Кърт Вонегът, планетата Тралфамадор и Дрезден в пламъци


В последните часове на 13 февруари 1945 година един от най-красивите градове в Германия става жертва на демонстрацията на военна мощ на обединените военновъздушни сили на Великобритания и САЩ. Дрезден не е стратегическа военна точка. В началото на 1945 година градът, който почти не разполага с противовъздушна отбрана приютява стотици хиляди бежанци, Третият райх се бори отчаяно на два фронта, а Хитлер не желае да приеме, че ще загуби войната. На 13 февруари неповторимият Кърт (и Курт върши работа) Вонегът става жив свидетел на бомбардировката над Дрезден (където е военнопленник), която отнема живота на близо 25 хиляди души, голяма част от които жени и деца. Именно тази част от живота на писателя става повод за написването на “Кланица пет, или кръстоносният поход на децата” (или просто “Кланица 5”).

Klanica5

Възвишената критика определя романа като шедьовър, а аз бих казал за книгата, че е вълнуващо и много приятно изтрещяно произведение.

Сюжетът си е ултра “вонегътски”. Главния Персонаж Били Пилгрим е спуснат в неповторима фабула. Отвелечен от извънземни от планетата Тралфамадор, той има способност да пътува във времето. В един момент Пилгрим е военнопленник през 1945 година, а в друг е верен съпруг (на особено пухкавата Валенсия), оптометрик и богат зет след Втората световна война. Били е на моменти тъжен, драматичен или трагичен, но е преди всичко забавен. Вонегът, а в случая Пилгрим, стават живи свидетели на бруталните бомбардировки над Дрезден. В резултат на въздушните атаки (близо 800 самолета участват в тях), около една четвърт от промишлените здания в града са унищожени, а половината от жилищните сгради на града са срутени или тежко повредени. Немалко архитектурни шедьоври са били унищожени.

Американският писател вплита в романа вече познатите “вонегътски” персонажи Килгор Траут и Елиът Розуотър (“Човекът, който лежеше на съседното легло до Били, бе бивш капитан от пехотата на име Елиът Роузуотър. На Роузуотър му бе писнало да бъде непрекъснато пиян. Именно Роузуотър запозна Били с научната фантастика и по-специално с романите на Килгор Траут.”).

“Кланица 5” е едновременно забавен научно-фантастичен роман, протест срещу абсурдите на войната и букет от “вонегътски” екзистенциални концепции.

Смятам, че книгата няма нужда от преразказване, а се нуждае от усамотено четене. Романът може да бъде една много подходяща и гореща първа прегръдка с творчеството на Кърт Вонегът. Всъщност великият Вонегът силно се препоръчва за хора, които не харесват книжните клишета, а обичат свободата, безграничието на въображението и борбата с житейските абсурди (които не са никак малко 😦 ).

Така е то. 🙂

 

Любими цитати:

“Когато един тралфамадорец види труп, единственото нещо, което си мисли е, че точно в този момент мъртвият е в лошо състояние, но че същият човек се чувствал много добре в други моменти. Та когато чуя, че някой е умрял, аз просто вдигам рамене и казвам това, което тралфамадорците казват за мъртвите, тоест: „Така е то.“

***

— Добре дошли на борда, господин Пилгрим — каза високоговорителят. — Имате ли някакви въпроси?

Били облиза устни, помисли малко и накрая запита:

— Защо точно мене?

— Какъв въпрос, типичен за съществата от Земята, задавате, господин Пилгрим. Защо вас? А защо тогава ние? Защо, каквото и да е? Просто защото моментът е. Виждали ли сте някога буболечка, попаднала в кехлибар?

— Да.

Всъщност в кабинета си Били имаше преспапие, което представляваше гладка кехлибарена топка с три божи кравички в нея.

— И ето ни и нас, господин Пилгрим, хванати в кехлибара на момента. Тук думата „защо“ не съществува.

***

Слушайте — на десетия ден отвориха вратата на Биливия вагон. Били Пилгрим лежеше под ъгъл на напречната скоба, саморазпнал се, с ръце сини, и с цвета на слонова кост, вкопчан за парапета на вентилатора. Когато отвориха вратата, Били кашляше и при всяко кашляне дрискаше. Според сър Исак Нютон, това бе в съгласие с Третия закон на динамиката. Според закона, всяко действие има свое притоводействие, равно по сила, и обратно по посока.

Това може да бъде полезно в ракетната техника.

***

Голите американци се наредиха под душовете край стената, покрита с бели плочки. Нямаше кранове, които те да контролират. Единственото нещо, което можеха да правят, бе да чакат. Членовете им се бяха свили и топките им се бяха прибрали навътре. Възпроизводството на видовете не беше главната задача тази вечер.

***

Килгор Траут стана любимият съвременен писател на Били, а научната фантастика — единственият вид книги, които той можеше да чете.

Роузуотър бе два пъти по-умен от Били, но и той, и Били имаха сходни страдания, с които се справяха по един и същ начин. И двамата бяха дошли до заключението, че животът е безсмислен — отчасти поради онова, което бяха видели през войната. Роузуотър например беше застрелял един четиринадесетгодишен пожарникар, когото беше взел за немски войник.

Така е то.

А Били бе видял най-голямото клане в историята на Европа, каквото бе бомбардировката над Дрезден.

Така е то.

И двамата се опитваха да намерят отново себе си и своя свят. Научната фантастика им помагаше много в това.

***

Тралфамадорците се опитаха да помогнат на Били да си представи пола в невидимото измерение. Те му казаха, че не би могло да има земни бебета без мъже хомосексуалисти. Би могло да има бебета без жени хомосексуалисти. Не би могло да има бебета без жени над шейсет и пет годишна възраст. Би могло да има бебета без бебета, които са живели час или по-малко от час след своето раждане. И така нататък.

Всичко това бяха за Били безсмислени бръщолевения.

**

Били издаде звук, приличен на звука на малка ръждясала панта. Той току-що бе изпразнил семенната си торбичка във Валенсия и бе допринесъл своя дял към Зелените барети. Разбира се, според тралфамадорците, Зелените барети имат седем родители.

***

Америка е най-богатата страна на земята, но нейният народ в по-голямата си част е беден и бедните американци се насърчават да се мразят едни други. Нека цитирам американския хуморист Кин Хъбърт: „Не е срамота да си беден, а би трябвало.“ Всъщност престъпление е да си беден в Америка, въпреки че Америка е страна на бедните. Всеки друг народ има своя национална култура и хора, които са бедни, но извънредно мъдри и добродетелни, затова те са по-ценни, отколкото онези, които имат власт и злато. Американските бедни не могат да разказват такива приказки. Те се подиграват едни на други и славословят богатите. Най-долнопробните заведения за ядене и пиене, притежание на хора, също бедни, имат често на стените си надпис, който задава следния жесток въпрос: „Ако си толкова умен, защо не си богат?“ Там ще намерите също американско знаме, не по-голямо от детска ръчичка, закрепено на пръчка от захарно петле, да се вее на касата.

***

Били Пилгрим казва, че Тралфамадор няма голям интерес към Исус Христос. Той казва, че сред земните, най-привлекателна за тралфамадорското съзнание е личността на Чарлз Дарвин, който учи, че тези, които умират, трябва да умират, и че труповете са едно подобрение.

Така е то.

Същата тази идея се среща и в „Голямото табло“ от Килгор Траут. Създанията от летящата чиния, които отвлекли героя на Траут, го питали за Дарвин. Те го питали също и за играта голф.

Ако това, което Били Пилгрим научи от тралфамадорците е вярно — че ние всички ще живеем вечно, колкото и мъртви да изглеждаме понякога, — то аз не съм много очарован. И все пак, ако ще прекарам вечността, като посещавам ту един момент, ту друг, аз съм доволен, че толкова от моментите са приятни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s