или ракия.
*
Висша политика се прави само с пълен стомах и с пълна чаша. Ето, затова аз ценя така високо търговията с хубави вина, защото без виното не става нито разговор, нито политика. Хубавото вино развързва езиците, но завързва приятелствата. Една жена, дори най-недостъпната, като изпие две чаши винце, нещо я засърби където трябва, пламне й келя, и ляга… Без вино няма победи на любовния фронт. Красотата на хубавото вино е и в неговата реклама. Без реклама — няма търговия. Нашите глупави винари и производители на вина не знаят цената на рекламата.
*
Жената е по-благородна от мъжа. Жената спира тръгналия по погрешен път. Ето защо българинът се жени и за по-грознички жени, но чисти, с голям ум. Чиста в мислите си, умна в живота. Красотата на жената се мери не в таланти, както златото, не в карати, а в благородството й.
*
Прост човек се бе оженил за проста жена, независимо от образованието й. Аз винаги съм казвал, господин Памукчиев, че дипломата, образованието не е всичко. Че цялата учебна система трябва да се промени коренно. Ние би трябвало да премахнем много предмети, но да има обезателно: държание в обществото, кавалери и кавалерство в живота, историческо четиво с героични примери, готварство, камериерство, уважение към старите хора, земеделие. Във всяко учебно заведение да се изучава земеделие и скотовъдство.
*
За мене българинът е светец и дявол над дяволите. Той така хубаво може да го нацепи на някой швейцарец или белгиец, със сръчността си, със занаята си, с ума си, че оня да се чуди и мае как е попаднал на тоя гений. Ние в България до вашия „Девети“ имахме най-съвършената спестовна каса, най-хубавата банкова система. Ние не се учехме на кооперативизъм нито от Райфазени, нито от други немци. Не. Ние създадохме наша, самобитна българска кооперация, наша самобитна пощенска спестовна каса, наши самобитни сдружения, като читалищата, че да се чуди човек. Обаче всяко нещо се изкористява за година-две.
*
Разбрах, че българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересуваха как ще се развиват нещата занапред — важното бе той да оцелее. Той да е добре. И тази национална българска черта на интелигента, ебава майката на нацията, ебава майката на България. Наместо да я води напред, тя я тласка назад. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция.
*
Супа, тлъста джолан чорба, в която плуват едри и дребни мръвки. Чорба, която те засища и храни… Но обезателно в нея трябва да има и големи мръвки, големи идеи. Трябва и хрян, трябва и чесън, трябва и оцет. А това са хуморът, вицовете, закачките, цинизмите дори. Георги Йорданов — земеделеца псуваше от сцената противниците си и печелеше публиката, защото българинът и сърбинът, ако не тегли една майна пред народа, ако не „го отцепи“, той не смята, че е казал нещо. Псувнята е привилегия на славянина. Българинът не прави изключение — нали е 99 на сто славянин. Ще си направи удоволствието при жената, ще се засмее и ще си отиде. Така е и в парламента. Изберат едного за депутат — а и той е славянин — „натегли“ избирателите, позасмее се, получи си дневните, натрупа парици и пито-платено. Не плаща нищо. А във Франция не е така — там всяко удоволствие се заплаща.
*
Просперитетът на българина — политик идва от властта, а не от честта. Затова кметът на село се покварява за една година и на втората вече никой не го избира, освен ако не направи машинации с властта. Всеки новоизбран кмет идва с надеждата да манипулира хората, да обработи общественото мнение, че е честен, прям и откровен, а той е мошеник. Кмет значи хитрец. Кмет значи добре замаскиран престъпник по душа, който не може да си намери другаде добре платена работа и посяга към общинската каса.
Нека кмет да става учителят — за две години, а след това пак да се хваща за училището. Но да е учител, а не професионален политик.
България, господин Памукчиев, е плакала, викала и потъвала в борчове от професионални политици. Професионализъм е нужен навред, само не в политиката, подчертайте това два-три пъти. Не в политиката. Аз бях преди всичко банкер, финансист. Ляпчев бе стопански деец, организира Популярните банки. Цвятко Бобошевски — министър на търговията — бе юрист, имаше професия човекът. Без професия ли е някой — не бива да се допуща в политиката. Това е гибел за народа.
*
Безработицата, както казах, е чумата на всяка власт, на всяка държава. Ето защо, умните държавници оставят селянина да се радва на земицата си, да чопли, да рови, да сади, да сее, да пръска и да прибира грозде и да си налива от бъчвичката винце. Пийне си една паничка, смачка една глава лук за мезе, хапне сланинка, потупа се по корема и ох-бабанко, тук ли си — там стой. Вечерта в седем часа той ляга да спи. Децата в собата, той в хашовото — нали така се казва външната стая, откъм камината. И погне бабичката. Натисне я на рогозката, докато децата спят и току-виж — другата есен виси нова люлка, с ново бебе… Ебе селянинът, ебе на поразия и не мисли за бъдещето на децата си. А от това държавата печели. Едното дете пасе кравите, другото — овцете, третото — козите, четвъртото — телците, петото — агънцата, шестото — свинете. И децата носят блага. А бащата пак си пийва, селянката пак ражда и праща синовете си войници, а щерките си — слугини. Това е, господин Памукчиев.
*
Децата са благодат божия. Но знай и запомни от мене, господин Памукчиев, гражданката не ще деца. Тя си пази инструмента само за удоволствие и прави аборти на поразия. Сега да си лекар-гинеколог. Те ебават майката на България днес. И вчера, и завчера — те винаги са били гробокопачите на България. Ислямът забранява на жената да прави аборт — тя трябва да ражда. Тя е фабрика за деца и за наслада на мъжа. Затова ислямът, турците ще ни дойдат до хак един ден — те ще ни превземат. Те ще ни ебат майката, защото те правят деца, а ние правим глупости. Лекарите-гинеколози трябва да се убият с камъни. Аз съм съгласен с исляма, съгласен съм с католическата религия. Абортите в Италия, Испания, Португалия са абсолютно забранени. Само така ние, българите, ще се оправим. Българката не е умна жена в сметките.
*
— Всеки един от нас е селянин по дух. Ние сме заченати в селата, на здрава българска земя. Няма гражданин кореняк вече в България — има само селяни, селяни и само селяни. Гражданите в София през март 1878 година са били само 11 хиляди души, и то орачи, носачи, земеделци. Само едно на сто са били чиновници, стражари. През 1879 година София е имала 13 хиляди души, колкото е сега Дряново. Ето, това е била София. После, през 1880 година, тя има според първото преброяване 20 506 души.
*
В света на парите, господин Памукчиев, няма милост, няма прошка. Човек все трябва да плаща с нещо за всяка своя грешка, заблуда или политическо заблуждение. Или с главата, или със свободата, или с имота си. Ненаказан политик не бива да има. Който пръв създаде прецедент за беззаконие, да се разкъсва на четири коня.
За Атанас Буров:
Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875г. (информацията е от сайта http://www.atanasburov.org). Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903г. Брат му Иван Буров също следва в чужбина. Завършва Търговската академия във Виена, а след завръщането си поема управлението на свищовския клон на Българска търговска банка. Атанас също навлиза в банковото дело, след като завършва образованието си в Париж и нищо от това не е случайно, защото основателят на Българска търговска банка в Русе е именно бащата на Атанас и Иван, Димитър Буров. Банката е основана през 1895г. и по традиция бизнесът на бащата трябва да бъде поет от синовете му.
Атанас Буров е дипломат и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919-1920) и на външните работи и изповеданията (1926-1931).
Заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва е наричан „идеолог на българската буржоазия“ (из книгата „Атанас Буров. Живот за България“ на Жоро Цветков).
Strahota's Blog 
Да му еба майката!