Никога не е късно да преоткриеш Робърт Шекли

Или малко впечатления от романа “Корпорация “Безсмъртие”

Смятам, че няма истински фен на научната фантастика, който да не е чел поне един разказ на Робърт Шекли. Преди повече от 15 години за пръв път се потопих в неговото творчество, а първото нещо, което прочетох от него бе сборника разкази “Билет за Транай”. След това изнамерих още разкази на Шекли, а за мен той се превърна в най-големият майстор на късия научно-фантастичен разказ.

Скоро попаднах на един от неговите романи, наречен “Корпорация “Безсмъртие”. Той, откровено може да се каже, изобщо не ми остави миг, в който да се почуствам отегчен или изгубен в сюжета. Шекли просто пише достатъчно семпло, вълнуващо и увлекателно, като прави читателя пристрастен към всяка следваща страница в книгата.

Малко за сюжета на книгата

Главния герой Томас Блейн, конструктор на яхти, получава бърз трансфер от 1958 години в…. 2110 година след автомобилна катастрофа, която би трябвало да му отнеме живота. Скокът във времето за Блейн е наистина шокиращ. Главният герой освен някъде в бъдещето, се оказва жертва на бизнес намеренията на голяма корпорация, която преражда определени хора в нови тела. Самото прераждане всъщност се е превърнало в основен бизнес за този период в бъдещето. Блейн, в новото си тяло, се опитва нормално да започне своя нов живот, не без помощта на загадъчната Мери, но неговите умения се оказват несъвместими с професионалните нужди на новото му съвремие. Той се сблъсква с тайнствен подземен свят на зомбита или пък участва в “лов” на заможен човек, който иска героичен край на настоящото си тяло преди ново прераждане. Блейн обаче се принуждава да бяга от духа на шефа на корпорацията, който претърпява неуспешно прераждане…
Тук е май по-добре да спра, тъй като е препоръчително този увлекателен малък роман да бъде прочетен.

Любими цитати

“И все пак, помисли си Блейн, човечеството през цялата си история е проявявало способността да заобикаля както върховете на щастието, така и върховните бедствия. Вечно ни пророкуват хаос, непрестанно предсказват утопии, а не се сбъдва нито едното, нито другото.”

“В края на крайщата нищо не е по-откровено от онова, което хората вършат за удоволствие. Чрез хазарт и пиянство човек разголва първичното си отношение към околното и изявява своята връзка с проблемите на живота, смъртта, съдбата и свободната воля.”

“Вместо прозаичния съвет на Лонгфелоу, ние следваме сентенцията на Ницше – да умрем в подходящия момент! Интелигентният човек не се вкопчва в последните дрипи на живота като удавник за сламка. Той знае, че телесният живот е само нищожна частица от цялостното човешко съществуване… Само страхливецът, глупакът, неукият се вкопчва във всяка възможна скучна секунда на Земята. Богатството и класата си имат привилегии, но и задължения. Едно от тези задължения е да умреш в подходящия момент, преди да си станал досаден за околните и ужасно сам за себе си.”

Приятно четене!