Споменах вече, че две видеокарти най-накрая дочакаха своето арт прераждане – в стенни свещници. Едната се сдоби с червено-бял дизайн, а втората (модел NVIDIA Galaxy GF 8600GE) бе създадена в непринудена смесица от черен, жълт и бял цвят.
Всъщност жълтото някак си успя да допълни бялата краска в затворническата визия,от друга страна добре отразява пламък на чаената свещ.
Лека седмица!!!
Преди повече от година ми попаднаха в ръцете три броя “покойни” видеокарти, които обаче трябваше да чакат прилежно опаковани в шкафа своето арт пререждане. В средата на март то взе, че се състоя, но само за две от тях.
Едната графична карта (модел ATI Radeon X1650) се сдоби с червено-бяло оформление ( върху глинен ромбичен дизайн), типично по мартенски, и след завършения творчески процес прие ролята на стенен свещник.
Пролетта няма да ни се размине, както и биричките в парка!
В трепетно очакване на събития като раждане на бебе, заниманията с малко изкуство определено смъкват нивото на стрес. Разбира се арт процедурите е добре да се гарнират с умерено количество алкохол, иначе се получава прекомерно голямо желание с отрицателна сръчност. Та, в една подобна ситуация, след няколко часова борба с клещи, моделин, мъртва видео карта (отново NVIDIA), темперни бои, лак и…стрес съумях да направя първия си стенен свещник, който стана и малко психеделичен.
Гнездото на вентилатора е доста голямо, така че може да побере различни размери свещи. В случая съм използвал чаена свещ поради липса на друга.
Тук е момента да вметна, че изгорелият графичен модул достигна до мен благодарение на Илия и Ивелина Д. от Мост Компютърс.
Определено имах известни затруднения с изпълнението, но при условие, че имам още няколко видео карти, следващите свещници могат да се получат още по-добри.
Колко често мечтаете със затворени очи и с усмивка на лице?
А колко често докато мечтаете позеленявате?
Всъщност изобщо мечтаете ли?
Този път цветовете се получиха така както исках. Часовниковият механизъм е безшумен, което означава, че може да показва времето както в спалнята, така и в тоалетната. Няма цифри и чертички, обозначаващи часове, минути и секунди…ама за какво са ви? Така или иначе времето си тече, по-добре е по-малко да знаете колко сериозно изтича.
Преди месец ми предадоха прашасалия труп на иначе симпатичната на външен вид видео карта GeForce 7600 GT. След няколко минутна борба с гнездото на вентилатора, тя бе готова да се прероди. Резултатът е налице.
Радвам се, че постигнах този път ярки оранжеви и зелени тонове, които според мен се сляха много добре с нативни (ебаси думата) краски на графичния модул. Преродената GeForce 7600 GT поддържа, и то много стабилно, една чаена свещичка.
Ще се радващ скоро да започна да прераждам и ATI видео карти, за да е по-честно. Очаквам вашите оферти, единственото, което е нужно е да не са с пасивно охлаждане.
Ето и малко снимки от разлчини гледни точки:
Ако някога ви изгори комютъра и има “апетитни” части за мен, не се притеснявайте да ми се обаждате. С тях ще изхраня едни други неособено живи същества…
Това не са сестрите Кушлеви, не са и сестрите Уилямс, това са първите сестри гъби-сториджи.
На снимката отляво надясно: 2-гигабайтова неядлива гъба и 128-мегабайтова неядлива гъба.
Освен че могат да внесат уют в нечия стая или офис, те могат да съхраняват и инофрмация, а не да бъдат едни неработещи флашки (функционалността е проверена). 
Ето я и сестрата на 128-мегабайтова гъба. Тя освен, че е по-висока, е и по-обемна.
Цяла 2 GB USB флаш-памет тупти в нейното пънче. Датата на нейното поникване е също 18.10.2009 година
Има немалко неядливи и отровни гъби по света. Към тях обаче аз прибавям и семейството на гъбите-сториджи. Първият представител на това семейство е тази 128-мегабайтова моделинова гъба (USB флаш-памет е налична в нейното пънче).
Затруднение представляваха само процесите по рисуване и лакиране.
Като дата на нейното поникване посочвам 18.10.2009 година.
За щастие на 128-мегабайтовата гъба констатирам и израстването на 2-гигабайтовата й сестра.
