С аромат на Жасмин


Жан-Мишел Близард стоеше в ъгъла на своята стая и ридаеше тихо. Окървавеното му лице издаваше поредната неприятна случка, която много го разстройваше. Разтревожената му майка тропаше усилено по заключената врата с надеждата нараненият й син да й отвори., но той не спираше да крещи: „Махай се, остави ме на мира“.

Жан-Мишел отблъскваше всичко и всички около себе си, този свят му бе станал противен. Два пъти той посягаше на живота си. С всяка изминала година мисълта за самоубийството ставаше все по-натрапчива.

„Аз съм изрод. С какво съм заслужил да бъда такъв? Аз съм изрод“, повтаряше той в ума си. Въпреки стройната си фигура и лъчезарното излъчване, 17-годишният Жан-Мишел Близард бе отбягван и хулен от своите съученици, сочен с пръст от повечето съседи и отбягван от почти всички, с които той искаше да бъде приятел.

Ужасът за него започна в момента, в който той имаше съзнателни спомени. Родителите му дълго време се чудиха на една негова специфична черта, останала загадка за много лекари. Те решиха да не му казват за тази негова странна способност да пуска изпражнения в тоалетната с много силен аромат на … жасмин!

Когато малкият Жан-Мишел разбра за чудото, което правеше отзад се зарадва безмерно и от сърце. Той вече бе забелязал, че баща му сутрин оставяше смразяващи съзнанието миризми в тоалетна след традиционното петъчно парти у тях, и това, което пръскаше в клозета бе като елексир не само за самия него, но и за жизнерадостаната му майка.

В детската градина за Жан-Мишел кошмарът започна и той го преследва в живота му непрестанно. Все още невинните малки дечица забелязаха, че след приятелчето Жан-Мишел в тоалетната струи силен мирис на жасмин. Това за тях бе непонятно, акото трябва да мирише лошо, не на жасмин. Тогава Жан-Мишел разбра, че ароматното му проклятие ще го преследва през живота му неотлъчно. Вече разбрали за странната способност на усмихнатото момче всички малки човечета започнаха да го сочат с пръст и да му казват, че е повреден. В основното училище ситуацията не се промени особено – всяко ходене на Жан-Мишел в тоалетната означаваше часове наред силен аромат на жасмин в пространството около това помещение. В своята си същност това не беше нещо лошо, нещо опасно за и без това наплашеното общество със слухове за странни заболявания, просто нещо прекрасно ухаещо в един гнуслив и неприятен за много хора свят – светът на акото.

С всеки изминал ден в училище Жан-Мишел понасяше неизброимо количество обиди, подигравки и ругатни. „Мутанта“, както го наричаха немалко хора се затваряше в себе си и отблъскваше дори и тези, които приемаха странната му заложба за нещо хубаво и приятно. Та той самият се радваше на това – превръща се отблъскващата тоалетна в едно ухайно място поне за няколко часа

Покрай обидите и ругатните момчето Жан-Мишел понасяше и немалко ритници и шамари. Ежедневието му се бе превърнало в кошмар и почти всеки ден той се прибираше разплакан. Затваряше се в стаята и не допускаше собствените му родители да го утешат или да чуе техните съвети. Той ги обвиняваше за това, че не му бяха помогнали, а те дори не знаеха как. Всеки опит да разберат от лекарите за причината завършваше с повдигане на рамене от страна на лекарите и лаконичното „Не знам каква е причината, науката няма обяснение“.

Имаше обаче един лъч надежда, която го крепеше силно и това бе съседското момиче Вастиния. Тя освен своята безрезервана подкрепа, го даряваше и с … вяра, че ароматната му съдба е нещо наистина хубаво. Той обичаше най-много да общува с нея, далеко от хорските погледи и насмешката на околните.

„Това, което притежаваш ти, е прекрасно, но то е напълно различно от това, което имат другите хора. Те ти завиждат и те мразят защото просто си различен, уникален и симпатично необикновен“, казваше тя на Жан-Мишел.

Подсмърчайки Жан-Мишел Близард наблюдаваше вече пет минути отчаяните опити на една муха да излезе от стаята през затворения прозорец. Същевременно майка му тропаше по врата и го молеше да й отвори.

– Ще изляза след малко, мамо. Обещавам.

– Добре, Жан, но моля те побързай, много се притеснявам за теб.

В следващия един час и половина Жан-Мишел така и не отвори. Баща му разби врата, но вече бе късно. Безжизненото тяло на Жан-Мишел Близард лежеше в кървава локва, подхранвана от прерязаните му вени.

Strahota McStanchev, 2012 година, София.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s