Нискокачествена офисна поезия


Насо с радиатор

Насо нежно гушка своя радиатор,
Но в миг Насо загледа ръждясъл улук.
Тоз радиатор – душевен вибратор –
Пръска топлина и суши парченца лук.

Снежна планина белее достолепно навън
Снежинки лениво се стелят по земята
Насо, радиатор и зимен празничен звън,
А вън мъничко човече рине сняг с лопата.

 

Двама поети

Насо и Стефчо обсъждат поезия.
Замечтани в рими и куплети,
Двамата хвалят снощната амнезия
И изкуството да повръщаш по тапети.

Песен за любовта искат да запишат
Но губи им се нейде нейното начало,
Римуват, кашлят, дълбоко дишат,
А стиховете падат като от одеало.

Насо и Стефчо сръбват звучно кафенце,
Мъдруват, обмислят, задраскват и пак пишат
В стиховете взе, че се появи лик на детенце
Насо и Стефчо пак кашлят и дълбоко дишат.

Четвъртият куплет е вече готов,
Изпълнен е той с емоции и страсти,
Песента ще бъде промотирана на гара Бов,
Сред стари вагони и много храсти.

 

Греяна ракия за Ивановден
 
От канчето се носи аромат на мед и карамфил,
Ситен чер пипер бавно се посипва в тази смес.
Шупва силна ракия, настава особен водевил,  
a в стаята се носи миризма на пролетен лес.
 
Сняг мудно затрупва навън перваза,
Шумът на падащи снежинки е завзел света.
Греяната ракия не е просто питие, а зараза,
Утвърдено като лек от неизброимо много лета.
 
Бай Иван стои в стаята с поглед замечтан
В канчето с греяна ракия, вряща с много страст.
Желае Иван да се сгрее с лек, с висок октан.
Не дочаква.
Огнената течност се лее вече в неговата паст.
 
2013 г.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s