Еклектичният Зорба


Бас хващам, че всеки от вас e чувал музикалното произведение „Зорба“ на Микис Теодоракис, която се възприема като музикален символ на Гърция. Вероятно повечето от вас знаят и от къде идва наименованието на тази песен, както и с кого е свързана. Дам, става въпрос за “Зорба гъркът” на Никос Казандзакис. В товa изключително привлекателно четиво се събира цялата палитра от емоции, чувства и житейски истории.

В общи линии в началото книгата разказва за авантюрата на младия Бейзъл, който има смесен гръко-английски произход. След като получава наследство – участък земя на остров Крит, той заминава за там да проучи възможностите за бизнес опитва рискован разработи лигнитната мина. На острова се сприятелява с емоционалния, но находчив грък Зорба. Самият Зорба разкрива много истории от своя живот, свири на своя сандур, упорито се бори с несгодите покрай лигнитната мина и се впуска в любовно приключение с възрастната мадам Ортанс.

След като духовно погълнах книгата, осъзнах, че този Зорба сякаш няма никаква емоционална и поведенческа връзка със съвремените гърци, а според един приятел, той няма връзка и със старите гърци.
Приятно допълнение към книгата може да се окаже гледането на легендарния едноименен филм с Антъни Куин, който е създаден много близо до литературната творба (за тези който не са го гледали само да добавя, че е черно-бял, някой цветен фен да не остане разочарован).

Любими цитати:

„Зарежи цигарите – каза ми той, – палиш ги, изпушваш ги наполовина, захвърляш ги, като улични жени. Срамота е. Ожени се за лулата, тя е истински вярната жена – прибереш ли се вкъщи, тя те чака, неподвижна.“

“Всичко хубаво на този свят е измислено от сатаната. Красивата жена, пролетта, виното, всичко това е направил сатаната; а Господ е направил калугерите, постите, градинския чай, грозните жени, пфу, да се невидят макар!”

“Бейзъл: Има три вида хора: тези, които си поставят за цел да изживеят, както казват те, живота си: да хапнат, да пийнат, да полюбят, да забогатеят, да се прославят…След това идат тези, чиято цел е не собственият им живот, а животът на всички хора; те съзнават, че всички хора представляват едно цяло и се стремят да просветят, да обичат, да направят колкото се може повече добро на хората. И накрая идат онези, които си поставят за цел да изживеят живота на цялата вселена – всички хора, животни, растения, звезди, сме едно цяло, едно и също същество, което води една и съща страшна борба. Каква борба? Да превърне материята в дух.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s