Внимавайте с абсолюта


Винаги съм мислел, че България е фабрика за абсурд и все по-рядко намирам факти, които да оборват това, но светът познава и други изтрещели фабрики. Великият Карел Чапек (9 януари 1890 г. – 25 декември 1938 г.), който е и автор на думата „робот”, преди по-малко от век пък предложи утопичния фантастичен роман “Фрабрика за абсолют”. За пръв път книжката, част от легендарната Библиотека “Галактика”, ми попадна в ръцете преди близо 20 години. Тогава обаче не успях да я схвана и я захвърлих, когато бях стигнал средата. Сега обаче се реших на втори опит.

1070.max-smallМоже би има две основни причини да пусна моите впечатления за този роман точно на 25 декември. Едната е свързано с датата, на която Чапек напуска, този свят, а именно 25 декември, а другата се отнася към размишленията върху Божественото, които предлага както книгата, така и християнския празник Коледа.

Романът започва с едно изобретение на чешки инженер Марек (вероятно не от Дупница) – откриването на Карбуратор, който произвежда Абсолют. Този Карбуратор започва да прави огромно количество механична енергия, като едновременно с това материята изчезва и се освобождава Абсолюта, Божественото. Започва се масово производство по цял свят на тази машина и освободеният Бог предизвиква навсякъде религиозен фанатизъм. Ако не бе приложил толкова неповторим хумор, Чапек щеше да създаде един много мрачен роман…

Ще спра до тук, защото книгата няма нужда от преразказване, а от четене. Предпочитам да споделя някои любими мои цитати от романа:

***

Революция може да се прави навсякъде, само не и в учрежденията. И даже ако трябва да настъпи краят на света, най-напред трябва да се унищожи Вселената и едва след това учрежденията. Така е, Бонди. И на трето място, той, като най-наивния теоретик на комунизма, премахна паричния оборот и така с един замах парализира циркулацията на продуктите. Той не знаеше, че законите на пазара са по-силни от божиите закони. Не знаеше, че производство без търговия е абсолютна безсмислица. Той не знаеше нищо. Проявяваше се като… като… С една дума, излиза, че с едната си ръка рушеше това, което създаваше с другата. Сега у нас има изобилие и в същото време катастрофална мизерия. Той е всемогъщ, но създаде само хаос. Знаеш ли, аз вярвам, че някога наистина е сътворил природните закони и динозаврите, и планините, и всичко каквото поискаш; но, Бонди, гарантирам ти, че нашата модерна търговия и промишлеността той не ги е сътворил, защото той абсолютно никак не ги разбира тия работи. Не, Бонди, търговията и промишлеността не са от бога.

***

Но да допуснем, че наистина във всяка материя съществува Бог, че той е затворен по някакъв начин в нея. И когато я разбиеш основно тази материя, той ще изхвръкне навън като от кутийка. Ще се почувствува развързан. Ще се породи от материята, както се поражда светилният газ от въглищата. Изгаряш един атом и ето ти цяло мазе Абсолют. Изумително, колко бързо се разпространява.

***

Абсолютът търси работа. Проявява бясна жизненост. Някога Абсолютът сътвори света; сега се е заел с фабричното производство. Овладял е вече Либерец, бърненските памучни фабрики, Трутнов, двайсет захарни фабрики, дъскорезници, Гражданската бирена фабрика в Пилзен, застрашил е заводите „Шкода“; работи в Яблонец и в Яхимовските мини. На някои места работниците биват освобождавани, другаде фабриките затваряни — с ужас ги оставят да работят затворени. Лудо свръхпроизводство. Фабриките без Абсолют спират работа. Истински хаос.

***

— По-нататък, че на конгреса на Седмия интернационал руският делегат Парускин-Ребенфелд направил предложение да се почита Другаря Бог, който е проявил симпатиите си към хората на труда, влизайки във фабриките. С благодарност е била изслушана вестта, че Върховният Другар е решил да се труди вместо експлоататорите. Изказано било предложение, в знак на солидарност като следваща стъпка, той да обяви генерална стачка във всички свой заводи. След тайно съвещание на президиума предложението е било отхвърлено като „преждевременно“.

***

Характерно е за нас, хората, когато преживеем нещо много лошо, да търсим особено успокоение в мисълта, че откакто свят светува, то е било „най-голямото“ в съответната неприятна област. Така например, ако са настъпили извънредно големи горещини, вестниците ще спечелят симпатиите ни, като пишат, че това са „най-високите температури от 1881 година насам“ и при това нас ни е малко яд на тази 1881, че ни е надминала. Или пък, ако ушите ни измръзват така, че чак започнат да се белят, ние ще изпитаме някаква особена радост, че сме имали „най-ниската температура от 1786 година насам“. Така е и с войните. Сегашната война е или най-справедливата, или най-кръвопролитната, или най-сполучливата, или най-дългата от еди-кое си време насам; с някакъв суперлатив тя винаги ще ни даде известно горделиво удовлетворение, че преживяваме нещо особено извънредно и рекордно.

***

Това е то историята. Всеки от тези стотици милиони воюващи хорица си е имал преди това свое детство, своя любов, свои планове; случвало му се е да се страхува, случвало се е да стане герой, но обикновено е бил смъртно уморен и е бил готов да се изтегне за отмора в леглото; когато умирал, бъдете сигурни, че не го е правил с удоволствие. И от всичко това са останали само шепа сухи факти: сражение еди-къде си, убити еди-колко си, резултатът един или друг — и на всичкото отгоре този резултат не решава нищо в крайна сметка.

Ето защо ви казвам: не отнемайте единствената гордост на тогавашните хора, че това, което са преживели, е било Най-голямата Война. Ние, разбира се, знаем, че след няколко десетки години ще успеем да направим още по-голяма война, нали и в това отношение човечеството се издига на все по-високо и по-високо равнище.

***

— Кажете ми, мистър — обади се той след малко, — за какво всъщност се трепят там горе? За някакви граници?

— За по-малко.

— За колонии?

— За по-малко.

— За… търговски договори?

— Не. Само за истината.

— За каква истина?

— За абсолютната истина. Разбирате ли, всеки народ иска да е абсолютно прав.

— Хм — каза капитанът — и каква е всъщност цялата тая работа?

— Нищо. Най-обикновени човешки страсти. Сигурно сте чули, че там, в Европа и изобщо, се е появил на бял свят… такова… бог де, нали разбирате?

— Чух.

— Е, затова е цялата работа, не знам дали ви е ясно?

— Не мога да го разбера, стари приятелю. Според мен истинският бог ще вземе да сложи ред по света. Онова там не може да бъде истинският и нормален бог.

— Не сте прав — отвърна Г. Х. Бонди (явно доволен, че може да си поговори с независим и опитен човек). — Уверявам ви, че той е истинският бог. Но ще ви кажа едно нещо: той е много голям.

— Така ли?

— Да. Той е безкраен. В това е цялата беда. Разбирате ли, всеки взема и си отмерва от него своите няколко метра и решава, че това е целият бог. Присвоява ей такава малка ресничка или резенче от него и си мисли, вече, че целият е негов.

— А? Аха — рече капитанът. — И го е яд на тия другите, които имат друго парче от него.

— Точно така. За да убеди сам себе си, че притежава целия бог, той трябва да убие останалите. Разбирате ли, именно защото страшно много държи на това да има целия бог и цялата истина. Затова не може да понесе някой да има друг бог и друга истина. Ако допусне това, би трябвало да признае, че притежава само няколко мизерни метра или галона, или чувала от божията истина.

***

Приятно четене!

P.S. Днес е Коледа, така че за вярващите „Весела Коледа“, а за не особено вярващите „Весела Колева“. 🙂

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s