Нискокачествена офисна поезия

Насо с радиатор

Насо нежно гушка своя радиатор,
Но в миг Насо загледа ръждясъл улук.
Тоз радиатор – душевен вибратор –
Пръска топлина и суши парченца лук.

Снежна планина белее достолепно навън
Снежинки лениво се стелят по земята
Насо, радиатор и зимен празничен звън,
А вън мъничко човече рине сняг с лопата.

 

Двама поети

Насо и Стефчо обсъждат поезия.
Замечтани в рими и куплети,
Двамата хвалят снощната амнезия
И изкуството да повръщаш по тапети.

Песен за любовта искат да запишат
Но губи им се нейде нейното начало,
Римуват, кашлят, дълбоко дишат,
А стиховете падат като от одеало.

Насо и Стефчо сръбват звучно кафенце,
Мъдруват, обмислят, задраскват и пак пишат
В стиховете взе, че се появи лик на детенце
Насо и Стефчо пак кашлят и дълбоко дишат.

Четвъртият куплет е вече готов,
Изпълнен е той с емоции и страсти,
Песента ще бъде промотирана на гара Бов,
Сред стари вагони и много храсти.

 

Греяна ракия за Ивановден

 

От канчето се носи аромат на мед и карамфил,

Ситен чер пипер бавно се посипва в тази смес.

Шупва силна ракия, настава особен водевил,  

a в стаята се носи миризма на пролетен лес.

 

Сняг мудно затрупва навън перваза,

Шумът на падащи снежинки е завзел света.

Греяната ракия не е просто питие, а зараза,

Утвърдено като лек от неизброимо много лета.

 

Бай Иван стои в стаята с поглед замечтан

В канчето с греяна ракия, вряща с много страст.

Желае Иван да се сгрее с лек, с висок октан.

Не дочаква.

Огнената течност се лее вече в неговата паст.

 

2013 г.