Баяр Бобой и Сферата на желанията

– Чудесно ще стои в канцеларията ми, кой глупак го е скрил от мен – разсъждаваше на глас Баяр Бобой, управител на фабриката за производство на капачки за буркани “БиТаЛаМаР Индъстри”. Той замечтано гледаше изискания глобус, който току-що бе намерил прилежно увит в склада за ламарина.

Бобой обичаше лукса, работа и най-вече – себе си. Той излъчваше мъжественост и сигурност. Работниците във фабриката го приемаха със страхопочитание. Баяр бе успял да се издигне до управител на фабриката след като бе започнал кариерата си преди 15 години си като шеф на охрана към фабриката. Заедно с неговия приятел Цапар Цапар взеха властта над рампите, през които минаваха капчките за буркани към клиентите и нелегално изнасяха част от продукцията, която по-късно продаваха на ниски цени. Те накисваха за загубите най-неприятните и неудобни за тях работници, а тогавашният шеф на фабриката (веселият Тонгар Желатрин) награждаваше Баяр и дружката му за добре свършената работа.

С подаряването на някои малки, но сантиментални подаръци, Бобой успя да се сближи с Желатрин и да получи неговото доверие. Бобой внимателно следеше как веселия управител се държеше с работниците и как успяваше да ги стимулира да работят много срещу не особено добро заплащане и нелеки условия на работа. Желатрин обичаше да казва: “Това всичко го правя за вас, за да имате работа и да изхранвате семействата си. Трябва да се чувствате наистина горди за това, че работите в “БиТаЛаМаР Индъстри”.

Тонгар Желатрин бе открил два допълнителни цеха към края на своето управление – в единия се правеха по-добри оплътнения за капачките, а в другия се щамповаше усмихнатия образ на управителя върху кашоните с капачки. На откриването им той городо каза: “Тази година – по-добри капачки, догодина – буркани, а след две – завършени компоти.” Целта на Желатрин бе да доминира и в бинзеса с производство компоти, а такива производители му бяха големите клиенти. Те купуваха капачки единствено от “БиТаЛаМаР Индъстри”, защото с тях коефициентът на компотов бомбаж бе 0,0012.

Баяр Бобой получи властта след загдъчна смърт на Желатрин, а всичките акции бяха много бързо прехвърлени в ръзцете на нови управител. Новият шеф бе придобил умело навиците на стария и потъваше от щастие, когато хората му се покланяха и му говориха колко е умен и добър.

Седнал на разкошното си кресло Баяр галеше красивия глобус и си мечтаеше: “Една фабрика за капачки за буркани не ми е достатъчна, искам да управлявам целия свят”. Самодовлно управителят се огледа в масивното огледало до новата си придобивка.

– Добър вечер, г-н Баяр Бобой. Ани Вивини е на линията, предупреждаваме, че разговорът ще да бъде записан – изведнъж нечий нежен женски глас се намести с мислите му.

– Ъъъъъъ – опули очи Бобой – какво си ти?

– Вие току що се свързахте с Центъра за обслужване на клиенти към корпорация Сферата на желанията, която поддържа работата на глобуса пред вас.

– А какво правите в главата ми?

– Такива са правилата за комуникация с нашите клиенти.

Бобой страхливо заоглежда глобуса.

– Натиснете остров Мадагаскар и ще се премести севрното полукълбо.

Управителят на “БиТаЛаМаР Индъстри” дълго търси остров Мадагаскар, георграфията не му бе особено силен предмет. След като го намери, Баяр натисната предпазливо специалното място и севрното полукълбо се отмести, за да открие кръглия дисплей, който покриваше южната част на глобуса.

– Използвайте виртуалната клавиатура, за да зададете своите 2,5 желания.

– Защо 2,5?

– При условие, че изпълним двете ви желания, ще ви дадем възможност да си пожелаете трето, шанс ви дава въпросното 0,5. Ако изпълним само едно от тях или нито едно, то 0,5 желание ще се пази като депозит за другата седмица, когато ще ви добавим още 2,5 като компенсация. След като ги изпълним, спираме поддръжката на тази сфера и тя става съвем обикновен глобус.

Луда радост, еуфория и превъзбуда обхвана Бобой. В главата му веднага нахлуха една камара желания: “искам да съм безсмъртен, нечеовешки силен, най-могъщия индустриалец, най-богатия човек на света, най-виртуозния китарист, вечен голмайстор, целят свят да ми се кланя…”

– Първо, само две.

Изведнъж Бобой застина и подозрително и погледна сферата.

– Я чакай, това нещо не ми харесва, как ей така ще ми изпълнявате желания? Работата ми се струва много лесна и подозрителна.

– Преди 20 години г-н Тонгар Желатрин си пожела: първо, “БиТаЛаМаР Индъстри” да бъде монополист в производството на капачки за буркани, и второ – да има най-големия полов член във фабриката, а третото му желание бе да получи още 2,5 желания.

– Ха, ясно защо всички работнички във фабриката въздишаха по него – каза развеселен на глас Баяр.

– Според условията на корпорация Сферата на желанията, при изпълнеие на първите две желания, допълнителни 2,5 може да се получат след минимум 20 години. То тогава Желатрин написа “Искам след 20 година управителя на “БиТаЛаМаР Индъстри” да получи още 2,5 желания точно в тази канцелария”. След като удушихте г-н Тонгар 12 години назад, хвърлихте вината върху най-честните хора във фабриката и те бяха обесени, сега вие сте управител, и по този начин отоговаряте на желанието на покойния ви предшественик за още 2,5 желания.

Стреснато се огледа, бе сам в стаята.

– Добре, няма за къде да се бавя – каза весело Баяр.

С треперещи пръсти той изписа “Искам целият свят да е под моя власт”.

– Добре, сега въведете вашето ЕГН, за да можем да дадем заявката на отдела “Изпълнение на желания” и да започнем реализация на поръчката ви.

– Е, защо ви трябва моето ЕГН?

– Такава е процедурата.

– А сега напишете и кръвната си група.

– Чакай сега, желания ли ще изпълнявате или ще ровите из досието ми. Това ми мирише на измама. Такива илепак-итнемш не на мен. В тази фабрика само аз мога да мамя.

– Илепак-итнемш? Това ли е второто ви желание?

– Аз ще ти кажа второ желание. Хич не обичам такива илепак-итнемш от такива мошеници като вас.

Бесен Баяр изписа на дисплея “Не на мене такива илепак-итнемш”.

Сферата избибитка, а в главата на Бобой се появи неприятен шум.

Цапар Цапар стоеше пред отворената масивна врата и тъжно набюдаваше безжизненото тяло на Бобой, което бе затиснато от масивното огледало. Стъкла от него бяха пръснати по цялата стая, а две големи парчета се бяха забили в дебелия врат на управителя на “БиТаЛаМаР Индъстри”.

Отвореният глобус издаваше неприятно писукане, слаб бял пушек излизаше от основата на южното полукълбо, а на дисплея върху черен фон се мъдреха следните жълтеникави букви: “Не на мене такива илепак-итнемш – bad command or file name”.