Технофобия


Щрак, щрак, щрак …
Ритъм на живота … щрак …
Машинално продължава да върви.
Дали сърцето щрака или тактът е хомота,
изтръгващ спокойствието на заспалите очи.
Тежък ритъм в късен час,
покоят ме обвзема леко.
Чувам, струва ми се ,
женски глас – истинско планинско
ехо.
Щрака нещо в мен и продължава с орбита
на спътник.
Не сърце, а реле имам аз ,
като бял изкуствен кътник.
щрак, щрак, щрак …

1998 година

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s