Качамак


В омая на царевичната каша
И огъня спокоен и тих
Притихнал човекът Саша
И започнал кратък стих.

Сирене и качамак – песен за душата.
Сирене и качамак – танц под Луната.

Вдъхновила го магията на качамака
Кротко къкрещ във гърнето,
Една опърпана и гладна сврака
Тъжно гледа кашата и човечето.

Сирене и качамак – песен за душата.
Сирене и качамак – танц под Луната.

Царевичният аромат стаята изпълнил.
Усмивка грейна на лицето.
Сирене, масло и пипер червен допълнил
Замислен погледнал свраката и небето

Сирене и качамак – песен за душата.
Сирене и качамак – танц под Луната.

Поднесъл качамака към своята уста
И притворил Саша замечтано очи.
Есен е, падат навън алени листа,
А небето тихо започна да бучи.

Сирене и качамак – песен за душата.
Сирене и качамак – танц под Луната.

Споделил човекът с бедната сврака
Таз вкусна и ароматна каша
Скача на място и с клюн трака.
“Спокойно, птицо, няма да те плаша”.

Сирене и качамак – песен за душата.
Сирене и качамак – танц под Луната.

Похапнал доволно човекът,
Качамакът зарадвал му душата.
Кашата са оказала лекът
За глада, за стреса и за самотата.

Сирене и качамак – песен за душата.
Сирене и качамак – танц под Луната.

2012 г.

Advertisements

One comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s