Българската пилешка супа за душата


Вероятно повече от вас имат навик да си отбелязват любими страници в една книга с малки парченца от хвърчащи листчета. Наскоро си купих книга, в която вероятно всяка страница си заслужаваше отбелязване – „Кривата на щастието“ на Иво Иванов (от издателство „Вакон“). Официално казано това е сборник от “73 действителни истории за спорта, Вселената и всичко останало…” на автора, които са публикувани през последните години в различни родни медии. В тези статии можете да откриете майсторско описание на невероятните съдби на спортисти като: Мануте Бол (баскетбол), Лопепе (лека атлетика), Крис Пол (баскетбол), Рулон Гарднър (борба), Адам Морисън (баскетбол), Лоло Джоунс (лека атлетика) и много други.

10301221_10202065661898934_7860174229291117125_nНе са ми непознати завладяващите журналистически материали на Иво Иванов, но събрани накуп те утрояват своето въздействие. Сигурен съм, че историите на Иво в своя неповторим стил (литературна журналистика) могат да надъхат всеки читател в справянето му с житейските предизвикателства или в по-доброто отношение спрямо другите.

Четивото включва силни, завладяващи, емоционални, необикновени истории за хора с мощен спортен дух, необятна воля и големи сърца. В тези статии жестокостта среща благородство, желанията и мечтите не се разбиват в реализма, а вярата смазва отчаянието. Почти всяка история е мощна плесница, разтърстващо изживяване, което може да ви накара да се замислите не с часове, а с дни. След края на почти всеки разказ тежка буца се оказа заседнала във вашето гърло, а сълзите са на предела да излязат от своите извори. Статиите са изпълнени с вяра, воля, люти битки със съдбата, с обречеността, с човешкото унижението, с тежките присъди на природата.

Предполагам повечето от вас са чели поне един разказ от “Пилешка супа за душата”, определяна като “истории, които стоплят сърцето и възвисяват духа”, но Иво Иванов ни предлага по-добрата и по-вкусна “пилешка супа за душата” за нашата душевност.

Надявам се Иво да не се сърди, че принизявам неговите шедьоври до нивото на супа, била тя и за метафизичните ни стомаси. 😉

 

Любими цитати сред любимите цитати:

Из “Тичай, Лопепе! Tичай!”

Децата имат уникалната дарба да виждат света през неопетнена от цинизъм и логика призма. Наивните им въпроси често са меко казано трогателни. Как да отговориш на дъщеря си когато излита за пръв път със самолет и те пита кога ще станем малки? Забелязала била че самолетите се смаляват след като излетят от земята и преценила, че всичко в тях също било трябвало да стане пo-малко. Наскоро и синът ми успя да ме озадачи с култов въпрос: Kолко е стара буквата „г“? Друга зашеметяваща загадка родена от неговото съзнание е въпросът: от кой отбор е Господ? Единственото което успях да му кажа е, че във всички случаи не е от Англия.

***

Из “Магьосникът и неговата пирамида”

Когато Джон формулира и публикува своята станала легендарна „Пирамида на успеха“, малко от хората, които го познават са изненадани.

Пирамидата е привидно симплистична мотивационна система, но зад опростената й структура се крие цял един свят. Тя е кредо на поведение и печеливш подход към всеки един от няколкото милиона момента, от които се състои един човешки живот. Пирамидата на Уудън се крепи върху 15 изграждащи блока и комбинация от принципи. На върха на пирамидата, педагогът поставя „състезателното величие“, което описва по следния начин: „Да даваш най-доброто от себе си, тогава когато ситуацията го изисква. Ситуацията го изисква винаги!“ В основата на пирамидата са претенции към характера, които все по-често биват забравяни от днешните звезди. Неща като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и самоконтрол. Човек не може да се изкачи до върха и ако първо не е стъпил върху основата. С други думи, пирамидата не може да бъде обърната наопаки, така както се опита да направи треньорът на тексаския Ковенант.

**

Според мен е важно да разберем, че „пирамидата на успеха“ е не само педагогическа, но и екзистенциална структура. Това е така, защото ако изключим религията, тя ни дава това което най-много ни липсва – траен смисъл. Често идва момент в живота, в който човек си задава вледеняващия въпрос: Защо въобще съм тук? Погледнете в огледалото. Знаете ли, че точно в този момент, в който гледате лицето си, клетките в тъканите му умират завинаги. Да, ние всички сме в състояние на влудяващо бързо разлагане. Всички се движим по едно и също еднопосочно платно. Ако действително сме тук само колкото да разрошим тревата…една недоловима въздишка във вятъра, то какъв е смисълът?

**

Колкото повече мисля върху голямото послание на стария магьосник, толкова повече осъзнавам, че по всяка вероятност смисълът на живота е в това да вложиш смисъл в живота си.

***

Из “Без оправдания” (за Кайл Мейнард)

Най-упоритото животно е човекът. И всичко, което му е необходимо, за да го докаже, е една мечта.

***

Няма недостатък в този живот, който да не може да бъде превърнат в преимущество.

***

Из “Най-голямата тайна: I част”

Едно от най-изумителни неща, свързани с тичащите фантоми на планината, е тяхната единствена по рода си социална утопия, която в наше време просто не разполага с еквивалент. Тараумарите живеят в общество, в което няма наказания, защото няма престъпления. Hяма кражби, побой, завист, корупция, рекет и материализъм. Няма полова дискриминация. Няма социални прослойки. Няма бедни и богати. Рарамурите дори нямат монетни единици и икономическата им система не е базирана на пари или дори на бартер. Вместо това тараумарите разчитат на нещо наречено корима („споделяне“). Става дума за спонтанни прояви на добрина, безвъзмездни услуги и перманентна щедрост. Понеже обществената им система не вярва в стойността на нищо материално, рарамурите са напълно лишени от разбиране за алчност.

***

Из “Най-голямата тайна: III част”

Знаете ли, в края на тази история, която промени живота ми, ми става ясно, че най-голямата тайна на Медения Каньон е, че ако се спуснем на неговото дъно, няма да открием тараумарите, а нещо много повече. Ще открием себе си – древното начало на нашата самоличност. Ние всички сме тараумари и можем само да спечелим, ако престанеме да го забравяме.

***

Из “Добрякът от племето Динка”

Полковник Курц не е конкретна личност. Той е въплъщение на хаоса и безумието на войната. От самата си зора човечеството търси начин да се самоунищожава. Жаждата за кръв на нашата раса е лишена от всякаква логика. Във всеки даден момент в някоя точка на планетата бушува безсмислен конфликт. Курц явно е дълбоко вплетен в иначе елегантната двойна спирала на нашето ДНК, така че смъртта и в бъдеще ще събира кървавата си реколта, а някъде по земното кълбо апокалипсисът ще продължава да бъде точно сега. Ето защо хората като Бол са толкова необходими. Те са антиподите на Курц, те са сърца на светлината и една от малкото причини за вяра в бъдещето на този невменяем свят.

***

Из “У дома”

От първата секунда, в която се появим на този свят, ние всички сме една и съща ненаписана книга. С какво ще бъдат запълнени белите страници? Много са факторите, разбира се, но в крайна сметка ти си авторът на своя собствен роман и когато бъде написана последната дума, само от теб ще зависи дали ще ставаш за четене. И колкото по-бързо разберем, че корицата няма значение, толкова повече време ще можем да отделим на самия сюжет. Някой беше изчислил, че човек взема средно по пет хиляди решения на ден. Това са 130 милиона решения за един човешки живот. Не смятате ли, че в крайна сметка ние дължим своята идентичност не на начина, по който изглеждаме, и не на това, с което сме напълнили къщата си, а на сбора от тези решения и техните последствия…Не е ли напълно очевидно това простичко екзистенциално уравнение: ние сме това, което правим!

***

Из “Училище с преподаване на светлина”

Колко е хубаво, че дори в света на спорта, който е гъсто населен с егоистични нарцисисти, все още се намират хора като Бол. Вярно е, Мануте можеше да пие коктейли точно в този момент. Можеше да е жив, здрав и богат . Но светът е пълен с бедни богаташи и живи мъртъвци. Мануте Бол отказа да се превърне в един от тях и предпочете участта на онези редки хора, които имат силата да вземат тежки решения, знaeйки  идеaлнo колко фатални ще бъдат последствията за самите тях.

***

Из “Истинските мъже не плачат”

Ние, мъжете, имаме много недостатъци, но едно от най-хубавите ни качества е предаността към приятеля. Човек може да няма и една стотинка, но истинската, опустошителна бедност идва, когато си загубил истински приятел. Задайте си този въпрос: Имате ли поне един-двама приятели, на които бихте дали единия си бъбрек, за да оживеят? И ако нямате, значи в живота ви липсва нещо много съществено тъй като това означава, че ако и на вас ви потрябва бъбрек, той няма да има откъде да дойде. Ако притежавате такива приятели обаче, ценете ги, обичайте ги, правете жертви за тях и ако искате да им кажете нещо хубаво, никога не го отлагайте. Всеки човек трябва да напише поне един куплет към песента на Брайън.

***

Из “Двата вълка”

В залеза на дните  си, старият индиански вожд повикал  внука си, за да му предаде част от мъдростта си и да го подготви за живота. “Жестока битка се води в момента вътре в мене” – казал стареца на момчето. “И знаеш ли кой се бие така свирепо? Два вълка, чедо! Единият вълк е зъл, мнителен, алчен, глупав, импулсивен и самовлюбен. Другият вълк е добър, мъдър, щедър, уравновесен, трудолюбив и скромен. Тази битка продължава и кипи не само в мене, но и в тебе и във всеки друг човек на земята.” Момчето притихнало замислено и след минута мълчание попитало: “Кой от двата вълка ще победи?” Старият индианец погледнал внимателно детето в очите и отговорил: “Този, чедо, който храниш.”

***

Из “Душа без дом”

Не мислете нито за миг, приятели, че сте собственици на този свят. Всички сме наематели. Всичко е крехко като кристал. Взели сме живота за малко като колелото на съседчетo. Ще направим едно кръгче и ще трябва да го върнем. И нeка бъдем щастливи, ако успеем някак си да не паднем преди да сме направили своята крaткa обиколка.

***

Из “Съдба на име Джаклин”

Върху планетата ни има милиарди други, по-малки планети. Всяка съдба е кръстена със свое собствено име. Всеки човек притежава свой собствен микро-свят и всички ние се носим, подхвърляни от обстоятелствата, в привидно произволни посоки. Понякога обаче орбитите ни се пресичат по красив и мистериозен начин и ни карат да вярваме, че може би в хаоса ни има ред и в реда ни има хаос.

***

Из “На върха на пръстите”

От време на време всеки един от нас има усещането, че е аутcайдер. Че нещата са насочени срещу теб. Че късметът те е изоставил. Това е нормално: такъв е животът. Понякога ти щe си кучето, но друг път щe си дръвчето. Въпросът е да не губиш целите си и вяра в себе си, защото вярата винаги е способна да надбяга с много километри очакванията на другите. Ще дойде ден, в който съдбата ще замахне с юмрук и ще предложи и на теб ролята на аутcайдер… и ти ще я откажеш! Или поне се надявам да го направиш, след като си прочел историята на Рулон. Тя ни учи, че човек губи само тогава, когато той повярва, че не е фаворит. Дори когато 1 милиард човека ти казват че нямаш никакъв шанс е достатъчно един-единствен да не им обърне внимание: ти самият.

***

Из “Крадецът на стихове”

Животът, общо взето, е трънлива пътека. Всичко е борба за оцеляване, лакти, отговорности и прозаично ежедневие. Но детството… Детството е единственото място, където можем да се скитаме необременени, чисти и невинни. Където живеем с големите си мечти, ожулени колена, наивни идеали и безобидни пакости. Където няма лоши хора и всяка дума се римува с щастие. Да, в прозата на живота детството е нашата поезия и децата са нашите стихове. И когато някой се опита да ни ги отнеме, нямаме право да останем безучастни.

Advertisements

3 comments

  1. У дома

    От първата секунда, в която се появим на този свят, ние всички сме една и съща ненаписана книга. С какво ще бъдат запълнени белите страници? Много са факторите, разбира се, но в крайна сметка ти си авторът на своя собствен роман и когато бъде написана последната дума, само от теб ще зависи дали ще ставаш за четене.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s