Жената, която никога не се раздели с Питър Пан


Знаете ли какво е общото между Питър Пан, френските поети Артур Рембо, Пол Варлен и … пънк-рока? Отговорът е американската поетесата, публицистка и певица Пати Смит. Преди да отворя книгата „Просто деца“ познанията ми за нея откровено се ограничаваха с една песен, която засичах като малък в нощния блок на радио Хоризонт – Because the night.

Смит не се слави и с особена популярност сред по-младите музикални фенове у нас, но фактът, че е често е определяна като „кръстницата на пънка“ може би би предизвикал повече интерес в доста от тях. В първите си страници четивото ни разкрива корените на твореца в Пати Смит:

„Бях замечтано и сомнамбулно дете.“

„Започнах бурно да протестирам и обявих на всеослушание, че никога няма да се превърна в нещо друго освен в самата себе си; че съм от клана Питър Пан и ние не порастваме.“

„Намерих утеха в книгите. Странно е, но тъкмо писателката Луиза Мей Олът ме дари с позитивна нагласа спрямо съдбата ми на жена.“

В голяма част от автобиографичната книга „Просто деца“ всъщност се разказва съвместния й живот (в края на 60-те и през 70-те година на ХХ в.) с вече покойния американския фотограф Робърт Мейпълторп (или просто Боб).

„Робърт, от своя страна, по натура беше срамежлив, мълчалив и сякаш не в крачка с хората наоколо, но притежаваше амбиция. Моделите за подражание му бяха Марсел Дюшан и Анди Уорхол. Висшето изкуство и висшето общество, стремеше се и към двете.“

Съдбата и на двамата е движена от стремежа им за търсене на собствените твочески пътища, сред арт атмосферата на хотел „Челси“ в Ню Йорк, в компанията на приятели … и наркотици.

Пати Смит пробва различни професии в своето екзистенциално и професионално търсене, а Боб намира себе си в хомосексуалните си влечения, а хомоеротичната фотография го прави известен. Четивото определено може да ви потопи в атмосферата на 60-те и 70-те, често има препратки към събитията от тези години, както и към множество постмодерни арт течения, сформирали творчестовото на Пати – новият бунт в изкуството еволюира в нов бунт на личността. Пати Смит е един истински индивидуалист – и като човек и като творец. Въпреки че и други мъже навлизат в нейния живот, тя остава ясно завинаги обвързана с Боб и не случайно цялата книга (а дори и самата корица) е ясно доказателство за това.

Ако искате да разберете повече живота на Пати Смит, се потопете в книгата на „Просто деца“ на издателство „Махалото“.

Приятно четене!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s