“В Приморско велосипеди под наем не можете да намерите, полицията ги забрани. Има прекалено голям туристически трафик и много автомобили. Забраниха велосипедите под наем, за да не стават произшествия”. Това ми обясни един младеж, работещ в кабина с надпис “Rent a car, rent a bike”, на въпроса “Имате ли свободни велосипеди?”. След половинчасово дирене се оказа, че в града една туристическа агенция, която предлага велосипеди под наем, но само за своите клиенти.
За 5 дена разбрах, че Приморско мрази пешеходците и велосипедистите и определено градът не толерира много този тип хора. Тесните улици са задръстени от автомобили, пешеходците сноват между паркирани коли и къщи, а велоалеите и пешеходните алеи са един вид табу.
Преди да разкажа още едно наблюдение, потвърждаващо тези мои думи, ще си позволя да цитирам виртуозното начало на романа “Златния телец” на Илф и Петров:
“Трябва да обичаме пешеходците. Пешеходците представляват по-голямата част от човечеството. Нещо повече – най-добрата негова част. Пешеходците са създали света. Те са построили градове, издигнали са многоетажни сгради , прокарали са канализацията и водопровода, павирали са улиците и са ги осветили с електрическите лампи. Те са разпространили културата по целия цвят, изобретили са книгопечатането, измислили са барута, прехвърлили са мостове през реките, разчели са египетските йероглифи, въвели са в употреба самобръсначката, премахнали са търговията с роби и са установили, че от зърната на соята могат да се приготвят сто и четиринадесет вкусни пикателни блюда.
И когато всичко било готово, когато родната планета придобила сравнително благоустроен вид, ето че се появили автомобилистите.
Трябва да отбележим, че автомобилът също е изобретение на пешеходците. Но автомобилистите някак изведнъж забравили това. Влезли да мачкат кротките и умни пешеходци. Улиците, създадени от пешеходците, минали във властта на автомобилистите. Паважите станали двойно по-широки, а тротоарите се стеснили колкото тютюнев бандерол. И пешеходците започнали да се притискат изплашени до стените на къщите. За тях е въведено някакво транспортно гето. Разрешават им да пресичат улиците само на кръстовищата, тоест тъкмо на тези места, дето движението е най-силно и дето косъмчето, на което обикновено виси животът на пешеходеца, най-лесно може да се скъса.”
В радуис от 10 километра около Приморско има немалко исторически и природни забележителности, чието посещение пеша или с волосипед може да бъде истинско туристическо удоволствие (на север от града е тракийското светилище Бегликташ – на близо 5 километра от Приморско, пак в тази посока е природната забележителност Лъвската глава – на близо 6 километра от града, резерватът Ропотамо и устието на едноименната река – на по-малко от 10 километра и др.). Обаче достигането да някое от тях си е жива битка с автомобили и бесни мотоциклетисти за тесните асфалтови пътища.
До повечето забележителности има атракционен транспорт, но никоя от агенциите в града не предлага алтернативно пътуване.
“Хората идват тук да се забавляват – да се къпят в морето, да се черпят. След една чешка група младежи, всяка вечер изхвърлях няколко бутилки водка и много бирен амбалаж. Не можех да заспя.” Това ми каза възрастна жена, предлагаща стаи под наем в града. За местните хора е съвсем нормално хората да идват и да се наливат до козирката (това важи с пълна сила за много родни курорти). За жителите на Приморско е доста странно да ги питат за туристичеки пътеки и велосипеди под наем. Както и на много други места по българското Черноморие концепцията за почивка се свързва с плаж, наливане с алкохол и обилно ядене (ебаси почивката). Разтоварването с раничката из природата, пеша или с велоспиед, и тук не е популярна.
В една разходка до тракийското светилище Бегликташ с Кулинарни мисли (за което ще разкажа по-нататък) в рамките на 5 часа видяхме един тичащ, двама велосипедисти и стотици автомобили. В дни, в които горивата са с ценови рекорди, автомибилистите не слизат от своите скоростни крепости. Те не желаят да спрат своя геноцид срещу пешеходците и велосипедистите. От друга страна българският черноморски туризъм продължава да затвърждава репутацията си на предимно алкохолно приключение.
Strahota's Blog 