Зурната


Many HandsГосподи, какво направих ?!? Дадох началото на най-смъртоносната болест, унищожих мисленето на един народ, сринах моралните устои на едно общество.

Какво направих?

От една пиянска закачка изродих унищожител, умъртвих опита за демократично общество, накарах хората да намразят хубавите книги и четенето им, да намразят театъра, доброто поведение и изтънчения вкус.

Това не трябваше да се случва, беше нужно да разбера още тогава, че тoва нещо ще убие прогресивното мислене на моите сънародници и ще ги направи орда тъпи празноглавци, които да се умопомрачяват от парите, секса, лъскавите автомобили и елементарните забавления.

Какво направих?

Възвишенето умря, то никога няма да се роди.”

T.К. седеше на канапето в хола на своя апартамент, гледаше в пустото и мисловно се самонараняваше. В ръцете си стискаше пистолет завещан от покойния му баща. Т.К. се бе върнал към старата си страст – алкохола. Събитията в родината му от последното десетилетие го накараха да се върне към този порок. Всичко в живота му се срина – съпругата го напусна, синът му стана наркоман и изчезна безследно преди две години, родителите му починаха и той остана сам със себе си в някога луксозния му апартамент. Т. К. за пореден път правеше опит за самоубийство. Той не вярваше в чудеса и отдавна приемаше разрухата на родината и обществото като своя вина. В миналото той бе известен и обичан музикант, пееше пред многохилядна публика и бе натрупал солидно за времето си сътояние. T.К. обожаваше светлините на прожекторите, екзалтираните от песните му почитатели и безкарайните нощи. Това всичко за него остана едно прекрасно минало, за което само през сълзи си спомняше.

Какво направих?

Това дяволско нещо не трябваше да се появява, то достигна зашеметяващи размери и накара много чужденци идващи в Б. да ни се подиграват. Превърна хората в роби на ниските си страсти, първичните си желания и групата тирани, които ни управляват. Това е просто ужасно. Дано никой не си спомня за мен. Искам час по скоро да приключа със себе си…”

T.К. стана и погледна през мръсния прозорец на хола си навън. Купища боклуци се търкаляха по улицата и тротоара, две бездомни кучета пируваха сред отпадъците преливащи от група контейнери, а безкарайните панелни блокове и градския смог скриваха красивата планина в далечината. Музикантът постоя още малко съзрцавайки с тъга грозната картина пред себе, въздъхна дълбоко и отново се върна на канапето, отдавайки се на нова доза мисловни самобичувания.

*

– Здравейте, господа, как е настроението днес. – Богданов с усмивка приветства преданната си администрация и с горда походка влезе в огромния си работен кабинет. Вътре го чакаше човек, с когото се познаваше от годините на стария тоталитарен режим.

–  Стамене, решил си да посетиш любовта на народа? – високомерно Богданов се обърна към своя гост. – Не знаеш ли, че за това се изисква предварителна уговорка, моето удобрение…и хубав подарък.

–  И всичкото това заради сигурността и величието на един бивш охранител?

– Брато, внимателно с думите по мой адрес. Знаеш, че не обичам такива неща. – облещи се Богданов на своя гост. – Седни и ми разкажи за какво си дошъл, че нямам никакво време за неканени гости.

–  Искам си дължимото, Богданов. Надявам се че не си забравил думата си от преди доста години?

–  Дължимото…дума. Много визскателни станахте в последно време, да не сте си направили партия? – с ирония Богданов се обърна към госта си.

–  Малко останахме живи от оная нощ, когато нещата за теб тръгнаха по най-добрия начин. Предполагам и мен ще пожелаеш да унищожиш, но уверявам те, това няма да е никак лесно. Професорите, които…

–  Млъкни! – изсъска през зъби Богданов.

–  Професорите, които създадоха тази музика не живяха дълго. Интересно как екип от 15 човека хората загинаха при автомобилни катастрофи, издъхнаха от загадъчни вируси или просто изчезнаха от лицето на Земята. При това в рамките на пет години.

– Ще  отидеш и ти при тях, ако продължаваш в същия дух – свирепо погледна Богданов своя гост.

–   Не бъди толкова лош със стария си другар. Тези хора създадоха рая за теб и за всички, които разбраха как да използват това просто, но гениално творение – зурната. Те изпълниха перфектно своята задача, но не успяха да се порадват на труда си и да съжаляват горчиво. Не се ли радваш на армията празноглави зомбита, която те обожествява и чакат от теб чудеса, при факта че нищо не правиш за тях, и им дереш кожата от гърба. Мизерстват, благодарение на един перфектен научен труд и не смеят да ти направят забележка. Имаш вече цял народ роби, не си ли доволен?

–  Много! Спри с глупостите, кажи какво искаш и се махай от тук.

–  Искам си дяла от всчико изядено от теб, а той не е никак малък смятам.  Нямам никаво намерение да живее повече в тази държава, покривам се и започвам нов живот там, където мога. Искам спокойствие за мен и моите деца. Кочината тук вече е нетърпима.

Богданов изгледа ядосано събеседника си и се отправи към бюрото си. Извади от чекмеджето на масивната мебел органайзера си и се обърна към Стамен:

–  Давам ти въшливия ти дял и се пръждосай завинаги от погледа ми. Следващия път, когато ми се изпречиш ще се наложи да те пратя в отвъдното.

– Обещавам, че никога няма да те срещна. Това определено ще ми достави нужното спокойствие. Вярвай ми.

– Много исках ти да си част от формацията ми, да се забавляваш тук и да си живееш като цар. Майната й на тълпата. Тя вече е покорна. Има някакви изключения, които мътят водата в глобалната мрежа, но и те ще увяхнат все някога. Хората се забавляват с големите цици на певици, работят като волове и вече изобщо не мислят какво може да им промени живота. Каквото и да стане аз съм си екстра и отгоре. Ако искаш да си убитак някъде в странство, разкарай се възможно най – бързо. В случай, че не желаеш моята помощ и великодушие ще се наложи да се махнеш. Тук ще си ми вече много вреден. Казвай още какво искаш и напусни, че съм доста зает.

– Освен парите, които искам, желая да не бъда засегнат от твоите дълги пипала, както и от злобата ти. Тук си си направил перфектно място за величествен живот. Проблемите на обществото не те вълнуват, то се радва, че изобщо е живо. Танцуват по масите, жадуват големи женски гърди и всякакви сексуални символи, бленуват някаква нимфоманска любов, мечтаят за лъскави колички и вярват, че ти ще им ги осигуриш. Народа на тази държава не се интересува от нищо друго, въпреки огромната информация, която предлага глобалната мрежа и много телевизионни канали, които се гледат тук. Това бе целта, която искахте и получихте. Хората вече не са недоволни от клещите на власта, не протестират срещу очевидната неправда, не желаят никаква промяна. Живеят в собственото си миризливо битие и така умират. Инакомислещете и гениалните напуснаха тази държава. Хората, които разбраха или предположиха, че това е един величествен експеримент се възпротивиха яростно, но бяха смляни от милионната армия, която се подаде на експеримента. В резултат изчезнаха прогресивно мислещите умове и тоталното присъствие на зомбираната тълпа стана факт. Природата ни е заличена, огромните строежи са свърталище на змии и други гадини.  Няма никаква индустрия, а работливите човечета се отказаха да направят кавото и да било и избягаха. Хората, които създадоха зурната предвидиха всичко и за това се възпротивиха, но за всички тях бе прекалено късно. Гении разработиха ритъма, думите и стратегията, за да може тази музика да руши обикновения човек подсъзнателно. Умовете се подмамиха от многото пари и жаждата за по-добър живот и сбъркаха фатално. Професор Бечев преди да умре мистериозно ми каза, че зурната е неговото проклятие. Доцент Велев пресмъртно пусна информация за тази музика в медиите и човекът бе мигновено заличен, както вестниците, телевизиите, радиата и сайтовете, които се престрашиха да я пуснат. Т.К. няколко пъти прави опит за самоубийство и знае, че е дал началото на един край. Музикантът дори не разбра, че е бил опитната мишка на дърти и лукави мародери, от тоталитарния режим, както и на техните деца. Едно идеално средство за манипулация и брутално влияние. Жалко, колко жалко. Малко останаха и тези, който се възползваха от научния брилянт. В борбата помежду си решихте кои ще употребяват перфектния научен труд и кои ще останат извън борда. Трупове се появяваха почти всеки ден по затънтени места.

Гениално е , Богданов, не мислиш ли?

–  Жертвите не бяха чак толкова много. Потърпевши се оказаха само интелигентните дървени глави и техните последователи. Аз какво да направя, че няма от години опозиция в парламента. Тълпата се радва на зурната и избира най-привлекателния, т.е. Аз. Каквото и да става хората просто не се противят. Аз съм им измислил доста забавления, по които да се захласват.  Слушахте прекалено много, а сега излез по най-бързия начин. Вън!

*

По улица Р. се движеха забързано двама мъже. Единият се обърна към другия:

–  Зетов, вчера дочух от мой приятел, че Т.К. – музикантът се е гръмнал, видях го дори в някакъв вестник, но май че покрай мен никой не обърна внимание на това. Клетият неперстанно правеше опити за самоубийство.

– Да, разбрах го сутринта, но по пътя към отвъдното вчера не е бил сам. Вчера е изгорял в автомобила си, академик Стамен Вергов заедно със своето семейство близо до западната граница. Той беше начело на тайни психологически проекти и добър приятел на баща ми. Знаеше повече, отколкото трябва…

Strahota McStanchev

Януари 2008 година

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s