Буря


Земята кротко трепне под огнените лъчи, а
крехките треви смирено навеждат върховете си…
Сякаш нещо казва им:
„Мъчи се мъчи…в пламъците всемогъщи хвърлете се“.
Духва вятър и черни облаци слънцето скриват,
мракът поглъща светлият простор.
водни талази земята покриват,
хълмове далечни рисуват искусния декор.
Издига се тревата жадна за живот,
разперват се цветята в колоритня си блясък,
тръпне всичко като в магически кивот – кротко, тихо,
без шум, без трясък.
Мълния прорязва природната сцена
и тътен разтресе покоя.
Видях една бреза грозно изпепелена.
Брезата-душата моя.

1998 година

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s