Нискокачествената офисна поезия продължава своето съществуване всеки ден…в офиса (разбира се). Поддържам нейния живот с кратки, но не особено смислени поетични напъни. Третото парченце от безкрайния (засега) пъзел от нискокачествената ми офисна поезия е вече факт. Първото стихотворение може да се свърже с чудесното парче на Пинк Флойд „Time“, но второто е вдъхновено от бунотовното българско лято (#ДАНСwithme). 🙂
Време
А Времето си купи часовник,
Черен, лъскав, с много звезди.
Всеки час ще бъде затворник
Със шейсет невзрачни бразди.
Загледа Времето своя часовник,
Той цъка приятно и наистина равно.
На капака му пише Made in Dubrovnik.
Стрелките му движат се плавно.
От безвремие Времето се плаши,
В безвремие Времето го няма,
Но часовникът може да изплаши
Дръзналият да отвори безвремевата яма.
Цветен бунт
Разбунтуваха се цветята,
От години грозен бодил им бе крал.
Окупира той с тръни земята
На всичко красиво се бе изсрал.
Цветята тръгнха на протести
Срещу шайката грозни бодили.
Знаеха цветята много зли вести
За падението на трънливите дебили.
Цветята справедливост искаха,
разум, толерантност, честност.
Морал трънлив повече не искаха
Желаеха цветна вечност.
Дълги години тръните гнетяха
Цветята, които се прегръщаха.
Грозните тръни над цветята летяха
И всичко в тръни превръщаха.
Бунт цветен, мощен, възторжен
Заля полето с ужасни тръни.
Цветята не искат живот каторжен,
а бодливото зло веч да се ожъни.
Strahota's Blog 