А всъщност е само мъгла

Мъгла, мрачен силует в тишината.

Лепкав въздух – досаден призрак.

Мокри дървета, мокри клони, мокри листа.

Леко щипещ студ пак в тишината.

Сянка в мъглата, студ в мъглата.

Мрачна тишина, страшна самота.

Тъжен мрак се вплита в мъглата.

Мокри клони гният в пръстта.

Мрачен силует, сянка в мъглата.

Страх полепва по лицето и косите.

Страх полепва по стените на сърцето.

Щипещият студ обгърна тишината.

Остават заедно в зимното безвремие.

Няма сняг, няма скреж, а само мъгла.

Влажен, тежък вкус.

Страх в душата.

Мрак в душата.

А всъщност е само мъгла.

07.01.2014 г.