Той тихичко взе си вълшебния пръстен
и шишенцето цветно със чудния лек.
По пътя далечен с магии изпъстрен
си тръгва любим и безстрашен човек.

Ще броди той в мир из далечни страни
ще срещне там познати и чудни герои,
със кротка усмивка пред тихи вълни
обичан и вечно с другарите свои.

Протяга ръка, надежда е жива,
и смелост надвива над сивия страх;
снегът тих доспехите, меча покрива,
лицето блещука от златния прах.

Победа във битките, истинска слава -
той храбро пробожда сам мрака и злото.
Гордо животът смъртта побеждава,
високо лети, надделял над Окото.

Искрите проблясват за кратък момент,
не ще да угасне митът тук, сега.
Алени букви върху стар пергамент
пътуват спокойно по тиха река.

В памет на Георги “Arioch” Панайотов

www.hellspirit.com

http://www.facebook.com/joropanaiotov

Казанът по всичкология – http://www.facebook.com/group.php?gid=114150831937063&ref=ts

P.S. Специални благодарности на Мария Малцева за помощта в създаването  на стихотворението.