В името на Клио

“В началото бе Мързела.

После Глада създаде Работата.

За да се пребори с Мързела Работата създаде Амбицията, Желанието, Инициативата и Старанието.

В отговор на това Мързела сътвори Петъчния мързел, Мързела на обедната почивка, Съботния сутрешен мързел и Неделния целодневен мързел. В тая дуалистична схема много успешно се намеси и едно грохнало същество – Умората.

След Първата голяма битка за властта над седмицата, Работата извоюва с много кръв 5 работни дена, докато с останалите два трябваше да се задоволи Мързела.”

Из “Тайният наръчник на мъдрия работодател” Том 1

***

9:23, събота, Клио се наслаждаваше на имагинерното цвете, което бе създадено от нейното въображение докато наблюдаваше малкото парче олющена боя на тавана. Слънчевите лъчи приятно дразнеха очите й, а тя се любуваше на 16-минутното безвремие, в което бе изпаднала.

– Клио е особено труден клиент – нервничеше Съботния сутрешен мързел (въпреки че е мързел, Съботния сутрешен мързел е доста деен), докато крачеше из просторна Тронна зала в Къщата на Нищоправенето. – Ужасно много усилия хвърлям, за да отвоювам от многочасовото работно ежедневие повече мигове лентяйстване за тази жена. Ония гадове Амбицията, Желанието, Инициативата и Старанието са я обсебили здраво, но в събота сутрин тя е моя, мояяяяяяяяя.

– Защооооооо, защо – ридаеше междувременно Петъчния мързел на прашното канапе и през сълзи гледаше нервния Съботен сутрешен мързел. – Всички ми се радват, но всички ме отричат, когато ги хвана здраво в петъчната вечер. Благодарение на мен, на мен, хората се отпускат в меките си завивки в края на гадната работна седмица и блажено се наслаждават на глупави филми по телевизията. Ако не бях аз всички тези смачкани човечета щяха да са грохнали от работа тела, готови да се разпаднат от умора. Като казах умора, къде е оная гад Умората?

***

“Резултатът от Първата голяма битка за властта над седмицата усили гнева в душата на Мързела и неговите създания, и те предизвикаха Втората голяма битка за властта на седмицата. Крайният изход не бе особено добър за тях, тъй като петте работни дена останаха, но Мързелите си отвоюваха възлови часове през деня, за да дадат шанс на работещите хора да си починат (поне това основната причина изтъкната в мирния договор). В резултат масово хората започна да ги мързи в определени часове на работния ден, което се оказа истинска катастрофа за работодателите.”

Из “Тайният наръчник на мъдрия работодател” Том 1

***

11:23, абсолютно същата събота, 16-те минути безвремие за Клио бяха някак странно удължени. Клио всъщност не бе мързелува в събота сутрин до 10:23 от повече от 15 години. Желанието й за себеотдаване на различни занимания, свързани предимно с професионалната й кариера на счетоводител, както и с разни благотворителни дейности, между които и тази в подкрепа на разпространяването на градинското мушкато в офисното пространство с цел по-приятна работна среда, я караше да спи все по-малко.

В тази същата събота, Клио имаше намерение да свърши много задачи в домакиниството, както и да помогне с домакинските задачи на половината вход в чаровната 4-етажна кооперация. Но в нейната съботна съдба се намесиха няколко важни личности, които явно щяха да развалят сериозните й съботни планове.

Съботния сутрешен мързел, подкрепян от Петъчния мързел (вече не ридае) повече от час удържаха лентяйстването на Клио и по всичко изглеждаше, че то може да продължи още часове. В 12:04 задъхана група нахлу в Тронната зала в Къщата на Нищоправенето.

Амбицията, Желанието, Инициативата и Старанието запотени се хвърлиха върху своите врагове и прекъснаха рекордно дългото лентяйстване на Клио.

– По дяволите колко часа е? Ужас, вече трябваше да съм пуснала втора пералня, да съм забърсала пода, да почистя прозорците в кухнята и да направя закуска с 83-годишната съседка Калинка – говореше на себе си Клио докато обличайки се оправяше разхвърляното легло.

В Къщата на Нищоправенето напрежението бе голямо. Клио бе важна личност в живота на симпатичната 4-етажна коопоерация, а тя бе и един от любимите клиенти на Работата. Тя вземаше присърце всяко лошо действие срещу Клио.

– Това ти е за последно, Клио трябва да става в събота не по-късно от 9 часа, точка – треперещият пръст на Работата бе на милиметри от спокойното лице на Мързела.

– Добре, но в петък вечер ще лентяйства от 18:50, а не от 19:50 както бе досега, трябва да си почива това нежно същество, умората ще я съсипе  – каза Мързела и погледна втренчено Работата.

След серия от няколкостотин молби да реферира спора, грохналото тяло на Умората (въпреки превидно мудното си движения Умората много лесно докопваше работещите хора, това се дължеше на близката родствена връзка с Глада, с които ползваха много подобни магически инструменти) се довлачи в Тронната зала в Къщата на Нищоправенето.

– Аз съм “за” – каза особено немощно Умората.

– За какво? – попита Работата.

– Ох, уморих се да казвам “за” – каза Умората и заспа на канапето, като остави душата й да се занимава с хората.

***

18:30 часа; някой си петък; Клио стана бавно от стола си и изключи компютъра.

– Хвана ме петъчния мързел нещо, ще си ходя – отегчено каза тя на своя колега, който гледаше резултатите от ранните петъчни футболни мачове.

– Лека вечер, Клио. Петъчният мързел е нещо, което чакам цяла седмица – каза усмихнат колегата и се заби отново с монитора, за да продължи да следи развитието на мачовете.

***

19:12 часа; абсолютно същия петък; Петъчния мързел с удоволствие отпиваше от чашата отлежало малцово уиски докато наблюдаваше как Клио приятно се въргаляше в меките завивки и съвсем небрежно хвърляше поглед към телевизора.

Strahota McStanchev, 2012 година, София.