Бедствие природно

Страдание и болка в условна схема
Се движат смело над Земята.
Кое по-лошо е (каква дилема?),
Страдание и болка тегне над телата.

И ужасът на горящия пейзаж
Приятел с тях е много близък.
С потопа кошмарът става дваж.
Брутално отчаяние в нечовешки писък.

Бедствие природно живота смазва,
Земята потенциала си разкрива.
Смъртта полетата полазва,
Трупове белеят в кална нива.

Трагедия жестока, истинско страдание.
Потопени в кръв хора ридаят.
Дайте им сърдечно послание.
Нека за тях това да не е краят.

В памет на жертвите от силно земетресение и последвалото цунами в Япония на 10-11 март 2011 г.

Тишината

С мечти обичам,
С мечти разбирам.
В копнеж се увличам
И щастие събирам.

Загадъчен оставам аз
Скрит зад теб отнесен.
Но всеки един съкровен час
Аз в твоя скут съм понесен.

Милиони квадрати в покоя
Загадъчна картина разкриха
В ужасен плен на прибоя
Твоят тайнствен лик те откриха.

Приказка без край

Той тихичко взе си вълшебния пръстен
и шишенцето цветно със чудния лек.
По пътя далечен с магии изпъстрен
си тръгва любим и безстрашен човек.

Ще броди той в мир из далечни страни
ще срещне там познати и чудни герои,
със кротка усмивка пред тихи вълни
обичан и вечно с другарите свои.

Протяга ръка, надежда е жива,
и смелост надвива над сивия страх;
снегът тих доспехите, меча покрива,
лицето блещука от златния прах.

Победа във битките, истинска слава -
той храбро пробожда сам мрака и злото.
Гордо животът смъртта побеждава,
високо лети, надделял над Окото.

Искрите проблясват за кратък момент,
не ще да угасне митът тук, сега.
Алени букви върху стар пергамент
пътуват спокойно по тиха река.

В памет на Георги “Arioch” Панайотов

www.hellspirit.com

http://www.facebook.com/joropanaiotov

Казанът по всичкология – http://www.facebook.com/group.php?gid=114150831937063&ref=ts

P.S. Специални благодарности на Мария Малцева за помощта в създаването  на стихотворението.

Сънчо

Тишината е твоя пръв приятел,

а мракът – твоя ценен дар.

В сънищата ти си завоевател,

превземащ смело чуждия товар.

На мекото легло под топлата завивка

блаженно скръстила си ти ръце.

Като пашкул във фината обвивка

заспиваш ти дълбоко с усмихнато лице.

1998 година

Рожден ден

Един живот човешки,
изпълнен със скърби и радости безброй.
Колоритен, силен и без дрешки,
но за всеки скъп е …”Той е мой”
Един свят ден ,
без пошлост и измама ;
уникален, несравнен.
За човека мъка няма.
Един митичен час
на твоето рождение.
Вечно млада бъди тогаз
и в лазурно въжделение.

1998 година

Технофобия

Щрак, щрак, щрак …
Ритъм на живота … щрак …
Машинално продължава да върви.
Дали сърцето щрака или тактът е хомота,
изтръгващ спокойствието на заспалите очи.
Тежък ритъм в късен час,
покоят ме обвзема леко.
Чувам, струва ми се ,
женски глас – истинско планинско
ехо.
Щрака нещо в мен и продължава с орбита
на спътник.
Не сърце, а реле имам аз ,
като бял изкуствен кътник.
щрак, щрак, щрак …

1998 година

Мухата

Tежък е животът на мухата
свободно хвъркаща пред мен,
но какво да прави тя горката,
за да бъде жива още ден.

Все по-мъчно ще заспивам
щом мухата забръмчи.
Ставам кофти я убивам,
но това ме много огорчи.

1998 година

Буря

Земята кротко трепне под огнените лъчи, а
крехките треви смирено навеждат върховете си…
Сякаш нещо казва им:
“Мъчи се мъчи…в пламъците всемогъщи хвърлете се”.
Духва вятър и черни облаци слънцето скриват,
мракът поглъща светлият простор.
водни талази земята покриват,
хълмове далечни рисуват искусния декор.
Издига се тревата жадна за живот,
разперват се цветята в колоритня си блясък,
тръпне всичко като в магически кивот – кротко, тихо,
без шум, без трясък.
Мълния прорязва природната сцена
и тътен разтресе покоя.
Видях една бреза грозно изпепелена.
Брезата-душата моя.

1998 година

Сватба

Решили в този миг, този час,
да се влеят две съдби в една едничка.
Решили в този миг и останали в захлас
от божествения плам на празника обичан.
Много радост, сила и живот
да крепят влюбените двама.
Закриляни от просторен небосвод
нека да прошепнат: “Винаги до рамо”.

Бистра

Сладка моя капчица роса,
тъй прекрасна си и нежна.
Блести неземно твоята коса,
сълзица мъничка, копнежна.

Душата ти е бистра,
любов изгаряща таиш.
Обичам, тебе Бистра,
с целувки нек ме удушиш.

1998 година